let’s make something together

Give us a call or drop by anytime, we endeavour to answer all enquiries within 24 hours on business days.

Find us

PO Box 16122 Collins Street West
Victoria 8007 Australia

Email us

info@domain.com
example@domain.com

Phone support

Phone: + (066) 0760 0260
+ (057) 0760 0560

Движение

Движението, разглеждано в най-общия смисъл на думата, т.е. разбирано като начин на съществуване на материята, като вътрешно присъщ на материята атрибут, обхваща всички извършващи се във вселената изменения и процеси – от простото преместване до мисленето. Движение изобщо няма, както няма и материя без движение. В такъв смисъл движението има всеобщ характер и е начин на съществуване на всички материални обекти (на материалното битие). Движението е несътворимо и неразрушимо, както и самата материя (Демокрит, Аристотел, Декарт).

Движението и покоят са неразделно свързани по простата причина, че покоят е вид движение, момент на равновесие на даденото движение. Покоят е съществено условие за диференциация на материята и заедно с това на живота. За разлика от Слънцето и Луната, на Земята движението се е диференцирало в смяна на движение и равновесие: отделното движение се стреми към равновесие, а съвкупното движение отново унищожава отделното равновесие. Всяко равновесие е само относително и временно. За разлика от покоя като равновесие на процесите, съществува още и статистическо равновесие, отнасящо се до множествата. Ако в едно множество се извършват различни процеси в отделните му елементи, но количествено се уравновесяват, множеството запазва своята обща характеристика. Например, ако възникванията и разпаданията на елементите в едно множество са изравнени количествено, множеството не се изменя. То е в покой. Абсолютен покой от този статистически вид е присъщ само на безкрайната Вселена.

Движението включва в себе си още развитието. С понятието движение изразяваме изменението изобщо (т.е. абстрактното), а чрез понятието развитие изразяваме конкретното, необходимия и закономерен характер на измененията. Развитието е причинно-обусловен и закономерен процес на необратими изменения на материалните обекти.

Общите свойства на движението са обективност, относителност, абсолютност, противоречивост, прекъснатост и непрекъснатост. Абсолютността на движението това е неговата вечност, неунищожимост, несътворимост и всеобщност, защото то е начин на съществуване на материалното битие. Същевременно движението има относителен характер, тъй като се осъществява чрез конкретните процеси, които са сменящи се, временни, преходни. С други думи, то е относително по своето конкретно съществуване, по своите конкретни прояви. Движението е абсолютно по своя характер като начин на съществуване на материалното битие и е относително по конкретното си проявление. То е противоречиво като явление (устойчиво и изменчиво), тъй като съдържа в себе си крайното и безкрайното, прекъснатото и неп-рекъснатото. Всяко крайно е конкретен процес на движение, което движение продължава в друго конкретно и по такъв начин изгражда безкрайното от крайни неща. Движението е вътрешнопротиворечиво единство от абсолютност и относителност, от прекъснатост и непрекъснатост. Непрекъснатостта му изразява постоянния процес на превръщане на количествените изменения в качествени, като по този начин то изключва наличието на изолирани материални обекти. Прекъснатостта на движението изразява количествените изменения в движението и изключва наличието на относително постоянство на материалните обекти.

Науката разкрива, че едни форми на движение на материята могат да преминават в други. Всички форми на движение на материята се намират във взаимовръзка, осъществяваща се от материалните обекти и техните взаимодействия. Няма движение без материален обект, което означава, че няма изолирана форма на движение, съществуваща сама по себе си. Основните форми на движението могат да се превръщат една в друга съобразно със законите за запазване на движението в количествено и качествено отношение. Качествено различните форми на движението съществуват едновременно в рамките на Вселената. Но всички форми на движението не съществуват задължително във всички части на Вселената.

Вселената „съдържа” в себе си движение с всички възможни тенденции и на всички възможни етапи и следователно, в нея не могат да преобладават които и да било, в който и да било момент, а следователно тя самата е вечно тъждествена на себе си, и в този смисъл – неизменна. Нейната вечност и неизменност се основават на безкрайното й съдържание – безкрайно много, безкрайно многообразни движения на материалните системи, тя не се движи именно защото съдържа безкрайно движение. Движението е неин атрибут, вътрешноприсъщо неотнимаемо свойство.