let’s make something together

Give us a call or drop by anytime, we endeavour to answer all enquiries within 24 hours on business days.

Find us

PO Box 16122 Collins Street West
Victoria 8007 Australia

Email us

info@domain.com
example@domain.com

Phone support

Phone: + (066) 0760 0260
+ (057) 0760 0560

Митология на Инуитите

Митология инуити - Световни религии от iKant

Митологията на инуитите има доста прилики с религиите на народите от другите полярни региони. Съвсем накратко традиционните религиозни практики на инуитите могат да бъдат обобщени като шаманизъм, основан на анимистични принципи. В някои отношения излиза извън рамките на общоприетата концепция за митология. За разлика от гръцката митология например много хора все още вярват в МИ – от древни времена до наши дни. Въпреки че официалната религия сред инуитите днес е християнството, много от тях все още съхраняват и традиционните религиозни вярвания. Някои смятат, че те са ги адаптирали в по-голяма или по-малка степен към християнството, други пък биха поспорили за обратното – че инуитите са адаптирали християнството към традиционния си светоглед.

Традиционната инуитска космология не е религия в обичайния теологичен смисъл, а по-скоро това, което мнозина от нас приемат за митология – разкази и легенди за света и за мястото на хората в него. Инуитският автор Рачел Атитик Китсуалик пише: “Никой не управлява космоса на инуитите. В него липсват образите на божествените майка и баща. Няма ги боговете на ветровете и създателите на слънца. Няма вечно наказание в отвъдното, както и няма наказания за децата и възрастните тук и сега”.

И действително, традиционните разкази, ритуали и табу на инуитите са толкова свързани със страховете и предпазливостта, породени от суровата заобикаляща ги действителност, че изниква справедливият въпрос дали те не трябва да бъдат класифицирани по-скоро като вярвания, отколкото като религия. Както се твърди в справочника на Кнут Расмусен за инуитите: “Ние не вярваме. Ние се страхуваме.” Живеейки в един непостоянен и променлив свят, инуитите не са се прекланяли пред нищо, но са се страхували твърде много.

Анирниит

Инуитите вярвали, че всички неща имат някаква форма на дух или душа (на инуктитут: анирник – дъх, мн.ч. – анирниит), също както и хората. Тези духове продължават да съществуват и след смъртта – разпространено вярване, което присъства практически във всички човешки общества. Различното е в схващането за проникването (разпространението) на духовете, което е коренът на МИ. Според обичаен израз на инуитите “най-голямата заплаха за нашето съществуване се крие във факта, че ние се храним изцяло с души”.

Според традиционните схващания няма голяма разлика между убийството на човек и убийството на животно. След като анирник е мъртъв – животното или човекът – той се освобождава и е свободен да си отмъщава. Духът на мъртвия може да бъде омилостивен само чрез спазване на традиционните обичаи, изпълняване на ритуали и избягване на табутата. Суровата и жестока жизнена среда са принуждавали инуитите да живеят в постоянен страх от невидимите сили. Изваждането на лош късмет, който може да те убие, или измолването на нужните за оцеляване обстоятелства от гневните и отмъстителни, но невидими сили, са разпространена практика в една рискова среда, дори и в съвременното общество. Обидата на анирник можела да доведе до изтребление. Основната роля на инуитския шаман е да съветва и да напомня на хората ритуалите и табутата, които трябва да се спазват, за да омилостивят духовете, тъй като той има силата да ги вижда и да контактува с тях.

Смятало се е, че анирниит са част от “сила” – небето и въздухът, който ги обгръща – като просто са взети от тях. Въпреки че всеки отделен анирник е индивидуален, заемащ формата на живота и тялото, което обитава, в същото време той е част от едно по-голямо цяло. Това дава възможност на инуита да получава сили или някакви чери на характера на анирник, приемайки неговото име. Нещо повече, духовете на всеки едни отделен вид – морски бозайници, полярни мечки или растения – съдържат същото и могат да бъдат призовавани чрез един вид господар или пазител, който по някакъв начин е свързан с този определен вид. След приемането на християнството анирник става общоприетата дума за душа в християнския смисъл и се превръща в коренна дума за редица християнски термини: анирнисиак означава ангел, а думата Бог е трансформирана като анирниалук – Великият дух.

Туурнгаит

Някои духове не са свързани с физически тела. Това са туурнгаит (ед.ч. – туурнгак), считани за зли и жестоки и отговорни за лошия лов или счупените инструменти. Те могат и да притежават хора, както се разказва в историята за Атанаржуат. Шаманите могат да се борят с тях, да ги прогонват или да ги държат настрана с помощта на ритуали, но също така могат и да ги заловят и да ги заставят да им служат, обръщайки се срещу останалите Туурнгаит. След християнизацията туурнгаит придобиват значението на “демон”.

Ангакуит

Шаманът (ангаткук, понякога произнасяно ангаткок; мн. ч. – ангакуит) не е някакъв вожд в инуитското общество, а по-скоро лечител и “психотерапевт”, който лекува рани и предлага съвет, призовавайки духовете на помощ. Неговата роля е да види, обясни и призове невидимото и неуловимото. Шаманите не се обучават – те се раждат с тези си способности и ги проявяват с израстването си. Техните “задължения” най-често са придружени от ритъма на тъпана, песни и танци.

Богове

Инуитите нямат богове, въпреки че често имена от техните митологични традиции се цитират в не-инуитски източници като богове. Всъщност става въпрос за невидими същества от приказки на “ужасите” – коварни, подли, своенравни и отмъстителни – туурнгаит или човешки или животински анирниит, превърнали се в страховити същности. Инуитски митични фигури, за които се вярва, че притежават власт над определена част от света:

Седна

Богиня в ескимоската митология, известно в различните части на ескимоските земи под различни имена (Арнакуагсак, Имапинуа, Неривик, Нулиаюк, Сиарнак). Може да бъде открита в митовете на племена от Западна (Арнакуагсак, ‚старата жена‘) и Източна Гренландия (Имапинуа, ‚майка на морето‘) до племена като нетсиликите в Канада (Нулиаюк) и Аляска (Неривик). Тя обитава дъното на морето и повелителка на всички животни, които от време на време дава на хората за препитание. Седна е и владетелка на Адливун — замръзналото подземно царство. Според предания Седна е подобна на русалка и е дъщеря на демиурга Ангута и неговата жена. Тя била тъй голяма и гладна, че изяждала всичко в дома на родителите си. Стигнало се дотам, че изгризала едната ръка на баща си докато спял. Според някои версии се оженила за куче. Ангута така се вбесил, че я бутнал от едно кану. Тя се стиснала здраво за ръба на кануто, ала баща ѝ отскубнал хватката ѝ пръст по пръст. Тя потънала към Адливун, ставайки господарка на чудовищата в дълбините. Огромните и пръсти се превълнали в тюлени, морски лъвове и китове, които отпосле се ловели от ескимосите.

В Америка битува и образ на Седна като злокобна едноока и безпръста старица с подпухнало тяло. В антропоморфната си форма е изобразявана и като морж — най-царствения морски бозайник. В този вид легендата разказва за нея, като за млада девица, отказала се в незапомнени времена от брак, за да се грижи за престарелия си баща. В замяна морето и отнело девическата красота. Един ден обаче красив и богат чуждоземец пристигнал с каяк. Той предлагал в изобилие китова мас — скъпа и труднодостъпна суровина, скъпи кожи и рибено масло. Седна се оставила да бъде примамена в каяка и скоро двамата се оженили. Ала макар чужденецът да я обожавал и да и давал всеотдайно любовта си, не след дълго Седна започнала да го намира за отблъскващ. „Не си този, за когото се ожених“, казвала тя и наистина — открила истинския облик на жениха си. Той бил демон-птица. През това време, измъчван от болки, бащата на Седна решил да я потърси и отплавал към Острова на птиците. Там открил нещастната си дъщеря. Взел я със себе си и я отвел. Ала щом демонът се прибрал и открил липсата на жена си се впуснал в преследване. Скоро той догонил бегълците. Седна опитала да се скрие под кожено покривало, ала демонът бил тъй могъщ, че небето почерняло в страшна буря, а морето кипнало. Всички хора били застрашени от катаклизма. В отчаянието си бащата на Седна решил да я хвърли в морето. И отново тук е въведен мотивът за отскубването — Седна се заловила за ръба на лодката, ала суровият и баща откопчил хватката и. Небесата мигом се прояснили, демонът отлетял и настанал покой. Отскубнатите пръсти на Седна попаднали на един айсберг, където се превърнали в първите морски зверове. Седна потънала до дъното и станала владетелка на Арктическите морски глъбини. Тя решава съдбата на своето царство, както и на прехраната на хората, ловящи нейните създания.

Никак не е добре да тръгнеш на лов, без да си отпратил молитва на Седна, казват ескимосите. А ако успееш да постигнеш шамански транс, да слезеш до морското дъно и да разрешеш тъмните ѝ коси, тя ще ти осигури тюлен, а може би дори цял морж за вечеря за дълги дни. Причината за разресването косите на Седна е, че когато хората грешат, греховете им се отлагат по морското дъно и сплъстяват косата и. Когато това стане, тя се гневи и държи своите морски дарове на страна от бреговете. Тогава шаманът трябва със специалните си ритуали да напусне телесната си обвивка и да слезе до дъното, за да разреше косите на богинята. В митовете на племена като нетсиликите Седна е повелителка на животните въобще — морски и сухоземни. По правило (вероятно поради горчивия си опит) Седна е недобронамерена към мъжете. Смята се за най-могъщия от духовете.

Нанук

Нанук – (англ. Nanook, също – Nanuq ), което на езика им означава бяла мечка, е повелителят на мечките, който решава дали ловците са изпълнили всички наложени табута и дали заслужават успех в лова на мечки.

Теккеицерток

Tеккеицерток – (англ. Tekkeitsertok) е дух на лова и стопанин на елените карибу, един от най-важните духове, свързани с лова в пантеона на ескимосите.

Кикирн

Кикирн (англ. Qiqirn ) е дух във вид на голямо плешиво куче. Страховит на пръв поглед звяр, то е плашливо и глуповато същество. Кучетата и хората бягат от него, а то бяга от кучета и хора. С косми са покрити само стъпалата, ушите, устата и края на опашката му. Един от начините да го уплашиш и изгониш е да изкрещиш името му.