Аборигени - Австралия





Заселили се преди повече от 40 000 год., водейки изолиран начин на живот. Когато пристигнали в Австралия, европейците заварили около 500 различни племена. Аборигените вярват, че Златната епоха (времето на сънищата) е времето, когато прадедите им са изваяли земята и са създали всички животински видове и хората. Смятат, че тези първи създания живеят вечно като духове. Според тези вярвания човекът е част от природата и е тясно свързан с останалите живи същества. Рисунки на духовете от времето на сънищата (ачеринга), като Човека-светкавица, покриват свещените скали и пещери на територията на племената.


Змията-колело е типично митично влечуго за САЩ, Канада и Австралия – въпреки че някои жители са подавали сигнали за засичане на съществото „със сигурност”. Змията-колело (“hoop snake”) получава името си поради вярването, че може да захапе опашката си и така да се търкаля след жертвата си, сякаш е колело. В последния момент, точно когато е застигнала своята цел, тя се изпъва и шибва плячката с отровната си опашка. Единственият успешен за жертвата начин да избяга е да се скрие зад дърво, което да понесе удара с опашката – и съответно за изсъхне от отровата. Вдъхновението за змията-колело съвсем ясно е взето от митологичната уроборос – змията, захапала опашката си и символ на безкрайността.









Куинсландският тигър (“Queensland tiger”) е поредното зверче, плод на слухове и теоретизации. Той се смята за потомък на Thylacoleonidae, торбестите лъвове, обитавали австралийския континент по време на олигоцена и плейстоцена. Както сочи името му, за куинсландския тигър се смята, че обитава втория по големина щат Куинсланд. Описанието му го определя като голяма котка с ивична окраска и дълга опашка, силни и големи предни зъби и много диво и яростно поведение. Сред всички криптиди (растения/животни, които предполагаемо съществуват, но за това няма научни доказателства, или пък се считат за окончателно изчезнали), този потомък на торбестите лъвове е най-близък до това официално да бъде признато евентуалното му съществуване.











Йови (Yowie, понякога наричано и Yahoo), е човекоподобно, което обитава австралийските ширини. По същността си до немалка степен, мистерията около него наподобява тази на химaлайското йети, или пък на северноамериканския бигфут. Очевидците съобщават за наличието на йови също по сходен начин на този, който се среща и при йети и бигфут – мистериозни стъпки, нито маймунски, нито човешки, някое и друго по-тъмно и неясно засичане на йови, или пък разпарчетосването на домашни любимци по особено жесток и странен начин.















Бунип или бунайп (“bunyip”). Бунипът е доста голямо същество, поместено в пантеона на аборигенската митология. Според поверията то обитава блатата, вировете, езерата, заливите или пък речните корита – тоест е водолюбиво и помества огромното си туловище във всякакъв тип улегнали водоеми. Значението на самата дума „бунип” пък е „дявол” или „зъл дух”. Най-ранните писмени сведения за Бунайп датират от заселниците, които дошли с корабите си в Австралия. Те открили там много различна флора и фауна и релеф непознат досега. Заселниците разказват, че често са виждали "водния дух" Бунайп в застоялите води на блатата и езерата. Хамилтън е първият европеец, който вижда Бунайп или поне негови кости. Той прави откритието си през 1821 г. Според него те били странни и не принадлежели на никое познато животно. Костите били открити в блато намиращо се в Нов Южен Уелс. Той пише до философското дружество на Австралазия, че костите на животното са близки до тези на хипопотама, но имат доста различия.






През 1946 в музея на Сидни бил изложен череп принадлежащ на Бунайп. На табелката с описанието имало и рисунка на Бунайп направена по черепа. Интересното е, че когато посетителите видели рисунката разпознавали съществото Бунайп. Дори месни аборигени разпознали Бунайп на изображението. Друго наблюдение е описано от Уилям Бъкли в неговата биография 1852. Според неговото описание съществото е било голямо колкото теле с пера или някакви странни косми по гърба. В блатата на областта Грета, езерото Виктория били чувани странни викове, които според аборигените издавал самият "демон" Бунайп. По късно Бунайп бил забелязван във всеки воден басейн в Австралия, като най често в лагуните. Бунайп бил забелязан и в пещера в планината Гамбие. Има множество различни описания на това какво точно представлява бунипа, твърде често те варират доста помежду си. Според някои поверия то има кучешко лице, тъмна козина, опашка като на кон, плавници, и бивни зъби като на морж или пък рога. За други бунипът е с човешко лице, глава на кенгуру и тяло на теле. Сред по-разпространените варианти е и този, в който съществото има по една глава на всеки от двата си края и се придвижва напред-назад в двете посоки, виждайки с всяка от тези глави.


Многоцветната змия, с която явно аборигените са си обяснявали дъгата като явление. Многоцветната змия (“rainbow serpent”), подобно на бунипа, е обитател на застоялите водоеми и е собственик на най-ценния ресурс – водата. Според поверията многоцветната змия се е родила някъде из земните недра, и при появата си на повърхността е създала планините, рифовете, хребетите и всякакви други релефни образувания. Създанието е шедро и великодушно спрямо подопечните си хора и е техен неизменен защитник, като освен това сурово наказва тези, които извършат престъпление спрямо племето си. Както си личи, многоцветната змия помества в себе си някои основни тематики от живота на хората – живота, разпределението на ресурсите и важността му, отношенията в рамките на обществото и дори законовата уредба (наказване на престъпилите законите, покровителстване на съблюдаващите ги). Според някои анализатори, митът за многоцветната змия, освен с дъгата, има общо и със змиите вонамби („Wonambi”). Вонамби е представлявал биологичен род от два вида големи по размер змии. Те са били с дължина пет до шест метра, и вместо да използват отровни зъби, за да убият жертвата си, подобно на боата и питона, те са се увивали около нея и са притискали, докато тя умре. Семейството на този род – Madtsoiidae, се смята за изчезнало още преди над 50 милиона години, но може би благодарение на изолацията, тези два представителя са успели да оцелеят допреди „само” 50 хиляди години.






Моха Моха е чудовище, което според аборигените обитава езерата. Описват го като кръстоска между змия, костенурка и риба, дълго 9 м, а главата му била снабдена със силни челюсти и островърхи зъби.









Улуру (Uluru, виж по-долу за други имена) е голямо скално образувание в северната част на централна Австралия. Това е вторият по големина (след Маунт Огъстъс, който също се намира в Австралия) скален монолит на земята. Намира се в националния парк "Улуру-Ката Тюта", на 335 километра югозападно от най-близкия голям град, Алис Спрингс (450 километра по пътя). С височината си от 318 метра и дължина 8 километра скалата с право се смята за едно от чудесата на света. На 19 юли 1873 г. скалата е посетена от европейски картограф, който ѝ дава името на тогавашния Главен секретар на Южна Австралия, сър Хенри Ейърс (или Айерс). Така скалата става известна като Ayers Rock. Поради минералите в скалния си състав в зависимост от времето и атмосферните условия, скалата може драматично да промени цвета си от почти виолетово-синьо до огнено червен.


Аборигените вярват, че под повърхността на планината има огромна кухина, където се намира енергиен източник, който те наричат Tjukurpa (Времето на сънищата). Те смятат, че през цялото време на обиколката около скалата човек сънува. Мястото се почита като свещено от местния народ аранда. Днешните племена говорят, че техните древни прародители са населявали земята около могилата. Те са оставили своята история във вид на рисунки, изсечени в повърхностния скален слой на много места по повърхността на монолита. В няколко от пещерите в Улуру има изобразени множество истории от "Времето на сънищата". Рисунките по стените датират от десетки хиляди години, като са били обновявани многократно през поколенията. Така хилядолетната история и легендите, свързани с това величествено място, се запазват и предават във времето.






ИЗТЕГЛИ "МИТ ЗА СЪТВОРЕНИЕТО"