Адам Смит

/ 1723 – 1790 г. /

Из „Богатството на народите”; КНИГА V, за разходите на образователните заведения и младежта

ИЗТЕГЛИ

АДАМ СМИТ
Из Предговор, издание 1983 г.
Встъпителна студия към руския превод на труда на Смит, издание на Издателството за социално-икономическа литература в Москва, 1962 г.


Появата на „Изследване на природата и причините на бо¬гатството на народите” от Адам Смит в 1776 г. е забележително събитие в световната икономическа литература, което бележи нов важен етап в развитието на научната икономи¬ческата мисъл.
Този труд прави голяма крачка напред в обособяването на политическата икономия като самостоятелен клон на науката.... Противоположно на феодалната идеология и меркантилизма — буржоазната икономическа теория в епохата на първона¬чалното натрупване на капитала, А. Смит разработи стройна система от икономически възгледи, които отговаряха на инте¬ресите на развиващия се промишлен капитализъм. Предшест¬вениците на А. Смит или не са си поставяли подобна задача — например Д. Лок, Д. Норс, Д. Хюм, които изследвали само отделни частни явления на буржоазния икономически живот (па¬ри, лихва, рента и т. н.), или търпяли неуспех в нейното реша¬ване, като например У. Пети, Ф. Кене и Д. Стюърт, поради не¬достатъчното развитие на капитализма и икономическите зна¬ния.
Значението на труда на Смит се състои в това, че той даде първото научно теоретич¬но обяснение на функционирането на капиталистическата сто¬панска система в стадия на свободната конкуренция. Смит отбеляза края на първия стадий в развитието на капитализма — първоначал¬ното натрупване на капитала, и навлизането му във втория ста¬дий — епохата на свободната конкуренция. Смит разработил теоретичното оръжие на революционната класа на XVIII век — буржоазната класа и програма за ико¬номическа политика, отговаряща на интересите на буржоазия¬та. Именно затова идеите му са се разпространили широко не са¬мо в Англия, но и далеч извън нейните предели. Те обосноваваха теоретически необходимостта да бъдат ликвидирани феодални¬те отношения и играеха прогресивна роля.
Книгата на Смит упражнява огромно влияние върху цялото по-нататъшно развитие на политическата икономия. И все пак той не е основоположник на политическата ико¬номия. Историята на политическата икономия е продължителен процес на отделянето й от другите науки, започнал с разрабо¬тената от У. Пети политическа аритметика.
Трудът на Смит, появил се на бял свят преди повече от двеста години и досега представлява интерес като епохално произведение в историята на политическата икономия, като из¬вънредно ценен исторически документ.

ИСТОРИЧЕСКИТЕ УСЛОВИЯ
ЗА ПОЯВАТА НА КНИГАТА НА А. СМИТ


Непосредственият повод за написване на „Богатството на на¬родите" било желанието на Смит да систематизира лекции¬те си по така наречената „морална философия", които чел в Глазгоуския университет през 1751—1764 година. По онова време политическата икономия (по-точно — някои нейни проблеми), наред с правото, политиката, етиката и теологията, влизала в състава на една „единна наука" — „моралната философия". В 1765 г. А. Смит пристъпил към тази задача. От работата в края на краищата израснало произведението, което спечели¬ло на автора световна известност. В 1767 г. Смит се заселил в родината си Шотландия — в градчето Къркколди, където се бил родил и прекарал детските си години. Оттук като четиринадесетгодишен юноша той оти¬шъл да учи в университета в Глазгоу, а три години по-късно — в Оксфордския университет.


В Къркколди години наред Смит упорито и напрегнато ра¬ботил върху своето съчинение в пълно уединение. Той притежавал голям опит в изследователската работа и огромна работоспособност. Енциклопедичните си познания придобил поч¬ти изключително със самообразование. С чувство на огорче¬ние си спомнял той за своите учители-наставници, които с ред¬ки изключения не го научили на нищо и изобщо не го наставлявали. В 1773 г. Смит заминал за Лондон, за да приключи работа¬та върху книгата, и останал там до пролетта на 1776 г., кога¬то излязла „Богатството на народите". Били минали близо единадесет години, откакто започнал да работи върху това съчи¬нение. А замисълът да напише обширно всеобхватно изследва¬не за живота на човешкото общество бил възникнал у него отдавна. Още в 1759 г., осъществявайки този план, Смит издал произведението „Теория на моралните чувства", в основата на което положил лекциите по етика, които чел в Глазгоуския уни¬верситет. Следващият етап било излизането в 1776 г. на глав¬ния труд на А. Смит „Изследване на природата и причините на богатството на народите". И след излизането на „Богатството на народите" той отделя много време за научна работа, но смъртта му попречила да изпълни своята задача. Смит почи¬нал на 17 юли 1790 г. в Единбург. Планът за обширно всестран¬но изследване на човешкото общество не бил завършен докрай. Поставянето на такава грандиозна задача съвсем не било случайно. Потребността от подобно изследване се диктувала от целия ход на икономическото и политическото развитие на Англия през втората половина на XVIII век. По това време за¬вършват процесите на първия стадий от развитието на капи¬тализма — на първоначалното натрупване на капитала и съз-даването на основните предпоставки за функционирането на ка¬питалистическата икономика, и Англия навлиза в нов стадий на капитализма — стадия на свободната конкуренция.


През XVIII век в Англия завършва аграрният преврат, в резултат на който земята се концентрира в ръцете на едрите поземлени собственици и буржоазията, а многобройното селя¬чество се разорява, отделя се от земята и се превръща в проле¬тариат. Новото в този процес е, че ландлордовете използват силата на държавния закон, за да заграбват общинните зе¬ми. Насилственото присвояване на общинната поземлена соб¬ственост започва още в края на XV век. За 40 години (1761—1801) били заградени 10 пъти повече общинни полета и пасища, отколкото през предишните 60 годи¬ни (1700-1760).


В резултат към средата на XVIII век общинното земевладение и дребната селска собственост в Англия биват унищожени и заменени с големи капиталистически ферми. Селскостопански работници, капиталисти-фермери и ландлордове — такава е но¬вата класова структура на английското село. Възникналият в селското стопанство излишък от свободна работна ръка, заед¬но с разорените занаятчии, става източникът за формиране на промишлен пролетариат в градовете.


Бързо се развива манифактурното производство. Огромните капитали, натрупани в резултат на безпощадната експлоата¬ция и прякото ограбване на обширните колонии, на широката търговия с роби, спекулата, системата на държавния дълг и покровителствените мита почват да се влагат в производството. В резултат на разслояването на дребните стокопроизводители, нарастването на градското население с приток от селото, на раз¬витието на разделението на труда и главно на образуването на гигантската колониална империя на Англия бързо се разшири¬ли вътрешният и външният пазар. Манифактурното производст¬во било вече неспособно да задоволява нарасналото платежоспособно търсене. Назрявала необходимостта да се премине от манифактурната промишленост към фабрична.


Наред с това назрявали и техническите предпоставки за промишлен преврат. Разделението на труда в манифактурата водело до опростяване на производствените операции и до об¬лекчаване на тяхната механизация. За този процес съдейства¬ли развитието на работния инструмент, диференциацията му във връзка с развитието на разделението на труда, наличието на ква¬лифицирани работници и изобретяването на машини. Именно през втората половина на XVIII век били направени изобретенията, които създали основата на фабричната система на капиталисти¬ческото производство. Английска промишлена буржоазия започнала да се стре¬ми към политическата пласт в страната и към промишлена хегемонии в целия свят.


Буржоазната икономическа мисъл в Англия по онова време дала теоретично тълкувание на тези нови явления. При тези условия на¬ложително се поставяла задачата да се обясни натрупването на капитала върху същинска капиталистическа основа, функ¬ционирането на капиталистическата производствена система. Теоретиците на меркантилизма, които изхождали от признава¬нето па решаващата роля на явленията от сферата на обръще¬нието в икономическия живот и игнорирали законите на про¬изводството, били безсилни да решат тази задача.

ПРЕДМЕТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО
И СТРУКТУРА НА КНИГАТА НА А. СМИТ


НСмит формулира предмета на своя анализ в самото загла¬вие на книгата „Изследване на природата и причините на бо¬гатството на народите". В увода към IV книга на своя труд той пояснява, че политическата икономия „си поставя за цел обогатяването както на народа, така и на владетеля".


Смит изхожда от това, че трудът е източникът на „богатството на народа". Количеството продукти, с които хората могат да разполагат през годината, се определя, от една страна, от чис¬леността на населението, заето в материалното производство, а от друга — от производителността на техния труд. Решаваща роля Смит отрежда на втория фактор. Като икономист на ма¬нифактурния период на капитализма той смята, че главното средство за повишаване производителността на труда е раз¬витието на разделението на труда.


И така, предмет на анализа е „богатството на народа", неговите източници. Според него при условия, ко-тато са натрупани капитали, а земята е превърната в частна собственост, работниците не получават напълно продукта на своя труд, а само минимум от средства за живот. Доходите на капиталистите и поземлените собственици представляват удръжки от продукта на труда. При тези условия повишаването на производителността на труда на работниците води не към нарастване на „богатството на народа", а към увеличаване на богатството на буржоазията и ландлордовете.


Заслугата на Смит се състои в това, че той до известна степен разкрил механизма на производството на принадена стойност в условията на манифактурния стадий на капитализ-ма. През този период повишаването на производителността на труда, обусловено от развитието на неговото разделение, дей¬ствително е главният фактор за увеличаване нормата на експлоатация, масата на принадената стойност. Изследвайки производството на „богатството на народите", Смит акцентира своето внимание не върху техническата, а вър¬ху социалната му страна, върху буржоазните производствени отношения, които вече господствували в тогавашна Англия.


С оглед на манифактурния стадий на капиталистическата промишленост тази задача включвала всестранното изследване на разделението на труда и на последиците от неговото раз¬витие, тъй като разделението на труда при тогавашните усло¬вия било главното средство за повишаване производителността на труда и следователно за производството на принадена стойност. Именно затова Смит отделя в своя труд такова го¬лямо внимание на проблема за разделението на труда. В разделението на труда, което води до рязко увеличаване на неговата про¬изводителност, Смит вижда решаващото средство за увеличава¬не „богатството на народа".


От гледна точка на разделението на труда Смит разглежда основните икономически проблеми в своята книга: стойността на стоките, труда като източник на стойност, парите и т. н., и прави реди¬ца важни открития. Подходът към икономическите проблеми от гледна точка на разделението на труда налагал да се изтъква общественият, социалният аспект на тези явления. Изхождайки от това, че тру¬дът в обществото е разделен, че обществото е нещо като тру¬дов съюз, Смит прави извода, че хората са принудени да раз¬менят продуктите на своя труд, именно на труда. Следовател¬но, заключава той, регулатор на тази размяна, нейна мярка може да бъде само трудът, изразходван за производството на тези продукти. Така Смит подхожда към обосноваването на оп¬ределението на стойността чрез труда. Този подход му позво¬лил да преодолее отрасловата ограниченост на физиократите и да стигне до извода, че стойността на стоките се определя от разходите на труд изобщо, независимо от особеностите на даден отрасъл на материалното производство. Този извод е ва¬жен етап в изследването на труда, който образува стойността на стоките.


От гледна точка на разделението на труда Смит се опитва да обясни и редица други явления. Така изоставането на сел¬ското стопанство от развитието на промишлеността се опреде¬ля според него от трудностите в развитието на разделението на труда в селското стопанство по естествени причини. Смит обяснява различното равнище на икономическото развитие на различните страни с нееднаквите условия за развитие на раз¬делението на труда, които съществуват в тях.Разделението на труда е един вид историческата призма, през която Смит разглежда икономическите процеси. Книгата на Смит се състои от пет книги. Предметът на из¬следване в първата книга е формулиран в самото за¬главие: „Причините за увеличаване производителната сила на труда и за реда, по който неговият продукт се разпределя естест¬вено между различните класи на народа". Главното в първата книга са теориите за стойността и принадената стойност.


Първите три глави са посветени на изследването на причи¬ните за появата и развитието на разделението на труда на ба¬зата на занаятчийската техника и определят значението му за увеличаване производството на стоки. Следователно тук се разглежда главната форма на развитие на производителните. За Смит парите са само „велико колело на размяната".Той започва своето изследване на капита¬лизма с анализ на закономерностите на стоковото производ¬ство. И макар да дава противоречива характеристика на съотношението между простото стоково и капиталистическото про¬изводство, като ги разграничава в един случай и ги отъждест¬вява в друг, той инстинктивно схваща огромното методологиче¬ско значение на теорията за стойността за анализа на капита¬лизма. В тези глави Смит формулира трудовата теория за стой¬ността, определяйки стойността с труда, изразходван за произ¬водството на стоките. Тази теория изиграла изключително важ¬на роля за развитието на научната политическа икономия. Пак тук Смит излага становището, което по-късно получи название-то „догмата на Смит": определянето на стойността на една сто¬ка със сумата на три дохода (работна заплата, печалба и рен¬та). В глави VI и VII, опитвайки се да разгледа особеностите на ценообразуването при условията на капитализма, Смит пре¬минава към анализ на работната заплата, печалбата и рен¬тата. Главният проблем на изследването в тези две и послед¬ните четири (VIII—XI) глави на книгата е проблемът за принадената стойност, за същността на отношенията между тру¬да и капитала.


Предмет на анализ във втората книга, озаглавена „За при¬родата, натрупването и приложението на капитала", е капи¬талът, преди всичко вещните форми на неговото проявление. Тук Смит развива своето учение за деленето на капитала на основен и оборотен, разглежда различните видове капитал (зае¬мен, търговски, промишлен) и начините на неговото приложе¬ние и натрупване. Значително внимание се отделя на пробле¬мите на паричното (книжно и металическо) обръщение. В тази книга са поставени важните проблеми на възпроиз¬водството на обществения "продукт. Смит прави разлика меж¬ду брутен и чист доход на обществото, между производителен и непроизводителен труд. Броят на заетите с производителен труд работници зависи според него от количеството на прило¬жения капитал. Затова той разглежда капитала като извън¬редно важен фактор за нарастването на „богатството на стра¬ната". Последните три книги на своя труд Смит посвещава на историята на народното стопанство и политическата икономия, на въпросите на държавните фи¬нанси."


Третата книга — „За различния напредък на различните народи към богатство", е посветена на обосноваването на принципите на политическата икономия, отговарящи на инте¬ресите на развития промишлен капитализъм — свободата на предприемаческа дейност, и на критиката на феодалните огра¬ничения. Икономическата политика се разглежда тук като един от важните фактори за нарастването на богатството. За Смит са характерни два различни, по същество противоположни начина на разбиране на икономическия живот: аналитичен и описателен. От една страна, той се стреми да проникне в ана¬томията и физиологията на буржоазната система на производството, да разкрие вътрешните, закономерни връзки на изслед¬ваните от него икономически явления. От друга, той просто: описва, класифицира измамната привидност на тези явления, фиксира излизащите на повърхността на икономическия живот привидни зависимости. Смит поставя знак за равенство между тези различни методи на изследване, както и между техните резултати. Той представя външна връзка на явленията като съществена, вътрешна, закономерна връзка. През втората половина на XVIII век про¬мишлената буржоазия, идеолог на която е Адам Смит, заемала в Англия двойнствено положение. От една страна, тя била про¬гресивна класа, която се борела против остатъците от феодал¬ните отношения, била знаменосец на промишленото развитие, класа, заинтересована от научния анализ на икономическите отношения и техните закони. От друга страна, промишлената буржоазия и нейното положение зависело от запазването и укрепването на отношенията на експлоатация на наемните работници. В това си качество английската промишлена буржоазия от XVIII век, разбира се, била заинтересована да бъдат запа¬зени тайните на капиталистическите производствени отноше¬ния. Вторият метод на Смит изобразява връзката между яв¬ленията на икономическия живот, „както тя привидно е даде¬на в явленията на конкуренцията и както тя следователно се представя пред чуждия на науката наблюдател, а също и пред онзи, който практически е обхванат от процеса на буржоазно¬то производство и практически е заинтересован от него".


Опирайки се на описателния си метод, Смит считал, че в исторически план отправна точка на изследването на икономиката на съвременното му общество е обособеният в стопанско отношение индивид, който преследва своя частен ин¬терес. Той смята, че определящ фактор в икономическия живот на обществото е егоизмът на водещия своето стопанство индивид. Именно така изглежда движещата сила на капиталистиче¬ските отношения на повърхността на явленията. Смит я изоб¬разява така, както тя е „дадена външно в явленията на кон¬куренцията". Използваната от него робинзониада представлява метафизична абстракция от обществото, от об¬ществените икономически отношения, т. е. от онова, което е действителният предмет на политическата икономия.


И колкото по-малка е била властта на човека над приро¬дата, колкото по-слабо развити били производителните сили, толкова по-несамостоятелен е бил произвеждащият индивид. Следователно отделният и обособен производител исторически съвсем не е отправната точка на капиталистическата икономика. Самата представа за изолирания, независим производител е продукт на доста развити производствени отношения и срав¬нително високо равнище на производителните сили. Следова¬телно едва в условията на свободната конкуренция, на сравни¬телно високо равнище на развитие на капиталистическите про¬изводствени отношения можела да възникне представата за индивида, освободен от феодалните ограничения и свободно преследващ икономическия си интерес. Изхождайки от егоизма на човека, Смит открива, че инте¬ресът на един човек се ограничава от интереса на друг. В то¬зи случай „интересите" изобщо престават да обясняват как¬вото и да било. Смит стига до извода, че тъй като интересите на хората про¬изтичат от човешката природа, стопанският им живот се регулира от законите на човешката природа, които той схваща фактически като обективни материални закони.


От друга страна, Смит обобщено тълкува „човешката при¬рода" като събирателна категория. Това му дава възможност до известна степен да долови обществения характер на иконо¬мическите отношения и да преодолее, макар и далеч не до¬край, метафизическата ограниченост на своя метод. Използвайки два диаметрално противоположни метода за анализ на явленията, Смит естествено получава и различни, по¬някога противоположни теоретични резултати. По нито един теоретичен въпрос у него няма едно гледище, а обикновено две, три, понякога и четири. Така той има четири теории за стойността. Опирайки се на аналитичния метод, той определя стойността на една стока с количеството труд, изразходван за нейното изготвяне. Това е научният вариант на неговата теория за стойността, макар че в него той не е решил редица най-съществени проблеми: не е разкрил двойнствения характер на труда, който създава стоката, не е видял, че стойността се определя от обществено не¬обходимия, а не от индивидуалния труд, и т. н. Всички науч¬ни открития на Смит имат в основата си трудовата теория за стойността.


Използвайки описателния метод, Смит формулира редица вулгарни определения на стойността. Първо, той определя стойността на стоката с труда, купуван с тази стока (овеществени в друга стока, или жив труд, нает за тази стока). А тъй като купуваната стока за простия стокопроизводител е негов доход, Смит, второ, определя стойността с дохода, с работната заплата. А с оглед на капиталистическото общество, където ра¬ботникът не получава целия продукт на своя труд, той опреде¬ля стойността на стоката със сумата на трите дохода: работна заплата, печалба и рента. Оттук той стига до своята ползва¬ща се с печална известност догма: стойността на стоките се образува от доходите и се разпада на тях. Така нареченият „купуван труд", въплътен в купуваната стока, може само да изразява стойността на първата стока, а не да я определя. Стойността на една стока не може да се определя от дохода или от сумата на доходите, тъй като последните сами са стой¬ности, чийто произход тепърва трябва да се обясни.


Наличието на няколко теории за печалбата у Смит също се обяснява с двойнствеността на неговия метод на изследване. От една страна, той определя печалбата на капиталиста като удръж¬ка от продукта на труда на работника, като долавя по този начин експлоататорския й характер. От друга страна обаче, Смит представя нещата така, сякаш печалбата се поражда от капитала, представлявайки възнаграждение за „риска" на ка-питалиста. В труда на Смит са формулирани няколко теории за рен¬тата. Подходът към проблема с помощта на абстрактния метод е дал възможност на Смит да разкрие факта, че рентата е незаплатен труд на работника и подобно на печалбата пред¬ставлява удръжка от продукта на неговия труд.


Наред с това Смит разглежда рентата като ре¬зултат от някаква „дейност на природата". Разбира се, дифе¬ренциалната рента (абсолютната рента не била известна на Смит) е по-голяма ла по-добрите участъци в сравнение с по-лошите, но не защото на първите се поражда от по-голямата плодородност на почвата, а защото последната е важно усло¬вие за повишаване производителността на труда на по-добрите участъци, следователно за увеличаване «а производството на относителна придадена стойност, за засилване експлоатацията на наемните работници. Следователно диференциалната рента в действителност е резултат от по-високата степен на експлоа¬тация па работниците на плодородните земи. Противоречивостта на системата на Смит се изразява и в становището му по други икономически проблеми. Така той формулира две теории за работната заплата, две концепции за производителния и непроизводителния труд и т. н. Противоречията в икономическата система на Адам Смит, разбира се, не са главното в неговото теоретично наследство, но и те са изиграли съществена роля за развитието на икономическата наука. Историческата съдба на икономическото учение на Смит е твърде своеобразна. Поради противоречивостта на икономиче¬ската му система идеите му са били широко използвани от представителите на всички основни течения в политическата икономия. Защитниците на интересите на ландлордовете, против кои¬то фактически било насочено учението на Смит, използвали за своите цели антинаучните положения на неговата теория. Така в основата на апологията на земе¬владелците, Малтус поставил вулгарния вариант на теорията за стойността на Адам Смит.


Идеолозите на буржоазията, представители на същата кла¬са, чиито интереси Смит защищавал, са правили и правят всич¬ко, за да погребат научните постижения на неговата теория. И досега вулгарните икономисти не могат да се примирят с то¬ва, че в трудовете си Смит приповдигна завесата над тайната на произхода на буржоазното богатство. Същевременно те се стремят да величаят и да използват с цел за апология на ка¬питализма погрешните положения в неговото учение. Както е известно, вулгарната политическа икономия възникна върху основата на обособяването и систематизирането на ненаучните елементи в теорията на Адам Смит. Дребнобуржоазните икономисти (Сисмонди, Прудон) конструираха своята теоретична защита на интереси¬те на междинната класа също върху основата на погрешните положения в учението на Смит, главно по въпросите на въз¬производството.

В. С. АФАНАСИЕВ