let’s make something together

Give us a call or drop by anytime, we endeavour to answer all enquiries within 24 hours on business days.

Find us

PO Box 16122 Collins Street West
Victoria 8007 Australia

Email us

info@domain.com
example@domain.com

Phone support

Phone: + (066) 0760 0260
+ (057) 0760 0560

Анаксимандър

Анаксимандър - Философия

АНАКСИМАНДЪР
/ ОК. 610 Г. – 546 Г.ПР.ХР. /

ИЗТОЧНИК: Радев, Ради; „Антична философия”; И. „Идея”; Стара Загора 1994 г.

Активен държавен деец, създател на географски карти изобразяващи морето и сушата на света. Гледа на Земята като на свободно плаваща във въздуха, имаща форма на цилиндър. В противовес на Талес не смята, че Земята плува в течна маса, а е свободно движещо се в пространството тяло еднакво отдалечено от всички останали небесни тела. На Анаксимандър се приписва и догадката за наличие на безброй много светове. Допускането на светове извън нашия видим свят насочва научната мисъл към теоретично обосноваване на пространствената неограниченост на Вселената. Подобен принос Анаксимандър има и в областта на биологията. Според неговото мнение първите животни произлизат от влагата под въздействието на външни условия и на първо място на Слънцето. Първоначално животните са покрити с люспи, които след излизането си на сушата постепенно загубват. Самият човек произлиза от друго по-нисше животно, а именно от рибата.

В областта на философията философът смята, че единно начало е АПЕЙРОНА. Терминът бива разясняван столетия за да се стигне до схващането му като „безпределност”. Възгледът на Анаксимандър излиза извън границите на митологията. Апейронът съдържа външните условия на многообразието – пространствените характеристики. Той не е просто пространство, а всеобщо единство и реален принцип на многообразието. Приемането на една природна стихия за първооснова на всичко съществуващо не обяснява единосъщността на конкретните неща. За разлика от тях апейронът е единната им природа. В този смисъл той е неопределена и безкрайна природа.

При древните философи идеята за безкрайното, за пространствената неограниченост изобщо не съществува. Напротив – сетивната природа е нещо крайно и ограничено. От тази гл.т апейронът е необозрима природа от позиция на своето съдържание, доколкото е неизчерпаем на свойства и заради това не могат да се достигнат неговите граници. Безпределността на апейрона притежава и друг смисъл – като реалност, която няма начало и край във времето. Защото той не възниква и не изчезва и затова е източник на възникващите и изчезващите неща.

Анаксимандър в своето учение търси основанията за единната природа на многообразието. Приемането на отделна стихия за обща основа „унищожава” останалите елементи. А в апейрона всички елементи притежават еднаква стойност и роля. Апейронът не е тъждествен на материята, както не е тъждествен и на дадена нейна форма. Той е смес от разнородни елементи. Качествената неопределеност на апейрона не означава отсъствие на сетивни качества, а многообразие на такива свойства т.е. реална съвкупност на четири стихии в природата – вода, въздух, огън и земя. Апейронът се обозначава с термина “божественост”, в който не се влага ТЕОЛОГИЧЕН смисъл. Той е такъв, защото е неразрушим, безотносителен във времето, неизменен въпреки променливостта на отделните неща. Според учението на Анаксимандър възникването на нещата става не от качественото изменение на природата, респективно стихията, а в резултат на това, че благодарение на вечното движение се отделят противоположности. Монархизмът на една от тях довежда до безредие, несиметричност и дисхармония в природата и обществото. Възникването на отделното нещо се оказва посегателство на отделното върху общото, акт който нарушава първичната хармония присъща на апейрона. И това именно представлява т.нар. несправедливост нарушаваща върховната власт на единното начало.