АНАКСИМАНДЪР
/ ОК. 610 Г. – 546 Г.ПР.ХР. /
ИЗТОЧНИК: Радев, Ради; „Антична философия”; И. „Идея”; Стара Загора 1994 г.
Активен държавен деец, създател на географски карти изобразяващи морето и сушата на света. Гледа на Земята като на свободно плаваща във въздуха, имаща форма на цилиндър. В противовес на Талес не смята, че Земята плува в течна маса, а е свободно движещо се в пространството тяло еднакво отдалечено от всички останали небесни тела. На Анаксимандър се приписва и догадката за наличие на безброй много светове. Допускането на светове извън нашия видим свят насочва научната мисъл към теоретично обосноваване на пространствената неограниченост на Вселената. Подобен принос Анаксимандър има и в областта на биологията. Според неговото мнение първите животни произлизат от влагата под въздействието на външни условия и на първо място на Слънцето. Първоначално животните са покрити с люспи, които след излизането си на сушата постепенно загубват. Самият човек произлиза от друго по-нисше животно, а именно от рибата.
В областта на философията философът смята, че единно начало е АПЕЙРОНА. Терминът бива разясняван столетия за да се стигне до схващането му като „безпределност”. Възгледът на Анаксимандър излиза извън границите на митологията. Апейронът съдържа външните условия на многообразието – пространствените характеристики. Той не е просто пространство, а всеобщо единство и реален принцип на многообразието. Приемането на една природна стихия за първооснова на всичко съществуващо не обяснява единосъщността на конкретните неща. За разлика от тях апейронът е единната им природа. В този смисъл той е неопределена и безкрайна природа.
При древните философи идеята за безкрайното, за пространствената неограниченост изобщо не съществува. Напротив – сетивната природа е нещо крайно и ограничено. От тази гл.т апейронът е необозрима природа от позиция на своето съдържание, доколкото е неизчерпаем на свойства и заради това не могат да се достигнат неговите граници. Безпределността на апейрона притежава и друг смисъл – като реалност, която няма начало и край във времето. Защото той не възниква и не изчезва и затова е източник на възникващите и изчезващите неща.
Анаксимандър в своето учение търси основанията за единната природа на многообразието. Приемането на отделна стихия за обща основа „унищожава” останалите елементи. А в апейрона всички елементи притежават еднаква стойност и роля. Апейронът не е тъждествен на материята, както не е тъждествен и на дадена нейна форма. Той е смес от разнородни елементи. Качествената неопределеност на апейрона не означава отсъствие на сетивни качества, а многообразие на такива свойства т.е. реална съвкупност на четири стихии в природата – вода, въздух, огън и земя. Апейронът се обозначава с термина “божественост”, в който не се влага ТЕОЛОГИЧЕН смисъл. Той е такъв, защото е неразрушим, безотносителен във времето, неизменен въпреки променливостта на отделните неща. Според учението на Анаксимандър възникването на нещата става не от качественото изменение на природата, респективно стихията, а в резултат на това, че благодарение на вечното движение се отделят противоположности. Монархизмът на една от тях довежда до безредие, несиметричност и дисхармония в природата и обществото. Възникването на отделното нещо се оказва посегателство на отделното върху общото, акт който нарушава първичната хармония присъща на апейрона. И това именно представлява т.нар. несправедливост нарушаваща върховната власт на единното начало.