АНАКСИМЕН

/ 585 г. – 525 г.пр.Хр. /

Като ученик на Талес и Анаксимандър Анаксимен продължава развитието на темата за единното начало на многообразието. Природата, която лежи в основите на всичко съществуващо е единна и безпределна, но не е неопределена, а се нарича ВЪЗДУХ. Тя е различна по степента на разредяването и сгъстяването си, а именно като се разрежда тя става огън, а като се сгъстява – вятър и облак. А когато се сгъсти още повече се превръща във вода, после в земя и накрая в камък. Отново както и при останалите натурфилософи схващането за тази първооснова се базира на факти и житейски наблюдения.


Въздухът е отрицание на качествената неопределеност на апейрона и на абсолютната определеност на водата. Той обединява в едно сетивността на водата и безпределността на апейрона. Въздухът е безкраен „по величина” и определен т.е. ограничен по отношение на своите свойства. Въздухът притежава до известна степен родство с апейрона доколкото отделните му състояния представляват сетивновъзприемаеми свойства, а сам той е невидим. Действителността на същността са отделните неща. Същността обективира себе си в многообразието на явленията. Забелязва се, че тук отново се утвърждава монистичния принцип във философията. Единното начало наречено въздух отново притежава АТРИБУТА вечност.


Движението като характеристика също има своята съществена роля. Единствено чрез движението единното начало се проявява в отделни модификации. Сгъстяването и разреждането изразяват количествените различия в единното начало. Всички форми на света са непосредствен резултат от сгъстяване и разреждане на първичното вещество.