АНТИЧНА ФИЛОСОФИЯ

Талес
Талес

624–547 г.пр.Хр.


Хераклит
Хераклит

544–484 г.пр.Хр.


Анаксимен
Анаксимен

585–525 г.пр.Хр.




Анаксимандър
Анаксимандър

610–546 г.пр.Хр.


Ксенофан
Ксенофан

570–480 г.пр.Хр.


Парменид
Парменид

АКМЕ-504г.пр.Хр.



Зенон
Зенон

ок. 450г.пр.Хр.


Питагор
Питагор

580–500 г.пр.Хр.



Аристотел
Аристотел

384-322 г.пр.Хр.


Сенека
Сенека

4 - 65 г.пр.Хр.


Тит  Лукреций  Кар
Лукреций

99 – 95 г.пр.Хр.


Демостен
Демостен

384-322 г.пр.Хр.




























ЦИТАТИ:

"Познай сам себе си!"

Талес

"Апейронът е божествено, тъй като той е безсмъртно и нетленно, както твърди Анаксимандър"

Аристотел

"В една и съща река ние влизаме и не влизаме; ние съществуваме и не съществуваме."

Хераклит

"Протагор твърдял, че човек е мярка на всички неща, изхождайки от това, че достоверно е онова, което изглежда на всеки отделен човек."

Аристотел

"Недей вярва на това, че боговете имат своите свещени обиталища в някакви си области в света, защото същността на боговете е тъй нежна и недостъпна за нашите сетива, че едва ли би могла да бъде схваната от остротата на духа ни..."

Тит Лукреций Кар

"Когато се касае за щастливия живот, ти не си в състояние да ме задоволиш, като ми даваш отговор, който обичайно се дава при гласуването на сенаторите: „Очевидно мнозинството е на тази страна.“ Та тъкмо поради това и тази страна не е права! Човечеството все още не се намира в едно толкова бляскаво състояние, щото по-добрите решения да се нравят на мнозинството. Доказателство за едно нещо, че е по-лошо, е тълпата. Предмет на нашето изследване трябва да бъде въпросът, кой начин на действие е най-достоен за човека, а не кой се среща най-често."

Сенека

"Мъдрецът никога не натрапва щедрост на непорочни и недостойни хора."

Сенека

"Най-често мълчи, говори само необходимото и то кратко! ... но не говори за обикновени неща, за които се говори навред... за ядене и пиене... И най-вече не говори за други хора нито като ги упрекваш, нито като ги хвалиш или пък като ги сравняваш."

Епиктет

"Отказвай покани за гощавки у хора, които имат възгледи, различни от твоите и са необразовани."

Епиктет
ПЪРВИ НАТУРФИЛОСОФИ

През последния период на микенската епоха (XIII – XII в.пр.Хр.) и след гибелта й някои от завоевателите се установявали на едно място и ставали земеделци, докато други продължавали нататък, първо към островите на Мала Азия, а след това към Сицилия и Южна Италия, където основали градове, живеещи от морска търговия. Точно в тези приморски градове гърците за първи път дали качествено нов принос за цивилизацията. Първенството на Атина дошло по-късно, а когато настъпило, също било свързано с морското могъщество.


Континентална Гърция е планинска страна, която в значителната си част е безплодна. Но в замяна на това там има много плодородни долини със свободен достъп до морето и отрязани от планините удобни сухопътни комуникации помежду им. В тези долини се появили малки самостоятелни общества, живеещи от земеделие, концентрирани около някой град и обикновено разположени близо до морето. При такива условия е естествено, когато населението на едно или друго общество се разрасне прекалено много в сравнение с вътрешните си ресурси, тези, които нямат възможност да живеят на земята, да се заемат по принуда с мореплаване. Градовете на континентална Гърция често основавали колонии по места, където било по-лесно да се намерят средства за съществуване, отколкото в родината. Така в най-древния исторически период гърците от Мала Азия, Сицилия и Италия се оказали по-богати от гърците, живеещи на полуострова.


Обществените системи в различните части на Гърция били доста различни. В Спарта една малка аристократична прослойка съществувала за сметка на поробените илоти от друга раса. В най-бедните земеделски райони населението се състояло предимно от селяни, обработващи земята си с помощта на своите семейства. Но там, където процъфтявали търговията и промишлеността, свободните граждани забогатявали чрез експлоатация на роби: мъже в рудниците и жени в текстилното производство. В Йония роби били хората от околните варварски племена или военнопленници. С увеличаването на богатството се задълбочавала изолацията на знатните жени, които по-късно вече започнали да вземат съвсем малко участие в различните страни от живота на гръцката цивилизация


Гърция се разпаднала на голямо количество малки независими държави, всяка от която се състояла от град и заобикалящата го селска местност. В различни части на гръцкия свят равнището на цивилизацията било доста различно, само малко градове имали принос за общогръцките достижения.


Конфликтът между науката и религията настъпва в резултат от религиозното възраждане, преминало над Елада през VІ век пр.н.е. заедно с пренасянето на мястото на действието от Йония на Запад. „Религията на континентална Елада - пише Джон Барнет - и религията на Йония са се развивали в доста различни направления. По-специално култът към Дионис, дошъл от Тракия и само споменат от Омир, е съдържал в зародиша си съвсем друг начин за изследване на отношението на човека към света. Би било, разбира се, грешно да се приписват на тракийците някакви много възвишени възгледи, но няма съмнение, че гърците са виждали в явлението на екстаза потвърждение, че душата представлява нещо повече от нищожно друго „аз” и че само „извън тялото” тя може да прояви истинската си природа... ”


Изглежда, че гръцката религия е била готова да се издигне до равнището, достигнато вече от религиите на Изтока.


През VII – VI в.пр.н.ера в някои части на Древна Гърция настъпват промени отнасящи се до оживление на занаятчийството, разширяване на търговията и културните контакти между областите на древния свят. Благоприятното географско разположение и сравнително добрите климатични условия обуславят издигането на полиси в Мала Азия, егейските острови, континентална Гърция, Италия. Може да се предложи следното разграничение между полисните системи, което рефлектира и върху обособяването на философските възгледи.


Главната част на Йония е представлявал тясна крайбрежна ивица простираща се от Фокия на север в близост до устието на река Хермус (днес Гедиз), а на юг до град Милет близо до устието на река Меандър и включвала островите Хиос и Самос.

ЙОНИЙСКА ФИЛОСОФИЯ

Йонийската философия е насочена към натурфилософски разсъждения, такива които се спират на природата като първооснова на нещата. Тя обхваща почти всички данни за външния свят, който по-късно античните мъдреци ще нарекат космос. Основен проблем тук е единството на света схванато като космическа природа, на която са присъщи ред и съразмерност, ритмичност, симетрия, хармоничност и завършеност. Първите философски учения оспорват наивните ПЛУРАЛИСТИЧНИ представи и утвърждават монотеистичната идея за света. Заниманията на философите от тази школа са насочени към разкриване на СУБСТАНЦИАЛНАТА природа на действителността. Тук се проявяват и първите елементи на ДИАЛЕКТИЧНОСТТА. Понятията „материя” и „съзнание” все още не са познати и дефинирани. Неосвободени от митологията философските учения използват нейни средства за да изразят своето съдържание. Отсъства собствена философска терминология и стройна логическа последователност. Ролята на Йонийската философия е в това, че полага основите на античната философска мисъл и може да се определи като поглед към различните форми на единното начало – вода, апейрон, въздух, огън.


През VІІ и VІ в.пр.н.е. Милет, подобно на другите търговски йонийски градове, преживял значително развитие в икономическо и политическо отношение. Намиращата се отначало в ръцете на земеделската аристокрация политическа власт постепенно преминала в ръцете на търговската плутокрация. Тя на свой ред отстъпила мястото си на тиранин, който получил властта с подкрепата на демократическата партия.


Милет се намирал в съюзнически отношения с Лидия, която поддържала културни връзки с Вавилония. А вавилонските астрономи открили, че затъмненията се повтарят през около 19 години. Те можели да предсказват съвсем успешно лунните затъмнения, но когато ставало въпрос за слънчево затъмнение, обърквало ги обстоятелството, че затъмнението можело да се вижда от едно място и да не се вижда от друго. Следователно са можели единствено да знаят, че по еди кое си време може да се очаква затъмнение, и това вероятно е всичко, което е знаел Талес. Нито той, нито вавилонските астрономи са разбирали от какво е обусловена цикличността на затъмненията.


Гърците са били прекалено смели в своите хипотези, но Милетската школа най-малкото е била готова да изпита своите емпирично. Милетската школа е важна не със своите постижения, а със своите търсения. Тя се появява благодарение на контакта на гръцкия дух с Вавилония и Египет. Милет бил богат търговски град; благодарение на връзките му с много народи първобитните предразсъдъци и суеверия в града били отслабени. Докато Йония не била покорена в началото на V в. от Дарий, в културно отношение тя била най-важната част от елинския свят.

ИТАЛИЙСКА ФИЛОСОФИЯ

Често се противопоставя на Йонийската, но Велика гърция има своя принос в античната култура. Последователите на тази школа оспорват представите на митологията и наивното съзнание. Притежават естественонаучно богатство. Поставят нови проблеми във философията. Определенията на единното начало довеждат до схващането на битието, предлагат числовата структура на Космоса. Разглеждат времето, пространството и движението като основни форми на съществуващото. Засилват абстракцията и рационалистичния подход.

ЕЛЕЙСКА ШКОЛА

Школата принадлежи към т. нар. Италийска философия, получава името от полиса Елея, един от културните средища на Южна Италия. Създадена е в средата на VI в. И продължава да съществува до средата на V в.пр.н.е. Безпорно е, че елеатите третират същия кардинален проблем на философската мисъл от онзи исторически период – проблема за единното начало и многообразието, как от едното възникват многото неща. Също така те разграничават много ясно физиката от метафизиката и теоретическото знание от представите на митологията. Ярко доказателство за теоретическите постижения на елейските мислители е създаването на една нова форма диалектическата мисъл в античността - отрицателна диалектика.