Авероес


Абу ал-Уалид Мухаммад ибн Ахмад ибн Мухаммад ибн Рушд ( Авероес )
/ 1126 г. – 1198 г. /

Авероес

Роден в Испания. Изучавал теология и право, медицина и математика, астрономия и поезия. Автор на “Коментар върху Трактата за животните” както и на коментари по реторика, метафизика и физика.


Той се опитвал да определи връзката между философия и религия. Според философа пътят към философското познание бил открит за всички, дори и за негодни за това люде. А това било голямо зло. Като лек за това той предлага пътят към разбирането на Корана да бъде сведен до различни степени на разбиране. Така за всеки човек ще бъде забранен прехода от определеното му стъпало към по-горното. Има три вида човеци: хората на доказателството – изискват строги доказателства и се стремят към знание движейки се от необходимото към необходимото чрез необходимото. Следват диалектическите човеци – те се задоволяват с правдоподобни доказателства. Накрая са хората на увещанието – за тях са достатъчни реторичните доказателства, които се обръщат към въображението и страстта. Коранът се обръща и към трите вида човеци. Той притежава външен и символичен смисъл за невежите и вътрешен скрит смисъл за мъдрите. Коранът трябва да се схваща само философски и да се интерпретира философски. Ако се проведе различаване на трите образователни степени най-горе ще застане философията, защото тя дава знанието и абсолютните истини. По-долу стои теологията, а най-ниско стои религията, която трябва да бъде предоставена на онези, които имат нужда от нея.


Авероес предлага следните възлови тези: светът е създаден от Бог, но преди всякакво време следователно Вселената е вечна. Във всеки човек има един единствен интелект, благодарение на който мислят всички. От това следва, че няма лично безсмъртие, индивидът изчезва със своята смърт, общата интелигенция остава.