ИНДИАНЦИ ЧИБЧА

Разцветът на тази култура е между XII—XVI в. В земите на днешна Колумбия. Говорещите езика „чибча” се наричали „муиски”, т.е. „хора”. Муиските основават селища край реки върху платото Кундинамарка (Боготското плато), в северните и южните райони на Източните Кордилери, в долините на реките Мета, Магдалена, Согамосо. Има данни, че те са се заселили в тези райони от II век. През класическия период на културата си, определят от посочената по-горе хронологична рамка, заселеният от тях район вече е около 30-50 хил. кв. км и обхваща частично и земи на днешна Панама и Еквадор. Към ХV век тези селища са обитавани от близо един милион жители, обединени са в общини и в девет племенни съюза начело с вождове и са обединени на конфедеративен принцип. 2 от общностите били най-значими, съперничели помежду си и се опитвали да властват над останалите. Известни са легендите за военните подвизи на двамата вождове Сагуан-мачика 1470—1490 и Мичуа, намерили смъртта си в битката при Чоконта /1490/, за кодекса на законодателя Немекене 1490—1514.


В древността земите на чибчите били населявани от примитивни племена, принадлежащи към аравакската езикова група. През II -V век те били изтласкани от предтечите на чибчите, дошли от Централна Америка през Панамския провлак. През IX век по тези земи започва да се развива металургията. Араваките и особено воинствените кариби често нападат територията на чибчите през следващия XV в. Муиските се покланяли на върховен бог на Слънцето, наричан Чиминигауа (или Немтерекветеба), и на богиня на Луната, съпруга на Слънцето. Според легендите и митовете на чибчите, преди да бъдат създадени хората, боговете живеели в небесните висини. Според основния космогоничен мит на тези индиански племена, бог Чиминигауа е създал светлината, като е пуснал безброй птици, от чиито човки се разпръсквали слънчеви лъчи. Мъжът е създаден от глина, а жената - от тръстикови листа. Друг основополагащ мит на чибчите разказва за особен вид хора, които имат божествен произход. Според този мит, веднъж от свещеното езеро Игуаке се явила богинята Бачуе (Достойната майка) с малко момче на ръце. Когато момчето станало мъж, тя станала негова съпруга. Родилите се от брака между двамата деца били научени да култивират земята, да поддържат огън, да се уважават и обичат. Те станали родоначалници на хората „с божествен произход“ според представите на муиските. Когато остарели съвсем, божествените съпрузи се върнали в езерото и се превърнали в змии. Този мит се тълкува и като мит за произхода на управляващите благородни фамилии, но и като разказ, освещаващ произхода на самите муиски и на тяхната култура. Във всеки случаи, известно е, че са имали респект към своите вождове, защото са ги смятали за божествени въплъщения – затова са избягвали да ги гледат в очите.
...


ИЗТЕГЛИ ЦЕЛИЯ МАТЕРИАЛ