ДЕЗИДЕРИЙ ЕРАЗЪМ ОТ РОТЕРДАМ

/ 1466 г. – 1536 г. /

Еразъм от Ротердам - "Възхвала на глупостта"

ИЗТЕГЛИ

Сведенията за ранните години на Еразъм Ротердамски са твърде оскъдни. Върху паметника му в Ротердам с надпис „На великия във всяко отношение мъж” (Viro omnibus modis maximo) е отбелязано, че е роден на 28 октомври 1467 г., но за по-вероятна година па неговото раждане се приема 1466. Самият той не обичал да говори за своето детство, защото бил незаконнородепо дете на католически свещеник. Еразъм е роден в Ротердам (Нидерландия) и умира в Базел (Швейцария). Баща му се казвал Герхард. Заможните му родители го определил за духовно звание и затова се противопоставили на любовта му с хубавата Маргарита, която Герхард срещнал след първото си подстригване за монашество. Опитът на Герхард да намери работа в Италия като калиграф и да узакони връзките си с Маргарита не сполучили: родителите му го излъгали, че Маргарита починала. Това станало причина да се върне в Ротердам при тях. Там той заварил не само живата Маргарита, но и незаконния си син, наречен от нея също Герхард. По-късно това дете ще преведе немското си име на латински и ще стане Дезидериус, а ще получи световна слава с гръцкия превод на това име - Еразъм, което значи „желан”, „обичан”. Към него ще се прибави и прозвището Ротердамски по името на родния му град.


Първоначално Еразъм бил даден да се учи в местното училище, а след това го изпратили в гр. Девентер, където имало уредено хуманитарно училище с основно изучаване на латински и старогръцки език. Родителите му починали, когато бил на 13 години, като оставили на сина си в наследство малко пари и клетата съдба на иезаконнородено дете. Настойниците побързали да го изпратят в манастир, където престоял три години. Вече шестнадесетгодишен младеж, Еразъм се завърнал в Ротердам, но не бил посрещнат добре от близките си. Ето защо лесно приел увещанието на свой съученик от Девентер да постъпят в близкия Августински манастир. Младите хора трябвало твърдо скоро да се разкайват за прибързаната си постъпка поради строгостта на монасите към послушниците. Тук Еразъм видял тъмните страни на манастирския живот. След време от тези впечатления той ще черпи материал за острите си нападки срещу монашеството. Към 1488 г. Еразъм бил подстриган за монах, а в 1492 г. е вече свещеник.


В манастира имало богата библиотека с латински ръкописи и книги на латински и старогръцки език. Еразъм се занимавал усърдно с латински език и римска литература, с живопис и изкуство. Използувал времето за научни и задълбочени изследвания в областта на хуманитарните науки. Тук така усвоил латински, че на него говорел и пишел по-леко и по-хубаво, отколкото на родния си холандски. Основното познаване па латински го улеснило да се освободи от манастира. Еразъм бил в тайна преписка с Хайнрих фон Берген, епископ на Кембре. Резултат от тия преговори била молбата па епископа до манастирската управа да му се изпрати Еразъм като секретар, опитен в латинския език. Епископът трябвало да направи посещение на папата в Рим и за тая визита трябвало лице, което да пише и да говори свободно на литипски език. Така Еразъм напуска манастира като „даден назаем монах”.


В епископския дворец той видял съвсем друг начин на живот от познатия му дотогава. Общувал с образовани, знатни и вежливи хора, хранил се на богата трапеза, водил разговори по научни въпроси и можел да ползва книги от библиотеките на различни лица. Затова след една година, когато епископът се отказал от посещението си в Рим и „даденият назаем монах" трябвало да се върне в манастира си, Еразъм направил всичко да не стане това. Той измолил от епископа стипендия и заминал в Париж, където да учи богословие и да получи докторска титла. Стипепдията била твърде малка и не му осигурявала сносен живот - в една от книгите си по-късно той ще пише за своя благодетел като за антимеценат. В Париж Еразъм се настанил в църковния пансион „Монтегю”, известен със строгата си дисциплина и лошите условия за живот.


Болест помогнала на Еразъм да напусне колежа и вече да не се върне в него. Той се отказал да посещава университета и да пише дисертация за докторска титла. Изкарвал прехраната си като частен учител на студенти, учел усърдно старогръцки език и литература, пишел латински стихове на религиозни и морални теми. В спомените си от това време Еразъм говори за своя съвместен живот с двама французи. „Ние - казва той - постоянно разговаряхме за литература, сънувахме книги и щом се събуждахме, веднага се залавяхме за книгите.”


Тогава именно започнала и литературната дейност па Еразъм. Той е вече известен билингвист - познавач на латински и старогръцки език. Когато един богат негов частен ученик предложил да го заведе в родината си - Англия и да го представи на видни учени и държавни мъже, там вече знаели за него и го ценели като филолог, богослов и познавач па схоластическата и класическата философия. Посрещнали го радушно. Той се сприятелил с Томас Мор, бъдещия автор на „Утопия”, с Джон Фишер, билингвист и професор, с младия престолонаследник Хенрих, който щял да стане след няколко години крал Хенрих VIII. Приятелството му с Томас Мор е продължително и плодоносно за двамата хуманисти. Еразъм е на почит в тоя кръг на приятели. Никой не се интересува от неговия произход, не се споменава нищо за незаконното му раждане, за положението му в родината. Той е уважаван и ценен като личност, като добър познавач на тогавашните хуманитарни науки. За пръв път Еразъм се чувствува равен на другите.


На следната година (1499) той се завръща от Англия и живее в Париж, Орлеан, Лувен и родния Ротердам, но не се задържа за дълго на едно място. Неговият неспокоен дух намира спокойствие в пътуването и в постоянното сменяне на местоживеенето. През 1500 г. Еразъм издава книгата „Адагиа” - сборник от мъдри мисли. Затова много го улеснило обстоятелството, че за преподаванията си по латински и гръцки език той събирал сентенции, поговорки, басни, анекдоти и други крилати думи и изрази, които често се употребяват. Латинската средновековна дума „адагиум” значи „кратко изречение с хубаво и поучително съдържание”. По това време съществувала мода учените и грамотните хора да изпъстрят устната си и писмена реч с латински и гръцки изрази и думи. Еразъм събрал именно такива сентенции, които всеки можел да използува. При това той посочва автора, съчинението, от което се взима, след това обяснява какъв смисъл има и при какви случаи подхожда да се употреби. Книгата допаднала много на читателите и Еразъм добил неочаквано твърде голяма, слава и известност. В кратко време тя претърпяла 12 издания, като всяко ново издание било допълвано, разширявано и подобрявано. Векове наред този сборник е настолна книга за мнозина.


Пет години след завръщането си от Англия Еразъм отново е на път за там, но сега остава само една година (1504 – 1505 г.), макар че за него англичаните са „вежливи, красиви и любезни, великодушни и силни” През 1505 г. той тръгва за Италия като възпитател на децата на английския придворен лекар. Осъществява се неговата стара мечта да види люлката на хуманизма, да срещне известни учени и хора на изкуството, да посети Рим и папата. Той отива и Торино, Болоня, Флоренция, Падуа, Рим - навсякъде посрещан като известен учен. В Торино получил диплом за доктор хонорис кауза по богословие. Болоиският университет му предлага катедра по богословие, предлагат му различни почетни длъжности, папата иска да го ръкоположи за епископ, но той не се свързва с никого, защото обича свободата и независимостта. Предпочита да бъде секретар вместо епископ, назависим учен вместо професор, да печели прехраната си като частен учител и възпитател на децата на богати и знатни люде, но да знае, че може всеки момент да разполага с времето си, да се освободи от задълженията и да тръгне на път.


Английските му приятели настойчиво го викат да отиде отново при тях. Наскоро се е възкачил на престола Хенрих VIII, който проявява интерес към науката, помни младия учен и сам го цени много. Еразъм бърза през Швейцария, Германия н Холандия за Англия. При това дълго и уморително пътуване той не е взел книги, както правел обикновено. За да му мине времето по-леко, докато с часове и дни стои на самара на коня, той нахвърлил плана и написал много глави от книгата си „Възхвала на глупостта”. На тази остра сатира било съдено да създаде неувяхваща слава на автора си и да остане сред шедьоврите на световната литература. Еразъм пристигнал в Лондон през 1510 г. и се установил у приятеля си Томас Мор. По това време, докато боледувал от дългото пътуване, той написал в окончателна форма книгата, която излиза от печат през следващата година.


Университетите в Кембридж и Оксфорд предлагат на Еразъм катедра по старогръцки език и богословие. Той приема поканата на Кембридж, понеже там е канцлер Фишер, негов приятел още от първото му посещение в Англия. Тук добрите познавачи на класическите езици и староеврейски виждали, че текстът на Библията е твърде неточен и изменен при продължителните преписвания през вековете. Еразъм се заел да издаде нов гръцки текст на Библията, като използувал и стари ръкописи. Направил нов латински превод и превод на немски, като посочил всички поправки. Богословските му лекции били наситени с езиковедски факти, с философски обяснения и се различавали основно от тълкуванията на известните схоластици Дънс Скот, Тома от Аквино и др. видни средновековни богослови.


Автор е също и на „Жалба на мира”, „Домашни разговори”. „Учителят на света”, „Фениксът на учените”, „несравнимият мъж”, „неповторимият човек” (това са една част от епитетите, с които го прославяли съвременниците му). Враг на застарелите традиции, вестител на нещо ново н предвестник ма интернационализма. Миролюбец и добряк по природа, често страхлив и нерешителен, той си остава винаги човечен. Името му става символ на борец за правда, на носител ла щастие и на неповторим, честен и добър човек и учен. Базел, градът, в който той се установил за най-дълго време, става за кратко време духовна столица на Европа. Всеки княз, знатен църковен служител и учен мъж не пропускал удобен случай да го посети, да поговори с него или да получи подпис в семейната си книга. Кардинали го канят на обяди, високопоставени лица го молят да ги посети. Неговите писма се смятат за реликви и се пазят увити в брокат. Императори и крале, князе и велики херцози, министри и учени, папи и кардинали, игумени и епископи търсят неговото благоволение. Император Карл V му предлага постоянно място в своя съвет; английският крал Хенрих VIII прави всичко, да го привлече завинаги в Англия; Фердинанд. Австрийски - в Австрия, Франциск I го зове в Париж, пристигат примамливи предложения от родната Холандия, от Унгария и Полша, от Португалия н Рим; пет университета си оспорват честта да му предложат катедра и му дават учени звания и титли хонорис кауза, папи му предлагат кардиналска шапка и го обсипват с любезности, макар че не винаги щади църквата и нейните покварени служители. Той обаче предпочита да бъде независим, не разхожда славата си от дворец до дворец, а предпочита нейната звезда да блести над стряхата на собствения му дом. Приема подаръци, позволява да го ласкаят, но не се обвързва нито с едно лице, нито с едно учреждение, пито с една държава. Затова той незастава рамо до рамо с Мартин Лутер, а дори написва книга против него - „За свободата на волята", в която доказва, че насилието унижава човека, унищожава свободата и води до робство.