Думата katēgoria ( гр. категория ) означава основно понятие, указание, свидетелство, ориентир на човека в света. Независимо от отговора на въпроса доколко този свят съществува сам по себе си така, както ни е даден или е такъв, защото го познаваме като такъв, едно е безспорно: в своята цялост светът е онова, отвъд което ние не можем да имаме нито познание, нито опит. Представим ли си всеобщността на съществуващото като сфера, то категориите ще се окажат нейни сектори, всеки от които ще присъства в битийното определяне на всяко нещо. Ценностният смисъл на съвършеното и завършено състояние предполага външен наблюдател, който се съотнася с така устроения цялостен свят.
В етиката категориите отразяват най-съществените черти на човешките отношения и ценности. В историята на етиката се формулират условно следните категории: добро, дълг, чест, достойнство, съвест, свобода, справедливост, любов, смисъл на живот, щастие.
В естетиката категориите са дихотомни двойки: красиво – гразно, трагично – комично, възвишено – низко.
Във философията категориите са:
– според Аристотел: време, пространство, място, количество, качество, отношение, страдание, действие, субстанция и състояние;
– според Кант:
НА КОЛИЧЕСТВОТО – Единство; Множество; Тоталност.
НА КАЧЕСТВОТО – Реалност; Отрицание; Ограничение.
НА РЕЛАЦИЯТА – Субстанция и Акциденс; Каузалност и Зависимост (Причина и Действие); Общуване (Взаимодействие между действащо и подлежащо на действие).
НА МОДАЛНОСТТА – Възможност – Невъзможност; Съществуване – Несъществуване; Необходимост – Случайност.