ФРАНСИС БЕЙКЪН ЛОРД ВЕРУЛАМ
И ВИКОНТ СЕНТ ОЛБАНИ
/1561Г. – 1626 Г./
Смисълът на човешкото знание е да достигне Природата такава, каквато е сама по себе си. Бейкън разбира, че доколкото процесът на познанието има два полюса. – Човек и Обект за познаване – то зависи не само от характеристиките на предмета, но и от способностите и насочеността на субекта. Това, което характеризира субекта, често се наслагва върху характеристиките на самия обект. Познанието не е фотография на предмета, а е сложен процес, при който физиологическата или историческата ограниченост на Субекта влияят върху степента на разкриване на Обекта. Човешкото знание би се обезсмислило, ако няма способността да достига до действителните качества и същност на предмета. За целта, хората, трябва да се освободят от субективните елементи в познанието.
Бейкън групира тези субективни елементи и ги нарича ИДОЛИ НА УМА
Идоли на Рода – при познаването на. Природата човек често е склонен да съди за нещата, по аналегия със своите собствени ка< честващ да предполага “много по-голямо еднообразие тг еднаквост в Природата, откалкото действително има в нея” ;, да счита променливите не-ща за постоянни; да не отдава достатъчно значение на, отрицателните примери. Критиката на тези идоли е насочена срещу суеверието свързано с Астрологията, сънищата, предсказанията, Божиите наказания и т.н.
Идоли на Пещерата – произлизат от особената духовна или телесна природа на всеки индивид, от възпитанието, навиците Познаващият човек като че ли гледа нещата, от собствена пещера, като ги подчинява на своите възгледи. Това, се проявява з създаването на те ории претендиращи да обясняват цялата действителност, като изхождат от предпочитанието на автора към твърде ограничена, област. Според Бей кън тези идоли могат да бъдат преодолени чрез сравняване на индивидуалните съждения с колективният опит. Тези идоли не са носители само на отрицателен момент, познанието винаги се е развивало тласкано от индивидуалните и обществените интереси, които в много случаи помагат да се “види” истината за нещата.
Тези два вида. ИДОЛИ са вродени и по-малко опасни.
Идоли на Пазара /Площада/ – много опасни. Те са се вмъкнали в ума благодарение на връзките м/у думи и имена. Тези идоли се забелязват тогава, когато се използуват имена за несъществуващи неща /първопричина, щастие, орбити на планети/. Те могат да бъдат неутрализирани чрез правилни дефиниции и връщане квм фактите, към тяк-ната последователност. Една от задачите на Науката е да намери най-адекватните дефиниции за своите понятия, предварително да определи терминологията си т.е. да се знае точно за какво се говори. Тези идоли разкриват и произволната употреба на думите.
Идоли на Театъра – не са вродени, нито са се промъкнали тайно в ума, а открито са влезли в него. Позоваването на авторитети, а не на опита при решаването на проблеми, възпитава пренебрежително отношение към непосредственото наблюдение. Съпротивата на Бейкън срещу философските учения на Аристотел и Платон е толкова силна, че той дори е склонен да отрече тяхното историческо значение. Не случайно философът счита своя “Нов Органон” за противоположност на Аристотеловият “Органон”.
Разобличаването на ИДОЛИТЕ НА УМА е първо условие за да стане умът годен да възприема и използва създаденият от Бейкън нов метод на мислене – н а у ч н а и н д у к ц и я. Предпочитанието на създателя му към индуктивният метод е предпочитание към конкретното изследване на Природата. Този метод не се основава върху просто събиране и подреждане на изучавани факти. Чрез него умът прави своите истинни изводи въз основа на данните на сетивата. В същото време това не е индукция, която издига възможностите на сетивното възприятие и недооценява логическите способности на човешкият разум. Напротив – създателят и отрежда на разума централна роля с цел да се избегне предоверяването на сетивата. Новият метод се нуждае от опит от нов тип – такъв който ше се ръководи от закони последователно и непрекъснато. Връзката между опита и разсъдъка се осъществява най-добре чрез проверка данните на сетивата в научно поставения експеримент, който има предимствата на непосредствено възприятие и рационална осмисленост на фактите. Бейкън не желае да прилича нито на мравката, събираща материал, от който не се извлича нищо ново; нито на паяка, измъкващ от тялото си нишките за своята мрежа. Философът трябва да прилича на пчелата – да успява от материала, получен от нещата да добива меда на новото познание.
Научната индукция не е произволна. Тя представлява строго насочван умствен процес – постепенна градация от наблюдение към обобщение. След като този път бъде изминат може да се тръгне в низходящ ред по стълбата, която ще ни отведе до отделните неща, но вече с познанието за тяхната идтинна природа. Много важен за Франсис Бейкън е практическият критерий, гарантиращ истинността на знанието. Тези положения, които нямат практическо приложение в края на краищата се оказват неистинни.
Бейкън дава и първата класификация на науките. Принципът, на който е изградена тя не е само психологически, както би се приело на пръв поглед: памет – в основата на Историята; въображение – в основата на Поезията; разум – в основата на Философията. Науките се разграничават и по реалното различие на обектите, които изучават. Познанието на природата ни се представя като пирамида, основата на която е събирането на факти – дело на естествената история. Следва Първата част на Философията на природата – Физиката (изградена върху емпирични основи, изучаваща променливите – материални и ефективни – причини). След нея е Втората част на Философията на природата – Метафизиката (достигнала до универсални положения, отнасящи се до непроменливите – формални и крайни – причини). Именно формалните принципи разкриват единната същност на природата, обединяваща всички съществуващи неща. Защото този, който знае само причините може да стигне само до нови открития, но не и до пълното познаване на нещата, а този, който знае формите познава единната природа на нещата. За да може умът да достигне върхът на пирамидата т.е. до непроменливите формални причини, Бейкън създава индуктивни таблици, с помощта на които умът подрежда фактите. (таблици на: същност или присъствие, отклонение или отсъствие, сравнение или степени).
В “Нов Органон” Бейкън демонстрира ефективността на индуктивните таблица с откриване непроменливата формална причина на топлината. Това става в момент, когато ученият свят все още свързва топлината с наличие на особено вещество. Бейкън прави извода, че източника на топлина е по-силното или по-слабото движение на частиците в телата. Той изследва най напред в таблицата на присъствието тези природи, които присъстват заедно с топлината, и които ние сме установили непосредствено в нашия опит: лъчите на Слънцето, възпламеняващи се вещества, врящи течности и телата на животните. След това в таблицата на отсъствието разглежда явления, които притежават подобни свойства на първите, но при които липсва изследваното качество – топлина: лъчите на Луната, студени светлини, студени течности, студенокръвни животни. И накрая в таблицата на степените разглежда явления, при които има изменение в степента на топлина, т.е. има изменение в степента на качеството, което ни интересува, а заедно с това изменение, протича увеличаване или намаляване на свойствата. Елиминират се тези природи, (които можем да наречем и свойства), които отсъсват, когата качеството (топлина) е налице, или които остават неизменни когато качеството се променя.