Ерих Фром

/1900 г. – 1980 г./

Ерих Фром - "Да имаш или да бъдеш"

ИЗТЕГЛИ

Свобода. Какво е това?. Дали идеите на Фром са изчерпващи тази тема?! Разбира се това е невъзможно. Какъв е характера на съвременния човек? Можем ли да твърдим, че индивидуалността и изключителността на човека са причина за възникналите опасности пред културата на същия този човек?! Разбира се Фром няма претенции за изчерпателност по темата. Много голяма значение за изясняване свободата като понятие имат психологическите съображения.


Oсновна фигура на обществения процес има личността с нейните желания и страхове, страсти, мисли, морални склонности. Но за да можем да разберем динамиката на психологическите процеси в живота на личността трябва да я разглеждаме в контекста на формиращата я култура. В “Бягство от свободата” Фром проследява именно това формиране. Човекът – освободен от оковите на природното си състояние и хванат в оковите на гражданското си общество - всъщност не е постигнал личностната си свобода в позитивния смисъл на тази дума. Осмислянето на динамиката на социалното развитие е невъзможно без разкриването на динамиката на психичните процеси на индивида и обратно – индивидът е немислим без разглеждането му в единство с обществото, в което живее. В диалектиката на отношенията между индивида и обществото основна роля играе социалният характер т.е. общите психични черти на дадена социална група, които са резултат от общите преживявания и съвместния начин на живот. Майчината обич се изгражда върху принципа на неравенството, при което единият се нуждае само от помощ, а другият му я дава.


Развивайки се детето постепенно става зрял човек и стига до момента, когато става баща и майка на самия себе си. И този процес е заложен предварително според Фром в даването на обич от страна на майката. Обграждайки го с любов, майката всъщност подготвя отделянето на детето от нея. Пораждането на социалния характер става от динамичната адаптация на специфичните свойства на човешката природа ( заложените биологично или придобитите в исторически план ) към определени социални условия. Най-ценното у човека е неговата неповторимост. Така човекът става подвластен на различните форми на отчуждение, на тези форми съответстват различни типове социални характери, към нормите на които се приспособяват и приобщават отделните индивиди с цената на деперсонализацията. Потискат се основните потребности на личността : за любов, творчество, сигурност, идентичност, познание на света и себе си.


Фром предлага няколко от страните на индивидуализирането. И първата безспорно както стана ясно е засилване силата на Аз-а. Степента на тази сила се определя безспорно от условията както в социален аспект, така и в частност от тези с които разполага всеки индивид. Не трябва да се забравя, че въпреки стремежа на всеки човек да е уникален и да запази колкото може повече собствената си индивидуалност, той не може да надскочи тези граници, които са заложени в цивилизационен аспект, не може да “излезе” извън рамките на човешкото.


Втората страна на индивидуализацията е засилващото се чувство за самота. Това чувство може да се обясни до известна степен с контраста и конфликта между интелектуалната1 зрялост на човека и неговата психическа неспособност да понесе събитията в света. Повечето от хората не са достатъчно зрели от гл.т. на психичната си енергия, за да бъдат предоставени на собствените си сили и независимост, за да реализират разумно своята свобода и затова бягат от нея, отдавайки я на общоприети норми и форми на господство. Всичко това поражда дълбоко безсъзнателно напрежение, което се засилва при социални промени, водещи до повишаване степента на безпокойство, тревога и несигурност. Изход от тази ситуация е възможен само ако всеки отделен човек се превърне в субект на своите мисли, чувства и действия.


1. Фром, Ерих “Бягство от свободата” ; И “Хр.Ботев”;С 1992; стр.240


2. На трето място трябва да се отбележи възможността на човека да контактува пряко с природата. Това според Фром е начин да се реализира връзка на личността със света без да се нараняват нейните чувства, без да се разрушава нейната уникалност. В същото време не може да се подмине факта, че човешкото същество не се ражда със способностите присъщи за останалата част от фауната. Което веднага навежда на мисълта, че първото и най-важно нещо за неговото оцеляване е намиране на начин за приспособяване във враждебната среда. Фром смята, че свободата погледната от този ъгъл има доста съмнителен характер. Човекът е започнал своя хуманен период на развитие именно от страх за собственото си оцеляване. Появата на културата, очовечаването на света започва именно с този мотив. Фром проследява развитието на детето до формирането на Аз-а като последователен процес на култивиране, същият който е характерен и за библейската притча за райската ябълка. Митът говори за последиците от вкусването от познанието – нарушава се хармонията между човека и природата, започва неподчинението, човекът се превръща в личност – и всичко това може да се обобщи като първата проява на свобода. Но какво се случва – човекът остава свободен, но е уплашен. И това е основният проблем. За Фром разликата между “свободата от…” и “свободата да…” е повече от очевидна. Човекът остава свързан с природата по всякакви начини – земята на която живее, луната, звездите, съседите , дърветата, роднините…. – все звена от същия този свят. Тази свързаност му пречи да се почувства напълно свободен. овладяването на природата като постепенен процес сближава хората, но от друга страна желанието за индивидуализиране носи несигурност и съмнение в собствените сили и способности, съмнение в смисъла на неговото съществуване. Веднъж изгубил рая човекът не може да се върне там. Добитата свобода се превръща в непосилно за човека бреме и той непрекъснато се стреми да избяга от нея.


СЕдинственият път за излизане от тази ситуация, единственият начин за взаимоотношение между човека и света е акта на творчеството, който би го приобщил към света но вече не с първичните връзки, а като свободна и независима личност.