Хераклит

/ ок. 544 г.пр.Хр. – 484 г.пр.Хр. /


Основно понятие в учението на Хераклит е огъня като единно начало. Космосът е реалност, съществуваща независимо от обективния свят на индивида и каквато и да е свръхестествена природа. Единственото, което в края на краищата съществува е материалното начало, обединяващо в единство многообразието на действителността. Огънят е физическа природа, на която е присъщ живот. Той е едновременно хармония и борба, основа и движение. Топлината е динамична сила без която не е възможна органичната природа, чрез нея не са възможни и промени в неорганичната природа. Чрез действието на огъня водата преминава от едно състояние в друго – от течно във въздухообразно. Степента на топлото обуславя качествените промени в нещата. Представите за небесните тела като светила, които имат за субстрат огнената материя също са стимул в това направление. Огънят е начало не просто като първоизточник, той е обективен принцип.


Идеята за многообразието се конкретизира във възгледа за основните форми на единното начало – въздух, вода, земя. Те са непосредствено битие на огъня. В тях лежи огъня. Отношението конкретно между единното начало и многообразието се изразява чрез идеята за т.нар. два пътя – пътят надолу и пътят нагоре.


Пътят надолу е раздвояването и диференцирането на единното начало, преходът от огъня към многообразието и последователното редуване на основните форми на огъня – въздух – вода - земя. Пътят надолу е изгасване на огъня и това е умирането му като начало. Защото в това движение огънят се разлага в многообразието.


Пътят нагоре е редуциране на многообразието като се преминава по обратен път през основните негови форми – земя – вода – въздух. Пътят нагоре е възпламеняване на огъня, това е животът му като начало и гибелта на отделните неща.


За света като цяло ставането и загиването имат еднакво значение, защото в него те водят до равновесие и хармония. Загива не светът като цяло, а един или друг негов цикъл, защото Космосът е вечен, а преходни са единствено неговите отделни цикли. Схващането за противоположностите е гениална идея на Хераклит. Действителността е единство на противоположности: битие и небитие, цяло и част, начало и край, много и малко, добро и зло…. Хората не биха познавали справедливостта ако несправедливостта не съществуваше. Отношението между противоположностите изразява две страни на техния статус – тяхното взаимно изключване ( борба ) и тяхното единство ( тъждество ).


Борбата е момент на отрицание и изразява динамиката на действителността. Борбата на противоположности не е справедливост, а действителна справедливост, без която не може да се представи човешкото битие. Хармонията отразява определени страни на противоречието. Тя е единство и съвпадение на противоположностите. Хармонията от своя страна може да е скрита и явна. Скритата хармония не е установима за всички. Като цяло Космосът е скрита хармония, която е по-силна от явната. В хармонията на Космоса противоположностите нямат различно значение. Различната им стойност има значение само за явната хармония. Поради това явната хармония е подчинена на скритата, както човешките закони зависят от Божествения. Хармонията установима непосредствено не е предмет на истинска мъдрост. Философията трябва да се насочи към скритата хармония.