let’s make something together

Give us a call or drop by anytime, we endeavour to answer all enquiries within 24 hours on business days.

Find us

PO Box 16122 Collins Street West
Victoria 8007 Australia

Email us

info@domain.com
example@domain.com

Phone support

Phone: + (066) 0760 0260
+ (057) 0760 0560

Хераклит

Хераклит - Философия

ХЕРАКЛИТ
/ ОК. 544 Г.ПР.ХР. – 484 Г.ПР.ХР. /

ИЗТОЧНИК: Радев, Ради; „Антична философия”; И. „Идея”; Стара Загора 1994 г.

Основно понятие в учението на Хераклит е огъня като единно начало. Космосът е реалност, съществуваща независимо от обективния свят на индивида и каквато и да е свръхестествена природа. Единственото, което в края на краищата съществува е материалното начало, обединяващо в единство многообразието на действителността. Огънят е физическа природа, на която е присъщ живот. Той е едновременно хармония и борба, основа и движение. Топлината е динамична сила без която не е възможна органичната природа, чрез нея не са възможни и промени в неорганичната природа. Чрез действието на огъня водата преминава от едно състояние в друго – от течно във въздухообразно. Степента на топлото обуславя качествените промени в нещата. Представите за небесните тела като светила, които имат за субстрат огнената материя също са стимул в това направление. Огънят е начало не просто като първоизточник, той е обективен принцип.

Идеята за многообразието се конкретизира във възгледа за основните форми на единното начало – въздух, вода, земя. Те са непосредствено битие на огъня. В тях лежи огъня. Отношението конкретно между единното начало и многообразието се изразява чрез идеята за т.нар. два пътя – пътят надолу и пътят нагоре.

Пътят надолу е раздвояването и диференцирането на единното начало, преходът от огъня към многообразието и последователното редуване на основните форми на огъня – въздух – вода – земя. Пътят надолу е изгасване на огъня и това е умирането му като начало. Защото в това движение огънят се разлага в многообразието.

Пътят нагоре е редуциране на многообразието като се преминава по обратен път през основните негови форми – земя – вода – въздух. Пътят нагоре е възпламеняване на огъня, това е животът му като начало и гибелта на отделните неща.

За света като цяло ставането и загиването имат еднакво значение, защото в него те водят до равновесие и хармония. Загива не светът като цяло, а един или друг негов цикъл, защото Космосът е вечен, а преходни са единствено неговите отделни цикли. Схващането за противоположностите е гениална идея на Хераклит. Действителността е единство на противоположности: битие и небитие, цяло и част, начало и край, много и малко, добро и зло…. Хората не биха познавали справедливостта ако несправедливостта не съществуваше. Отношението между противоположностите изразява две страни на техния статус – тяхното взаимно изключване ( борба ) и тяхното единство ( тъждество ).

Борбата е момент на отрицание и изразява динамиката на действителността. Борбата на противоположности не е справедливост, а действителна справедливост, без която не може да се представи човешкото битие. Хармонията отразява определени страни на противоречието. Тя е единство и съвпадение на противоположностите. Хармонията от своя страна може да е скрита и явна. Скритата хармония не е установима за всички. Като цяло Космосът е скрита хармония, която е по-силна от явната. В хармонията на Космоса противоположностите нямат различно значение. Различната им стойност има значение само за явната хармония. Поради това явната хармония е подчинена на скритата, както човешките закони зависят от Божествения. Хармонията установима непосредствено не е предмет на истинска мъдрост. Философията трябва да се насочи към скритата хармония.