Митология на Инуитите





Митологията на инуитите има доста прилики с религиите на народите от другите полярни региони. Съвсем накратко традиционните религиозни практики на инуитите могат да бъдат обобщени като шаманизъм, основан на анимистични принципи. В някои отношения излиза извън рамките на общоприетата концепция за митология. За разлика от гръцката митология например много хора все още вярват в МИ - от древни времена до наши дни. Въпреки че официалната религия сред инуитите днес е християнството, много от тях все още съхраняват и традиционните религиозни вярвания. Някои смятат, че те са ги адаптирали в по-голяма или по-малка степен към християнството, други пък биха поспорили за обратното - че инуитите са адаптирали християнството към традиционния си светоглед.


Традиционната инуитска космология не е религия в обичайния теологичен смисъл, а по-скоро това, което мнозина от нас приемат за митология - разкази и легенди за света и за мястото на хората в него. Инуитският автор Рачел Атитик Китсуалик пише: "Никой не управлява космоса на инуитите. В него липсват образите на божествените майка и баща. Няма ги боговете на ветровете и създателите на слънца. Няма вечно наказание в отвъдното, както и няма наказания за децата и възрастните тук и сега".


И действително, традиционните разкази, ритуали и табу на инуитите са толкова свързани със страховете и предпазливостта, породени от суровата заобикаляща ги действителност, че изниква справедливият въпрос дали те не трябва да бъдат класифицирани по-скоро като вярвания, отколкото като религия. Както се твърди в справочника на Кнут Расмусен за инуитите: "Ние не вярваме. Ние се страхуваме." Живеейки в един непостоянен и променлив свят, инуитите не са се прекланяли пред нищо, но са се страхували твърде много.

Анирниит

Инуитите вярвали, че всички неща имат някаква форма на дух или душа (на инуктитут: анирник - дъх, мн.ч. - анирниит), също както и хората. Тези духове продължават да съществуват и след смъртта - разпространено вярване, което присъства практически във всички човешки общества. Различното е в схващането за проникването (разпространението) на духовете, което е коренът на МИ. Според обичаен израз на инуитите "най-голямата заплаха за нашето съществуване се крие във факта, че ние се храним изцяло с души".


Според традиционните схващания няма голяма разлика между убийството на човек и убийството на животно. След като анирник е мъртъв - животното или човекът - той се освобождава и е свободен да си отмъщава. Духът на мъртвия може да бъде омилостивен само чрез спазване на традиционните обичаи, изпълняване на ритуали и избягване на табутата. Суровата и жестока жизнена среда са принуждавали инуитите да живеят в постоянен страх от невидимите сили. Изваждането на лош късмет, който може да те убие, или измолването на нужните за оцеляване обстоятелства от гневните и отмъстителни, но невидими сили, са разпространена практика в една рискова среда, дори и в съвременното общество. Обидата на анирник можела да доведе до изтребление. Основната роля на инуитския шаман е да съветва и да напомня на хората ритуалите и табутата, които трябва да се спазват, за да омилостивят духовете, тъй като той има силата да ги вижда и да контактува с тях.


Смятало се е, че анирниит са част от "сила" - небето и въздухът, който ги обгръща - като просто са взети от тях. Въпреки че всеки отделен анирник е индивидуален, заемащ формата на живота и тялото, което обитава, в същото време той е част от едно по-голямо цяло. Това дава възможност на инуита да получава сили или някакви чери на характера на анирник, приемайки неговото име. Нещо повече, духовете на всеки едни отделен вид - морски бозайници, полярни мечки или растения - съдържат същото и могат да бъдат призовавани чрез един вид господар или пазител, който по някакъв начин е свързан с този определен вид. След приемането на християнството анирник става общоприетата дума за душа в християнския смисъл и се превръща в коренна дума за редица християнски термини: анирнисиак означава ангел, а думата Бог е трансформирана като анирниалук - Великият дух.

Туурнгаит


Някои духове не са свързани с физически тела. Това са туурнгаит (ед.ч. - туурнгак), считани за зли и жестоки и отговорни за лошия лов или счупените инструменти. Те могат и да притежават хора, както се разказва в историята за Атанаржуат. Шаманите могат да се борят с тях, да ги прогонват или да ги държат настрана с помощта на ритуали, но също така могат и да ги заловят и да ги заставят да им служат, обръщайки се срещу останалите Туурнгаит. След християнизацията туурнгаит придобиват значението на "демон".

Ангакуит


Шаманът (ангаткук, понякога произнасяно ангаткок; мн. ч. - ангакуит) не е някакъв вожд в инуитското общество, а по-скоро лечител и "психотерапевт", който лекува рани и предлага съвет, призовавайки духовете на помощ. Неговата роля е да види, обясни и призове невидимото и неуловимото. Шаманите не се обучават - те се раждат с тези си способности и ги проявяват с израстването си. Техните "задължения" най-често са придружени от ритъма на тъпана, песни и танци.

Богове


Инуитите нямат богове, въпреки че често имена от техните митологични традиции се цитират в не-инуитски източници като богове. Всъщност става въпрос за невидими същества от приказки на "ужасите" - коварни, подли, своенравни и отмъстителни - туурнгаит или човешки или животински анирниит, превърнали се в страховити същности. Инуитски митични фигури, за които се вярва, че притежават власт над определена част от света:

Седна

Богиня в ескимоската митология, известно в различните части на ескимоските земи под различни имена (Арнакуагсак, Имапинуа, Неривик, Нулиаюк, Сиарнак). Може да бъде открита в митовете на племена от Западна (Арнакуагсак, ‚старата жена‘) и Източна Гренландия (Имапинуа, ‚майка на морето‘) до племена като нетсиликите в Канада (Нулиаюк) и Аляска (Неривик). Тя обитава дъното на морето и повелителка на всички животни, които от време на време дава на хората за препитание. Седна е и владетелка на Адливун — замръзналото подземно царство. Според предания Седна е подобна на русалка и е дъщеря на демиурга Ангута и неговата жена. Тя била тъй голяма и гладна, че изяждала всичко в дома на родителите си. Стигнало се дотам, че изгризала едната ръка на баща си докато спял. Според някои версии се оженила за куче. Ангута така се вбесил, че я бутнал от едно кану. Тя се стиснала здраво за ръба на кануто, ала баща ѝ отскубнал хватката ѝ пръст по пръст. Тя потънала към Адливун, ставайки господарка на чудовищата в дълбините. Огромните и пръсти се превълнали в тюлени, морски лъвове и китове, които отпосле се ловели от ескимосите.


В Америка битува и образ на Седна като злокобна едноока и безпръста старица с подпухнало тяло. В антропоморфната си форма е изобразявана и като морж — най-царствения морски бозайник. В този вид легендата разказва за нея, като за млада девица, отказала се в незапомнени времена от брак, за да се грижи за престарелия си баща. В замяна морето и отнело девическата красота. Един ден обаче красив и богат чуждоземец пристигнал с каяк. Той предлагал в изобилие китова мас — скъпа и труднодостъпна суровина, скъпи кожи и рибено масло. Седна се оставила да бъде примамена в каяка и скоро двамата се оженили. Ала макар чужденецът да я обожавал и да и давал всеотдайно любовта си, не след дълго Седна започнала да го намира за отблъскващ. „Не си този, за когото се ожених“, казвала тя и наистина — открила истинския облик на жениха си. Той бил демон-птица. През това време, измъчван от болки, бащата на Седна решил да я потърси и отплавал към Острова на птиците. Там открил нещастната си дъщеря. Взел я със себе си и я отвел. Ала щом демонът се прибрал и открил липсата на жена си се впуснал в преследване. Скоро той догонил бегълците. Седна опитала да се скрие под кожено покривало, ала демонът бил тъй могъщ, че небето почерняло в страшна буря, а морето кипнало. Всички хора били застрашени от катаклизма. В отчаянието си бащата на Седна решил да я хвърли в морето. И отново тук е въведен мотивът за отскубването — Седна се заловила за ръба на лодката, ала суровият и баща откопчил хватката и. Небесата мигом се прояснили, демонът отлетял и настанал покой. Отскубнатите пръсти на Седна попаднали на един айсберг, където се превърнали в първите морски зверове. Седна потънала до дъното и станала владетелка на Арктическите морски глъбини. Тя решава съдбата на своето царство, както и на прехраната на хората, ловящи нейните създания.


Никак не е добре да тръгнеш на лов, без да си отпратил молитва на Седна, казват ескимосите. А ако успееш да постигнеш шамански транс, да слезеш до морското дъно и да разрешеш тъмните ѝ коси, тя ще ти осигури тюлен, а може би дори цял морж за вечеря за дълги дни. Причината за разресването косите на Седна е, че когато хората грешат, греховете им се отлагат по морското дъно и сплъстяват косата и. Когато това стане, тя се гневи и държи своите морски дарове на страна от бреговете. Тогава шаманът трябва със специалните си ритуали да напусне телесната си обвивка и да слезе до дъното, за да разреше косите на богинята. В митовете на племена като нетсиликите Седна е повелителка на животните въобще — морски и сухоземни. По правило (вероятно поради горчивия си опит) Седна е недобронамерена към мъжете. Смята се за най-могъщия от духовете.

Нанук


Нанук - (англ. Nanook, също - Nanuq ), което на езика им означава бяла мечка, е повелителят на мечките, който решава дали ловците са изпълнили всички наложени табута и дали заслужават успех в лова на мечки.










Теккеицерток


Tеккеицерток - (англ. Tekkeitsertok) е дух на лова и стопанин на елените карибу, един от най-важните духове, свързани с лова в пантеона на ескимосите.










Кикирн


Кикирн (англ. Qiqirn ) е дух във вид на голямо плешиво куче. Страховит на пръв поглед звяр, то е плашливо и глуповато същество. Кучетата и хората бягат от него, а то бяга от кучета и хора. С косми са покрити само стъпалата, ушите, устата и края на опашката му. Един от начините да го уплашиш и изгониш е да изкрещиш името му.