Сьорен Киркегор

/ 1813 – 1855 г. /

СЬОРЕН КИРКЕГОР
Из „Или – или“

ИЗТЕГЛИ

СЬОРЕН КИРКЕГОР
Исак Паси


Киркегор е от авторите с нещастна съдба, от онези, чиито идеи изпреварват времето и поради това остават чужди, непризнати от съвременниците. За разлика от мислители като Кант, Фихте, Шелинг, Хегел, които още приживе стигат до върховете на популярността, признанието и славата, Киркегор остава слабо забелязан, за да бъде век по-късно признат като един от пророците на модерната философия и да разпростре влиянието си от интелигенцията на малка Дания до много от най-авторитетните направления във философията и изкуството на Европа н Америка. Автор на повече от десет приживе излезли книги, на близо толкова публикувани след смъртта му, на около двадесет тома дневници, през своите двадесет продуктивни години Киркегор създава огромно творчество, което говори не само за невероятната производителност на неговия талант, но и за начина, по който той е виждал смисъла на своя живот — живот, отдаден на търсенето на истината и на себе си чрез текста, живот, проявяващ се чрез текста, живот на истински homo scribens (пишещ човек).


Рядко личният живот на един философ до такава степен е прониквал в неговата философия, дори и в по-дребните й детайли, както това е станало с философията на Киркегор. Бащата на Киркегор — веднъж в труден момент през ранното си детство проклел бога и така според сина навлякъл божието отмъщение над целия род — става Авраам, първоотецът, готов да пожертва сина си; сам Киркегор през целия си живот се вижда като Исаак, като отреден за жертва; безмерните апологии на Дон Жуан и донжуанството в естетическата част (естетическия стадий на живота) на философията му сякаш компенсират избраното или принудителното абсолютно целомъдрие на философа; неосъщественият по негово искане брак с Регина Олсен освен чувството за вина, съпровождало го през целия му живот, поражда — вече на теоретическа плоскост — н безмерната възхвала на брака в етическата част (етическия стадий на живота) на философията му, която възхвала също може да се разглежда като компенсация на неосъществени матримониални проекти; апотеозът на религиозното в геологическата част (религиозния стадий на живота) на философията на Киркегор е съвсем лесно да се обясни с християнското възпитание и протестантското благочестие, които пронизват целия живот на философа и които еднакво мотивират и неговата отдаденост на бога, и суровата борба, която той особено през последните години на живота си води срещу официалната датска църква и нейните представители. А подигравките, на които го е подхвърляла датската преса, карикатурите в популярното копенхагенско издание Корсар, насмешките на децата от улицата, когато е правил любимите си разходки, естествено формират много от настроенията на Киркегор срещу публичността, популярността, журналистиката, които далеч предшестват аналогични идеи на Шпенглер, Ортега-и- Гасет и други мислители от по-ново време. В своя Дневник (от последните години) Киркегор записва: „Най-низката степен, до която хората могат да изпаднат пред бога, се определя с думата журналист... Ако бях баща и имах дъщеря, която е съблазнена, аз не бих се отчаял; бих се надявал на нейното спасение. Но ако имах син, който е станал журналист и е бил такъв в продължение на пет години, аз бих се отрекъл от него."


И без да се прибягва до известното учение на Фройд за сублимацията, за отреагирането на познатите комплекси като модел за теоретическо обяснение на контраста личен живот—философско учение, не може да не направи впечатление този наистина поразяващ факт, че никой философ не е възпял, именно възпял, любовта, сексуалната, по-добре от сексуално безсилния Киркегор, че никой не е видял в прелъстяването изкуство, абсолютно естетическо начало, както лишеният от какъвто и да е опит в това поприще Киркегор, че никой не е схванал поезията на брака, на семейния живот по-добре от този обречен безбрачник Киркегор, че никой не е видял рисковете на публичността по-добре от самотника Киркегор. Философията на Киркегор е животът на Киркегор може би само в онази степен, в която философията на Паскал е животът на Паскал. Дори и в жанрово отношение делото на Киркегор е строго подчинено на неговия живот. Тези огромни, разположени на 2 стотици страници, негови Дневници са всъщност неговите безкрайни вътрешни монолози, водени през целия му самотен живот, в тишината на работната стая, в уединението на съществуването му, монолози, които —-написани — стават единствено средство за облекчаване на душата му. Унамуно е схванал точно същността на този живот, когато го е нарекъл „трагична поема на героична самота". Може би и затова съществуването, екзистенцията става основна тема на философията на Киркегор, която не без основание се разглежда като действителна предходница не само на ортодоксалния екзистенциализъм през XX век, но и на други философски школи, така или иначе свързани с по-широкото направление на „философията на живота“.


И все пак какъвто и да е животът на философа, той сам прави философията си, защото много други с най-сходна биография не биха се издигнали и до подстъпите на философското осмисляне. Защото от един несполучлив годеж, от мъката на една невъзможна любов, от огорченията, предизвикани от една несправедлива публична критика, изобщо от такива нищожни и незначителни факти на външния живот да се стигне до богатата душевност и до рефлектирането й във философия — тъй както е при Киркегор, — за това е необходим духът и геният на Киркегор.


За разлика от Артур Шопенхауер Сьорен Киркегор започва своето философстване, когато абсолютното господство на Хегеловата философия в Германия е вече попреминало, когато разложителните процеси в могъщата школа са вече доста напреднали, когато верните ученици са се разделили на крила, между които се води борба, сиреч в такава философска ситуация, която улеснява и в някаква степен благоприятства бунта срещу некоронования философски монарх. Систематичността в мисленето, опитът всяко нещо да се постави на определено място в един гигантски механизъм, строгото троично разчленяване на всичко духовно и материално (знаменитите триади) и — може би на първо място — опитът самият човек да се представи само като просто средство на победоносното шествие на Идеята, Разума, Историята, Необходимостта, защото той, човекът, заедно с цялата енергия и субективно могъщество на целите си, без да съзнава това, се оказва най-обикновен инструмент на всемогъщите Идея, Разум, История и т. н., дълбоко възмущават Киркегор, който вижда в тях тотално посегателство спрямо човека, спрямо неговата свобода и самостоятелност, които именно като най-висши ценности трябва да са първопредметът на всяка философия и на всяко философстваме. И както и да се оценяват философията на Киркегор и неговият бунт против Хегел, не ще може да се отрече тяхната хуманистична насоченост, тяхното може би илюзорно, но във всеки случай изстрадано-искрено намерение да се защитят човекът, личността, индивидът, свободата, независимостта — все моменти или страни на онова, което Киркегор събирателно нарича съществуване, екзистенция.

Целия текст можете да изтеглите от ТУК