let’s make something together

Give us a call or drop by anytime, we endeavour to answer all enquiries within 24 hours on business days.

Find us

PO Box 16122 Collins Street West
Victoria 8007 Australia

Email us

info@domain.com
example@domain.com

Phone support

Phone: + (066) 0760 0260
+ (057) 0760 0560

Конфуций

Конфуций - Философия далечен изток

КУН ФУ ДЗЪ ( КОНФУЦИЙ ) И КОНФУЦИАНСТВО
/ ОКОЛО 551 Г.ПР.Н.Е. – 479 Г.ПР.Н.Е. /



Конфуций (Кун Дзъ) е историческа лнчност, роден в градчето Чу; царство Лу. Останал на 2 години сирак, Конфуций израства в бедни условия, но благодарение на своя ум и золя си пробива път н на 51 година е назначен за управител на обществените дела и накрая министър на правосъдието. Оставя много ученици и грандиозно учение, което след известни изпитания през Цинската епоха за векове става господствуващо философско учение в Китай. През 30-те години на нашия век още можело да се види обикновения гроб на най-великия от древнокитайските мислители близо до градчето Чу.

На перото на Конфуций се приписват много произведения и коментари, но до наши дни са се запазили неговите притчи, афоризми, анекдоти, събрани в книгата „Лун юн” (Беседи и съждения). Несъмнено „Лун юй” не е свободен и от по-късни наслагвания на идеи от последователите на Конфуций. Конфуций приема основните философски категории от предишните епохи, които са така характерни за даоизма, като дао (път, закон, същност и т. н.), де (проява, реализация на дао множество активни форми), а така също и категориите небе, земя (природа), съдба, но влага свое съдържание и прави своя интерпретация. В конфуцианството почти отсъстват гносеологически възгледи.

Отсъства разглеждането на дао като универсален път – поток, като всеобщ закон, начало и основание на всички неща. То е изпълнено със социално съдържание. Дао вече е нравствен път, морален закон, който трябва да спазва човекът в своя живот. Плащайки силно данък на традицията и митологията, макар че сам прави много за нейното рационализиране и историцизиране, Конфуций смята, че дао на държавата представлява една „тайнствена сила”, чието действие се проявява посредством волята на небето, съдбата (мин). Това, дали тази тайнствена сила ще се прояви или ще изчезне, е съдба. Дао действува особено концентрирано посредством върховните управители. Затова в „Лун юй”, а и в други произведения, приписвани на конфуцианския закон възхищенията на Конфуций от великите древни царе Яо, Шун и др. Великият идеален цар на древността според Конфуций се проявява като цялостен, носител на дао. С преклонението пред древността, пред тайнствените сили, които тя съдържа, се обясняват и възгледите на Конфуций за музиката и церемониала (етикета, ритуалите).

Спецификата на конфуцианството се разкрива от т. нар. четири начала – хуманност (жен), справедливост (и), етикет (ли) и ум или знание (джи). Всички тези морални качества се проявяват като черти на „благородния мъж”. За да стане „благороден мъж”, необходимо е всеки според Конфуций да бъде хуманен, вежлив, почтителен, справедлив. Идеалът на Конфуций за „благородния мъж” (дзюн дзъ), който следва „повелята на небето” (съдбата), е тясно свързан с неговия идеал за управлението на обществото. Живеейки и проповядвайки в размирно време, Конфуций, както и много негови съвременници, жадува за спокойствие и ред в държавата. Но за това всеки трябва да спазва своите задължения. Според сложилите се от дълбоката древност традиции управителят трябва да бъде управител, т. е. да отговаря на представата за идеалния управител, поданикът – поданик, бащата – баща, синът – син. Всяко отклонение трябвало да се наказва, да се изправя и поставя в рамките на утвърденото, за да отговаря на реалността. В „Лун юй” се казва неведнъж „Да управляващ – значи да изправяш”.

Централна категория в учението на Конфуций се явява хуманността, или по-конкретно отношението между хората – жен. На въпроса на учениците си какво представлява жен, Конфуций отговаря: „Това, което не желаеш за себе си, това не прави и на хората”. При това Конфуций издига този императив не само за еднократно поведение, а като принцип на поведение за цял живот. „Волята на небето” (мин) определя съдбата на всяко явление, на всеки човек. Жен (хуманността) като основем закон в поведението па всеки човек определя както развитието на света, така и принципа на самоусъвършенствуването на всяка личност. Стремежът към жен е постоянна борба за победа над личното и утвърждаване на нравствения закон. „Жен – както заявява Конфуций — е в преодоляването на личното (победата над себе си) и възвръщането към ли (нормите на поведение).”

Другото основно понятие, чрез което се разгръща в действие учението на Конфуций, е ли. Подобно на жен и то е многозначно. Ли представлява конкретно въплъщение на жен, метод за неговото осъществяване. Ако човек е лишен от жен, то за какво е ли!? Който иска да постигне жен, т. е. хуманност, трябва да спазва изискванията на ли, т. е. етикета. Това означава, че „не може да гледаш, слушаш, говориш и постъпваш въпреки ли”. На по-ниско равнище според Конфуций се проявяват цяла редица явления и качества, отразени в понятията и – справедливост, дълг; син – вярност, искреност. Наличието на тези качества постоянно отличават „благородния мъж” (дзюн дзн) от варварина, необразозания (сяожен). Трябва да се подчертае, че посочваната от Конфуцнй необходимост от знание, образованост се свеждала до овладяване на пропагандираните от неговото учение устои, принципи, критерии за възприемане на музиката, занимания с поезия и спазване на церемониала – „Ако ти не учиш „Ши Дзин”, с тебе няма за какво да се разговаря… ако ти не изучаваш етикет, ти няма да имаш устои”. Тази система от нравствени норми, чието спазване Конфуций и неговите последователи смятали за важно условие за съхраняване устоите на държавата., била наречена система на „петте постоянства на човешката природа”. Разбира се заимствана от петте елемента и петте стихии. Така жен изразявал стихията на дървото и въорще всички растения, ли – на огъня, син – на земята, и – на метала, джи – на водата.

Това учение получило своето „второ дихание” в делото на Мен Дзъ, родил се и живял повече от столетие след смъртта на Учителя – 372 – 289 г.пр.н.е. В историята на древнокитайската философия Мен Дзъ изиграва почти същата роля за спазване, защита и развитие идеите на Конфуций, каквато изиграва Платон по отношение на Сократ за древногръцката и европейската философска традиция. Сам Мен Дзъ неведнъж отбелязва, че на него се била паднала велика мисия – да защити учението на Конфуций и да продължи неговото дело. И Мен Дзъ решително воювал срещу Мо Дзъ и Янчжу, които критикували конфуцианските възгледи. Важно място в неговата система от възгледи заема понятието тян (небе). Всичко в света според него се осъществява благодарение действието на небето и неговата воля, защото то е висш образец на нравственото съвършенство. И задължение на човека е да следва този образец, за да постига високи нравствени качества. Съвкупността от тези качества Мен Дзъ определял като чен – „истина” или „искреност”. Според него за човека е голяма радост, ако открие в своите постъпки и дела съответствие с чен.

Истинска основа на учението на Мен Дзъ е син – буквално „сърце”, а в по-широк смисъл — душа, дух, ум, орган на мисленето на човека. „Гун Дудзъ попитал: „Ако всички хора са еднакви (по вродена природа), то защо едни стават велики, а други – простолюдни (малки хора). Мен Дзъ отговорил: „Който следва великото в организма, той става велик човек, а който следва малкото в организма, той става простолюден”. Тогава последвал въпрос: „Ако всички хора са еднакви, то защо едни следват великото в организма, а. другите малкото?” Мен Дзъ отговорил: „Органите на слуха и зрението са лишени от способността да мислят… Сърцето, това е орган на мисленето.” То размишлява за принципите (на явленията и нещата) и ги постига, (сетивните органи) не размишляват и затова не постигат. Всичко това ни е дадено от небето. Който преди всичко установява в себе си великото, на него малкото не може да му нанесе вреда. Само в такъв случай се осъществява създаването на великия човек.

Според Мен Дзъ син е източник и ръководно начало на четирите етически основи на човешката природа. Както се вижда, тези четири начала са вродени и предварително обуславят създаването на великия или малкия човек, трябва само да ги предпазваш от различните вредни и лоши влияния отвън в процеса на живота. Предпазването от лоши влияния означава добрата по рождение природа да се отразява в принципите на конфуцианския канон. „Човек има четири начала, те са подобни на четирите крайници на тялото. Който притежава четири начала и говори, че не може да твори добро, той губи сам себе си. При наличието в нас на четири начала трябва да знаят, че те следва да се развиват и обогатяват също така, както току-що пламналият огън и пробиващият извор. Ако можем да обогатим четирите начала, то то ще бъде достатъчно за защита на целия свят в пределите на четирите морета. Ако не ги обогатяваме, то те няма да бъдат достатъчни и за служене на родителите.”