ТИТ ЛУКРЕЦИЙ КАР
/ ОКОЛО 99 Г. – 95 Г.ПР.ХР. /

ИЗТОЧНИК: Радев, Ради; „Антична философия”; И. „Идея”; Стара Загора 1994 г.

Идеите на атомистичната философия проникват в Римското общество почти едновременно с тези на стоицизма. Разпространяват се от късните последователи на Епикур през втората половина на II в.пр. Хр.

Атомистичното учение намира своята относително завършена форма в творчеството на римския поет Тит Лукреций Кар. Лукреций защитава атомистичното учение на Епикур, неговите философски идеи, които са научни определения за природата и които сочат правия път на индивида в стремежа му за достигане на безметежно съществуване, освободено от страха, пред смъртта и други земни горести. Защото страхът е прес долим благодарение задълбоченото изучаване на природата. Човек е длъж? да познава устройството на света, движението на. небесните тела, естеството на елементите от които се състои всичко съществуващо.

Изходно основно положение на натуршклософските разбирания на Лукреций е принципът че нищо не възниква от нищо под влиянието на някаква, с жеетвена сила. Нищо не преминава в нищо. Природата разлага всяко нещо на неговите елементи, но никога не го унищожава напълно. Възникването и унищожението не са възникване и унищожение на материята и нейните елементи, а комбиниране и разлагане на сложното.

За реално съществуващи се приемат само простите тела и празното пространство. Простите тела, първоначалата или семената са най-малките частици на материята, които са вечни и неразложими. Техните характеристики отговарят на тези от древногръцкия атомизъм: те са неделими, притежават плътност и тежест, но са качествено еднородни – нямат цвят, мирис и идруги сетивни свойства и качества. Същностна тяхна характеристка е формата. Атомите имат различни форми, които не са безкрайно много.

Лукреций също различава три форми на движение на първичните елементи:
1/ движение породено от тласък,
2/ движение, възникващо в резултат о тежестта,
3/ самопроизволно отклонение на атомите от правата линия при тяхното падане надолу.

От гръцкия атомизъм се възприема, и идеята за безкрайността на Вселената. Вселената е безкрайна понеже извън нея не съществува нещо, В нея не съществува долу, горе, среда. Нашият свят не е единствено съществуващия свят, във вселената има безброй много светове, които възникват и загиват, намират се на различна степен от своето развитие. В тази връзка Лукреций обяснява много природни явления: дъжд, сняг, мълния, земетръсна и вулканична дейност, магнитна дейност, слънчево и лунно затъмнение.

Придържа се към идеята за самопроизволното зараждане на живота от неорганичната природа. Природата поражда отначало растенията а след това животните. Негова е и идеята за абсолютен праг на усещането. Като централна гносеологична идея се налага, сенсуалистичната концепция за познанието. Усещането е достоверен източник на познанието.

Интересни и значими са възгледите му за обществото. Първите хора според философа са живели по подобие на животните. С течение на времето под влияние на външни условия и в борбата за оцеляване започнали да се приспособяват към природата, овладявали огъня, откриват средства за обработка на метали. В основата на тези промени стои действието на няколко основни фактора: нужда, опит, разум. На основата на промените на материалната култура се променят социалните отношения, създава се нова социална структура. Започва, обединяването на хората, родове и племена. Появява се частната собственост, държавната власт. За Лукреций прогресът в материалния живот предшествува прогреса в духовния живот.