МО ДЗЪ (МОДИ)
470 – 391 г.пр.Хр

ШКОЛАТА НА МОИСТИТЕ (МОДЗЯ)

Школата на моистите (модзя) била една от най-организираните и интересните в историята на философията на древен Китай. Един от най-ярките и оригинални мислители бил безспорно нейният създател и патрон Мо Дзъ (Моди). Роден в годината на смъртта на Конфуций – 479 г. пр.н.е., Мо Дзъ проживял дълъг живот – до 381 г. пр. н. е. Според, историческите свидетелства той бил не само велик мислител, но и блестящ оратор и дипломат. Може да се предполага, че съществуването на школа от многобройни ученици на Мо Дзъ се крепяло главно на авторитета на учителя, наричан Дзъ Мо-цзъ (Учителя на учителите Мо). Мо Дзъ критикувал последователно всички пунктове на учението на Конфуций. Особено силна и аргументирана била неговата критика на учението ли – ритуал. Обявявайки се за социална справедливост Мо Дзъ критикува разхищенията на вановете, гуновете и дафу за пищните ритуали, докато народът в същото време мизерствал. Обявявайки се за едно рационално управление на обществото.

Мо Дзъ проповядвал всеки да се занимава с тази работа, за която е способен. Способностите се определят не по наследство и приближеност, а по показаните знания и умения. Моистите разработили и обосновали трите пътища за познание на обективно съществуващите неща. Това били знание, постигано на доверие, сетивно познание и рационално познание, или с техния език: 1) вен джи (знание, възприемано от други хора); 2) цин джи (знание, получено по пътя на наблюдението); и 3) шо джи (знание, получено от дейността на нашето мислене). Главна роля тук се отреждала на знанието, постигнато по пътя на мисленето. „Разумът, разглеждайки нещата в понятия, прави нашите знания отчетливи и ясни.” За целите на познанието моистите разработили категорията „фа”, която отразявала диалектическия процес на образуване на понятията. Тя била своеобразен метод за образуване на пови понятия. Тази категория имала три елемента, които съответно означавали: представа, образ (и), порядък (гуи) и кръг или рамка за измерване (юан). Да се постигне вярно познание за нещата според моистите означавало да ге изработят правилни понятия – „имена”. „Без път човекът не може да извърши пътешествие.” Без правилни понятия (имена) човекът не може да познае нещата.

Моистите имат заслуга, че разработили и три вида понятия (имена), които днес бихме могли да определим като общи, особени и единични. Или с техния език: 1) да мин – всеобщо име; 2) дей мин – родово име, 3) си мин – частно име. Частното име е граница в обозначаване на действителността, т. е. това е нещото в неговата индивидуална качествена определеност. Трите вида понятия имали значение за разграничаване на съществуване в нещата тъждество и различие – тун и и. Според тях съществуват четири вида тъждества: 1) дзун тун — тъждество по съдържание; 2) ти тун — тъждество по форма; 3) хе тун — тъждество в пространството; 4) лей тун – тъждество във времето. Моистите предлагат седем вида логически съждения: 1) хо – познание на частите чрез разбирането на цялото; с други думи, движение от общото към единичното – дедукция; 2) цзя – предположение за това, което още го няма, т. е. хипотеза; 3) сяо – обобщаване на сетивните данни и получаване на общ извод, т. е. индукция; 4) би – познание на нещата чрез сравнение едно с друго. т. е. аналогия; 5) моу – постигане на истината посредством съпоставяне на различни понятия и съждения – верификация; 6) юан – да се върви по известни пътища на познанието, да се следват определени образци; 7) тун – познание на неизвестното по аналогия с известното – прогноза.