НЕМСКО ПРОСВЕЩЕНИЕ

През века на Просвещението немските земи са разпределени в около 360 самостойни политико-държавни образувания. Свръх задачата на Немското просвещение през 18 век е националното обединени на всички германски земи под една власт. Тази задача бива осъществена едва столетие по-късно през 1871г. на тържествена церемония в двореца Версай пруският крал Вилхелм е провъзгласен за германски кайзер.

В историята на Немското просвещение движението “Бурни устреми” съставя един от най-ярките литературни епизоди. В немското литературознание по-често го обозначават като период. Движението „Бурни устреми” е предвестник на Немския романтизъм. Най-употребяваните синоними там са „епоха на гении” или „период на гениите”. Очевидно е, че подобно разбиране за гения като водеща фигура на епохата влиза в противоречие како с просветителския, така и с класицистическия рационализъм, при които на преден план са логиката и правилата. Геният не робува на правилата, а следва своя вътрешен инстинкт, който му повелява как да твори. По същото време Кант дава своето знаменито определение на гения, “който не се подчинява на никакви правила, защото сам си ги създава”.

Движението е реакция спрямо просветителския рационализъм и прекомерната вяра във всесилието на разума, но също така и бунт срещу господстващата обществено-политическа система, срещу бюргерската закостенялост и неподвижност, срещу злоупотребите с властта и тиранията. Основания за подобно заключение на пръв поглед дава често привежданото сравнение между Френско и Немски просвещение: във Франция просветителските идеи кулминират в революция, докато по немските земи не се стига до бунтове.