Магико – религиозно поведение на хората в
палеолита:
“одомашняване на огъня”; символи;
обреди



1.Особености в поведението на праисторическия човек от палеолита



Основен проблем през периода е разбира се “очовечаването” на света. Вертикалното положение бележи вече преодоляване поведението на приматите. Пространствената организация е в четири хоризонтални посоки изведени от централната ос “горе – долу”. Пространството се организира около човешкото тяло. Благодарение на този начален опит усещането за захвърленост сред безпределното, непознатото и опасно пространство вече бива забравено и човек построява бита си съобразявайки се с мястото си. Праисторическият човек има вече поведение на същество надарено с разум и въображение. Ловът определя разделение и според пола. Именно ловът като специфична дейност води до създаване на система от отношения между ловеца и избитите животни. Мистичната солидарност между човека – ловец и животното – жертва се разкрива в акта на убиването; пролятата кръв е твърде сходна с човешката. Това разкрива родството между човешките общества и животинския свят. Заколването на уловеното животно и по-късно на домашното животно е равносилно на жертвоприношение.


Човекът от този период е имал свои вярвания и обреди. Въпреки това е трудно да се определи с точност какво е било съдържанието на евентуалните религиозни идеи. Разкопките ни предоставят доста богат макар и еднообразен материал за да може да се въведе термина “религиозен” в обръщение. Намерени са черепи и пигменти ( предимно охра и хематит ), каменни сечива, гравюри и скални рисунки, изрисувани речни камъни и статуетки от кост и камък. Безброй вярвания, митове и легенди от този период битуват все още в Европа. Повечето от тях са свързани с овладяване на разстоянието – копия, които потъват в небесния свод, стрели, които летят през облаците и пронизват демони, или стрели образуващи върволица чак до небето. Първобитните ловци смятат животните за подобни на хората, но надарени със свръхестествена сила; те вярват, че човек може да се превърне в животно и обратно; че душите на мъртвите могат да проникват в животните; че съществуват тайнствени отношения между отделната личност и определено животно. Разбира се присъстват и свръхестествени същества в религията на ловците – придружители духове – пазачи на ловеца или на животното, божества като Повелителя на дивите животни, духове на степта и духове на животните и т.н. Убиването на едно животно е ритуал, който афишира вярата в Повелителя на дивите животни и в неговата функция да бди ловецът да убие само едно животно – това, което му е нужно. Черепът като “съдържащ” душата или живота има особена ритуална стойност. Погребението демонстрира вяра в задгробен живот. Употребата на червена охра – заместител на кръвта и следователно символ на живота – придружава погребението и жертвоприношението. Оспорвано е дали полагането на тялото в земята има смисъл на духовно продължение на съществуването или е предпазна мярка срещу евентуално връщане на мъртвия в света на живите. До костите са намерени предмети и украшения, което е сигурен знак, че се е вярвало не просто в задгробен живот, а и в продължаването на дейността отвъд. Ориентацията на тялото на изток показва намерение да се свърже съдбата на душата с хода на слънцето, следователно с едно “повторно раждане”.


Най-значителни и многобройни фигуративни документи са доставени от изследването на украсените с рисунки пещери. Прави впечатление необикновеното единство на художествено съдържане: видимият смисъл на изображенията изглежда непроменен в периода 30 000 – 9000г.пр. н. ера. Като се наблюдава еднаквост и в различни части на земята. Става дума за разпространение на една и съща идеологическа система, която бележи началото на т.нар.пещерна религия. Рисунките се намират доста далеч от входа, изследователите разглеждат пещерата като вид светилище. Това твърдение се засилва и от факта, че много от тези пещери са били труднодостъпни и необитаеми, което им придава допълнително свръхестествен характер. някои от тях се състоят от лабиринти излизането от които е невъзможно. Костите на животни намерени там доказват съществуването на “магия на лова”.множеството рисунки пресъздаващи танц, удари на барабан и др. от своя страна пресъздават шамански ритуали. Трудно можем да си представим епоха в която човек да не сънува, да не мечтае, да не изпада в транс, да не губи съзнание – елементи които често се тълкуват като пътуване на душата в отвъдното. Това, което се мени е тълкуването на тези състояния. С шаманизма се съотнасят и т.нар. рентгенови рисунки, т.е. рисунки показващи скелета и вътрешните органи на животното и човека. наистина само шаманът благодарение на свръхестественото си видение е бил способен да “съзре собствения си скелет” с др. думи той е в състояние да проникне до източника на живот.

Несъмнено е, че пещерата е светилища ето защо каменните плочки и фигурки представляват мини светилища – притежават същата символична структура. Нещо повече, съществува символна система обозначаваща времето и лунните фази, както и всички събития свързани с тях.наблюдаваните извивки в рисунките начертани около отделните персонажи обозначават ритуални действия и са очевидно свързани със събития – сезонни, циклични, - като смърт, раждане, сексуалност, животински навици и т.н.


Периодът се отличава с вяра в душата способна да напуска тялото и да странства свободно в света. Душа, която може и да “среща” свръхчовешки същества по време на тези пътувания, да ги моли за помощ или благослов. Шаманският екстаз е свързан и с акта на обладаване на душата – способност да проникваш в телата на други човеци, животни или други същества. Танцът в кръг е имал за цел успокоение душата на убитото животно или измолване прошка за бъдещи кръвопролития.


Известен брой митове пресъздават космогонични идеи. Такъв е митът, който рисува картината на Първичните води и Твореца – антропоморфен или под формата на морско животно. В мита Творецът се спуска на дъното на океана, за да донесе необходимата за сътворението на света материя. Много разпространени са и митовете за небесната дъга и нейното земно съответствие – мост, връзка с друг свят.


Митовете за произхода на животните и религиозните отношения между ловеца, животното и Господаря на дивите зверове трябва да се възприемат съвсем сериозно като част от митотворчеството и първите наченки на религиозни култове. Не бихме могли да си представим общества на ловци, в които да не фигурират митове за произхода на огъня, за мястото на сексуалността и природните явления. Трябва да се отдаде внимание и на първите сакрализации на небето и небесните атмосферни явления. Това е един от редките опити, които спонтанно разкриват трансцендентността и величието, страхопочитанието и зависимостта. Възнесенията на шамана, символизмът на полета, въображаемият опит на висините като освобождаване от тежестта, допринасят да се утвърди небесното пространство като източник и истинско обиталище на свръхестествени същества: богове, духове, герои. Възможно е жестовете на антропоморфните фигури на праисторическото изкуство да са натоварени не само със значение, но също и със сила. Дори преди членоразделната реч човешкият глас е бил способен да предава информация, заповеди или желания, но също да предизвиква цял въображаем свят. Езикът увеличава своите магико-религиозни средства в съответствие с усъвършенстването си. произнесената дума отприщва невъзможната за унищожение сила. Екзалтиращият опит от словото като магико-религиозна сила отвежда понякога до увереността, че езиковата дейност е в състояние да достигне до резултатите, добити чрез религиозното действие.


ИЗТЕГЛИ ПРЕЗЕНТАЦИЯ