let’s make something together

Give us a call or drop by anytime, we endeavour to answer all enquiries within 24 hours on business days.

Find us

PO Box 16122 Collins Street West
Victoria 8007 Australia

Email us

info@domain.com
example@domain.com

Phone support

Phone: + (066) 0760 0260
+ (057) 0760 0560

Палеолит

Палеолит - Световни религии от iKant

МАГИКО – РЕЛИГИОЗНО ПОВЕДЕНИЕ НА ХОРАТА В ПАЛЕОЛИТА: “ОДОМАШНЯВАНЕ НА ОГЪНЯ”; СИМВОЛИ; ОБРЕДИ

Особености в поведението на праисторическия човек от палеолита

Основен проблем през периода е разбира се “очовечаването” на света. Вертикалното положение бележи вече преодоляване поведението на приматите. Пространствената организация е в четири хоризонтални посоки изведени от централната ос “горе – долу”. Пространството се организира около човешкото тяло. Благодарение на този начален опит усещането за захвърленост сред безпределното, непознатото и опасно пространство вече бива забравено и човек построява бита си съобразявайки се с мястото си. Праисторическият човек има вече поведение на същество надарено с разум и въображение. Ловът определя разделение и според пола. Именно ловът като специфична дейност води до създаване на система от отношения между ловеца и избитите животни. Мистичната солидарност между човека – ловец и животното – жертва се разкрива в акта на убиването; пролятата кръв е твърде сходна с човешката. Това разкрива родството между човешките общества и животинския свят. Заколването на уловеното животно и по-късно на домашното животно е равносилно на жертвоприношение.

Човекът от този период е имал свои вярвания и обреди. Въпреки това е трудно да се определи с точност какво е било съдържанието на евентуалните религиозни идеи. Разкопките ни предоставят доста богат макар и еднообразен материал за да може да се въведе термина “религиозен” в обръщение. Намерени са черепи и пигменти ( предимно охра и хематит ), каменни сечива, гравюри и скални рисунки, изрисувани речни камъни и статуетки от кост и камък. Безброй вярвания, митове и легенди от този период битуват все още в Европа. Повечето от тях са свързани с овладяване на разстоянието – копия, които потъват в небесния свод, стрели, които летят през облаците и пронизват демони, или стрели образуващи върволица чак до небето. Първобитните ловци смятат животните за подобни на хората, но надарени със свръхестествена сила; те вярват, че човек може да се превърне в животно и обратно; че душите на мъртвите могат да проникват в животните; че съществуват тайнствени отношения между отделната личност и определено животно. Разбира се присъстват и свръхестествени същества в религията на ловците – придружители духове – пазачи на ловеца или на животното, божества като Повелителя на дивите животни, духове на степта и духове на животните и т.н. Убиването на едно животно е ритуал, който афишира вярата в Повелителя на дивите животни и в неговата функция да бди ловецът да убие само едно животно – това, което му е нужно. Черепът като “съдържащ” душата или живота има особена ритуална стойност. Погребението демонстрира вяра в задгробен живот. Употребата на червена охра – заместител на кръвта и следователно символ на живота – придружава погребението и жертвоприношението. Оспорвано е дали полагането на тялото в земята има смисъл на духовно продължение на съществуването или е предпазна мярка срещу евентуално връщане на мъртвия в света на живите. До костите са намерени предмети и украшения, което е сигурен знак, че се е вярвало не просто в задгробен живот, а и в продължаването на дейността отвъд. Ориентацията на тялото на изток показва намерение да се свърже съдбата на душата с хода на слънцето, следователно с едно “повторно раждане”.

Най-значителни и многобройни фигуративни документи са доставени от изследването на украсените с рисунки пещери. Прави впечатление необикновеното единство на художествено съдържане: видимият смисъл на изображенията изглежда непроменен в периода 30 000 – 9000г.пр. н. ера. Като се наблюдава еднаквост и в различни части на земята. Става дума за разпространение на една и съща идеологическа система, която бележи началото на т.нар.пещерна религия. Рисунките се намират доста далеч от входа, изследователите разглеждат пещерата като вид светилище. Това твърдение се засилва и от факта, че много от тези пещери са били труднодостъпни и необитаеми, което им придава допълнително свръхестествен характер. някои от тях се състоят от лабиринти излизането от които е невъзможно. Костите на животни намерени там доказват съществуването на “магия на лова”.множеството рисунки пресъздаващи танц, удари на барабан и др. от своя страна пресъздават шамански ритуали. Трудно можем да си представим епоха в която човек да не сънува, да не мечтае, да не изпада в транс, да не губи съзнание – елементи които често се тълкуват като пътуване на душата в отвъдното. Това, което се мени е тълкуването на тези състояния. С шаманизма се съотнасят и т.нар. рентгенови рисунки, т.е. рисунки показващи скелета и вътрешните органи на животното и човека. наистина само шаманът благодарение на свръхестественото си видение е бил способен да “съзре собствения си скелет” с др. думи той е в състояние да проникне до източника на живот.

Несъмнено е, че пещерата е светилища ето защо каменните плочки и фигурки представляват мини светилища – притежават същата символична структура. Нещо повече, съществува символна система обозначаваща времето и лунните фази, както и всички събития свързани с тях.наблюдаваните извивки в рисунките начертани около отделните персонажи обозначават ритуални действия и са очевидно свързани със събития – сезонни, циклични, – като смърт, раждане, сексуалност, животински навици и т.н.

Периодът се отличава с вяра в душата способна да напуска тялото и да странства свободно в света. Душа, която може и да “среща” свръхчовешки същества по време на тези пътувания, да ги моли за помощ или благослов. Шаманският екстаз е свързан и с акта на обладаване на душата – способност да проникваш в телата на други човеци, животни или други същества. Танцът в кръг е имал за цел успокоение душата на убитото животно или измолване прошка за бъдещи кръвопролития.

Известен брой митове пресъздават космогонични идеи. Такъв е митът, който рисува картината на Първичните води и Твореца – антропоморфен или под формата на морско животно. В мита Творецът се спуска на дъното на океана, за да донесе необходимата за сътворението на света материя. Много разпространени са и митовете за небесната дъга и нейното земно съответствие – мост, връзка с друг свят.

Митовете за произхода на животните и религиозните отношения между ловеца, животното и Господаря на дивите зверове трябва да се възприемат съвсем сериозно като част от митотворчеството и първите наченки на религиозни култове. Не бихме могли да си представим общества на ловци, в които да не фигурират митове за произхода на огъня, за мястото на сексуалността и природните явления. Трябва да се отдаде внимание и на първите сакрализации на небето и небесните атмосферни явления. Това е един от редките опити, които спонтанно разкриват трансцендентността и величието, страхопочитанието и зависимостта. Възнесенията на шамана, символизмът на полета, въображаемият опит на висините като освобождаване от тежестта, допринасят да се утвърди небесното пространство като източник и истинско обиталище на свръхестествени същества: богове, духове, герои. Възможно е жестовете на антропоморфните фигури на праисторическото изкуство да са натоварени не само със значение, но също и със сила. Дори преди членоразделната реч човешкият глас е бил способен да предава информация, заповеди или желания, но също да предизвиква цял въображаем свят. Езикът увеличава своите магико-религиозни средства в съответствие с усъвършенстването си. произнесената дума отприщва невъзможната за унищожение сила. Екзалтиращият опит от словото като магико-религиозна сила отвежда понякога до увереността, че езиковата дейност е в състояние да достигне до резултатите, добити чрез религиозното действие.