let’s make something together

Give us a call or drop by anytime, we endeavour to answer all enquiries within 24 hours on business days.

Find us

PO Box 16122 Collins Street West
Victoria 8007 Australia

Email us

info@domain.com
example@domain.com

Phone support

Phone: + (066) 0760 0260
+ (057) 0760 0560

Парменид

Парменид - Философия

ПАРМЕНИД
/ АКМЕ ОК. 504 Г.ПР.ХР. /

ИЗТОЧНИК: Радев, Ради; „Антична философия”; И. „Идея”; Стара Загора 1994 г.

Открива първата формулировка на закона за непротиворечието. На него принадлежи убеждението, че главното достойнство на мисленето е непротиворечивостта на неговите определения. Там където има противоречие няма действително познание и истина. Според него философиите са две – съобразно истината и съобразно мнението. Учението на Парменид не допуска съществуването на възникването и многообразието, а пиема една единствено съществуваща реалност, определена като битие. Съществуването изобщо – това е Битието.

Битието е хомогенна, еднородна природа. С нея се обозначава преди всичко отсъствието на множество начала. То е единствено съществуващо лишено от всякакви елементи или компоненти. Във всички свои граници то е еднакво. Но също така Битието е абстрактна природа, то е отделено, абстрахирано от всякакви конкретни свойства, следователно е пълно тяхно отрицание. То е безотносителна във времето природа. Битието се представя във формата на кълбо, но не в буквален смисъл. В качеството си на идеална фигура то се определя като безотносително във времето. Въвеждането на метафорично онагледяване до голяма степен анулира логическата нишка и разкрива неспособността на философа да се абстрахира от сетивността и ЕМПИРИЧНОСТТА. Сравнението на битието с кълбо предполага наличието на небитие също като геометрична фигура или форма. Кълбото завършва някъде и това е неговата граница в пространството т.е. това е границата на битието и небитието. Битието е неподвижно поради няколко причини. Преди всичко липсва външна среда или условия в които би могло да се осъществи движение. Допускането на движение води до абсурда, че битието би могло да е там, където не е. Движението се схваща като преместване в празното. При тази елементарна форма има начало и край следователно има източник и цел. Безотносителността на битието обаче изключва както едното, така и другото. Битието е еднородно и като такова то не може да съдържа противоречия и противоположности, а именно те са причини за движението. Сетивните ни органи са ненадеждни, защото дават недостоверна информация. Приемат несъществуващото като съществуващо – движението, изменението, многообразието. В този смисъл сетивното познание съответства на мнението, а това е пътят на обикновеното човешко съзнание. Пътят на истината е достоверния път понеже е логически непротиворечив.