БЛЕЗ ПАСКАЛ

/ 1623 г. - 1662 г./

Паскал - "Мисли"

ИЗТЕГЛИ

Роден в Клермон - Феран в семейството на буржоа. На 12 години самостоятелно открива 32-те теореми на Евклид. На 16 години формулира известната Теорема на Паскал. На 18 години конструира първата сметачна машина. През ноември 1654 г. се случва нещастен случай с каретате на Паскал, при който той едва спасява живота си. Тази случка коренно променя възгледите на философа. Няколко дни след това той по лучава припадък от епилепсия, изпада в екстаз, който трае няколко часа. Вижда видения, чува гласа на Бога. В резултат от тази среща с Бог Паскал написва „Мемориал” и взема решение да изостави научните си занимания и да се отдаде на вярата. Оттегля се от светското общество и отиве да живее в Пор Роял - женски Бенедиктински манастир близо до Париж. Прието е да се смята, че именно Пор Роял поставя границата както в живота му така и в творчеството му.


След 1654 г. философските възгледи на Паскал се свързват с учението на Янсенизма. Това учение води началото си от борбата против идеите на йезуитския богослов Луис дьо Молина (1535 - 1600 г.) Главна същност на неговите идек се състои в това, че той се опитва да примири две непримирими теологически тези: идеята за Божественото предопределение и възгледа за свободата на човешката воля. Един от най-ярките противница на Молинизма е епископът от гр. Ипр (Фландрия) Корнелиус Ото Янсен (1585 – 1638 г.). Той от своя страна развива мисълта за неотразимостта на Божията милост и божественото предопределение. В Янсенизма се съчетават смирението на вярващия пред Божествената воля и вътрешната нравствена борба с греховете и пороците ръководена от разума. Янсенизмът е най- типичното отражение на рационализма върху религиозното мислене.


Съчинения: „Писма на един провинциалкст”(1б57 г.), „Мисли” (издадена посмъртно). През цялото творчество на Блез Паскал преминава тревогата за човека. Защото човекът е безсилен, безпомощен пред лицето на неумолимата съдба, но той е и уникален, и силен със своя разум. „Човекът е само тръстика, най-крехкото нещо в природата, но той е мислеща тръстика.” Не е нужно Вселената да се въоръжи за да го смаже, достатъчен е лек полъх за да го убие но дори и в мига на своята смърт човекът пак остава по-силен от Природата, защото той е този, който съзнава своята гибел, докато Природата няма никаква представа за това. Достойнството ни като човеци е в мисълта „Човек очевидно е създаден да мисли. В това се състои цялото му достойнство и заслуга...”


Човекът на Паскал е само точка във Вселената. Той е едно нищо от гл.т. на безкрая и всичко от гл.т. на нищото, човекът се намира в средата на две крайности. „От двете безкрайности в познанието по-осезаемо за човека е безкрайно голямото... Безкрайно малкото е по-неуловимо.” Какво е човекът? Той е изпълнен с разум и страсти, величие и грехопадение, той е ангел и звяр... Но тези противоречия се срещат някъде във Вселената в една точка и тази точка е човекът. Той е средата между всичко и нищо. Той е единство на противоположности.


Според Паскал човек намира щастието и спокойствието си, когато бъде едновременно в двата края, когато се надвеси едновременно над двата бряга на безкрайността. Човек не може да реализира абсолютни ценности. Всичко е относително. Но човекът от средата не познава нито началото нито края на своята същност. Да се познаят тези крайности би означавало да се познае Бог. Човекът съзнава своята безпомощност, но чрез вярата се стреми де се избави от трагичната противоречивост. Разумът се оказва безпомощен без вярата, но и вярата не може да се обоснове другояче освен чрез разума. Така се ражда и едно от доказателствата на Паскал за съществуването на Бога: Човекът не може да открие и да стигне до Бога, защото Богът е „скрит Бог”. Единственият начин да се преодолеят скриващите го безкрайности, единственият начин да се повярва в него е този, който си служи с аргументите на разума. Вие искате да живеете доволно и щастливо, но вие сте пълен с противоречия, които ви пречат. Как можете да се освободите от тях?. Заложете на Бога. Хванете се на бас, че Бог съществува! Какво трябва да заложите? Своето разумно и нравствено поведение. Всички не могат да бъдат ангели, но всеки може със силата на разума си да не бъде звяр. Ако Бог съществува, от този облог ще спечелите вечния блажен живот в Отвъдния свят. Ако Бог не съществува, какво ще загубите? Нищо. Земният ви живот ще протече с достойнство, което сами сте си наложили. Разумът ви подсказва, че си заслужава да рискувате. Заложете на Бога! Рационалността взема връх над вярващия. Силата на изложеното доказателство ще убеди всички. Този Бог е съществуващ и несъществуващ, сигурен и несигурен, надежда и риск. Той обаче е необходим на чвека за да вярва в нещо след като се оказва в трагичната среда между противоположностите.


Християнството като обединение на външни обреди и съкровени чувства е най-подходящо за всички хора „Другите религии, например езическите, са по-популярни, защото имат само външен израз; те обаче не подхождат на умните хора..,” До истината се достига чрез ума и сърцето. Нетърпимостта и нетолерантността към чуждите идеи и мнения, към вярата на другите е израз на невежество. Във вярата съшествуват много истини. Но представителите на различни религии не могат да си представят, че някой друг би могъл да мисли по друг начин различен от техния. Така се стига до нетърпимостта.


Интересът към човека постепенно става интерес към социалните системи. За да се стигне до там обаче е необходимо човекът със своята мисъл да анализира преди всичко себе си, да се самоопредели като мислещо разумно съищество и чрез диалектиката на разума и чувствате, на науката и вярата да се задълбочи в собствената си психология като социално същество.