ПИТАГОР

/ ок. 580 г.пр.Хр. – 500 г.пр.Хр. /

Роден е на остров Сaмос около 580-500 г.пр.н.е. По това време островът се управлява от тирана Поликрат Самоски, който провежда редица социални реформи и развива занаятчийството и търговията. Бащата на Питагор – Мнесарх е художник-занаятчия в двора на Поликрат. Като учител на Питагор се посочва Ферекид от остров Сирос, Анаксимандър от Милет.


По време на 60 олимпиада Питагор напуска родното си място и предприема продължителни пътешествия. Живее в Египет около 20 години, където работи сред жреците и изучава различните форми на египетската писменост (йератика, демотика). Пленен от персийския владетел Камбиз, той е откаран като пленник във Вавилон, където прекарва около 12 години. И престоят му на Изток се оказва изключително ползотворен Там се запознава с източната култура – с аритметиката на финикийците, астрономията (астрологията) на халдейците, нравствено-етническите норми на магите. Впоследствие се преселва в Южна Италия. Установява се в ахейската колония Кротон, където основава своя съюз. По времето на метеж напуска Кротон и умира в Метапонт или е убит със свои ученици от граждани на Сиракуза.


Писмени свидетелства за идеите на Питагор не са запазени. За неговото дело научаваме от негови ученици и исторически хроникьори. Учението му се отнася към най-древните натурфилософски учения на Елада и имат за основен проблем и предмет природните явления. Насочеността на философа, а по-късно и на школата, която се създава – Питагорейски съюз – се съсредоточават в три области – математика, астрономия, теория на музиката. Разбира се доминиращата роля тук е на математиката. На природните стихии се приписват геометрични форми. Земята се състои от частици във формата на куб, огънят – на пирамида, въздухът – ОКТАЕДЪР , водата – на ИКОСАЕДЪР , етерът – на ДОДЕКАЕДЪР. Докато на Изток математиката има предимно приложен характер, то след Питагорейския съюз тя се утвърждава като теоретично знание.

Широко приложимата теорема за отношението между страните на триъгълника – а ² + b ² = c ² - e теоретично обоснована от Питагор. В астрономията се счита, че именно питагорейците са въвели термина „космос”. Според тях Космосът има следната структура. Преди всичко той е краен, в центъра му е огъня, Земята е едно от небесните тела, което се върти около този център в кръг и по този начин произвежда деня и нощта. Около този централен огън се движат в кръг девет видими небесни тела – Небето ( Млечният път ), петте планети ( Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн ), Слънцето, Луната, Земята и едно невидимо тяло наречено Антихтон намиращо се от противоположната страна на Земята. Земята е кълбо, а не плоска маса както предполага Талес. Движението на небесните тела зависи от близостта им до центъра. кОлкото са по-близо, толкова по-бързо се движат и обратно.


Централна идея във философията на питагорейците е идеята за числото. Числата вземат първо място в природата, а в тях се виждат много сходни елементи с онова, което става и съществува. Например едно свойство на числото е справедливостта, друго – душата, трето – успеха и т.н. елементите на числата са елементи на всички неща и цялата природа е хармония и число. Съществуват няколко основания за извеждането на числото като принцип. Преди всичко това са сериозните занимания на Питагор и учениците му в областта на математиката. Второ - наличието на количествени характеристики на съществуващите неща, без които те нямаше да са същите. Трето – числото е константа, противостояща на сетивните неща. В безкрайното многообразие от изменящи се неща съществуват отношения и закономерности, които се повтарят и които могат да се изразят по математически начин. Количествената характеристика е независима от качествата на отделните неща. Не на последно място определящ е и факта, че едни и същи математически формули определят различни неща т.е. числото е общ принцип.


Числото не е просто количествена характеристика. То е основен, реален, универсален принцип. В него се открояват две трудносъвместими характеристики – от една страна то е всеобщ определящ принцип, от друга – пространствено-телесна същност. Числото е основанието на многообразието. Реалиите в света следва да се обясняват с количествени характеристики. На Единицата отговаря точката, на двойката – правата линия, на тройката – началото на плоскостта, защото триъгълникът е най-елементарната повърхност, на четворката – фигурата или тялото, която има три измерения.


Питагорейците използват идеята за хармонията, която е постижима само ако има съгласуваност между пределно и безпределно. Противоположностите противостоят една на друга, отнасят се външно помежду си. те не преминават една в друга, а се примиряват една с друга.


ПИТАГОРЕЙСКИ СЪЮЗ

Към Питагорейския съюз принадлежат и такива мислители като Хипас от Метапонт, Алкмеон от Кротон и други. Централна фигура сред питагорейците след Питагор е Филолай от Кротон (или Тарент), който живее през V в.пр.н.е. и с дейността на който се разширява влиянието на питагорейските идеи, доколкото се изоставя езотеризма на школата.


Питагор е първият учител-просветител, разясняващ своите идеи посредством формите на учебната работа. Неговият съюз наброява над 200 мъже и около 20 жени, произхождащи предимно от градовете на Южна Италия. Те са приемани след три години проверочен срок и пет години са безмълвни слушатели. Отначало слушат гласа на Питагор „зад завеса”. Едва след като техните души са „очистени”, посредством музиката, знанието и съответните ритуали, добиват правото да видят и самия учител. Членовете на съюза са разделени на две групи. Начинаещите са послушници (акусматици), слушатели на беседи, третиращи най-общи лесно достъпни беседи, а другите – т.нар. математици се посвещават на науката и философията.


В качеството си на политически клуб Питагорейският съюз е повече или по-малко свързан с политическите борби вътре в полиса и между отделните градове във Велика Гърция. Неговите членове се обявяват против анархията и са отрицателно настроени към прекомерните богатства, ратуват за ред и съблюдаване на традицията- закони, нравите, мъдростта на дедите. Като цел на гражданското устройство се сочи социалната справедливост, която се основава на реда, симетрията, хармонията. В условията на борбата между отделните прослойки на античното общество Питагор се застъпва за аристокрацията като управление на най-добрите граждани на полиса.


Hе по-малко отличителен е Питагорейският съюз и като религиозна община, животът в която е строго регламентиран. Платон подчертава онази практика в съюза, която трябва да доведе до култивирането на мъдростта (Бог е подобен с душата си на истината), прекрасното (като израз на симетрията и хармонията) и справедливостта (като резултат от спазването на законите и нравствени норми). Според свидетелствата питагорейците имат общо имущество, живеят заедно, носят бели дрехи, стават преди изгрев слънце и посрещат деня на морския бряг. Изхождайки от представата за живота, свързана с мита за душата, питагорейците се въздържат от консумирането на животински храни. Дневната им програма включва обща трапеза, разходки, слушане на беседи, обреди, вечеря или т.нар. симпозиуми. Отчет за извършеното пред деня маркира главно отговора на три въпроса: Какво свърших? Какво сбърках? Какво не изпълних и какво предстои? Те следват определена методика в обучението, която придава внимание главно на усвояването на математиката, музиката и физическите упражнения. Тяхната МНЕМОНИКА предлага правила за поддържането и обогатяването на паметта: мълчанието като средство за задълбочено размишление и вътрешно вглъбяване; припомняне на прекрасни и съвършени неща и постъпки; разкриване на принципиалното и най-същественото в беседата; възпроизвеждане в пълна последователност на слушана беседа и т.н. Спазването на тайната (т.нар. езотеричност) на преподаваните знания е задължение на учениците на философа. Питагорейците се стремят към умереност по отношение на физическите удоволствия. Техният възглед за икономията изисква укротяване на онези афекти, които нарушават душевното равновесие. Отричането на т.нар монархизъм в живота на индивида е елемент от техния морален кодекс. Тяхната религиозно-магическа програма отрича по принцип култа на Дионис, свързан с провеждането на разпространените тогава празненства – фалическите обреди, факелните шествия, телесната разюзданост и вакханалиите изобщо, макар че не е абсолютно чужда и на орфизма, доколкото отделни нейни привърженици сближават нравствено-етическите си норми с мистерията (тайнството), мъдростта и култа. Питагорейците култивират аполоновското начало на древногръцката култура, отричат стихийността и необуздаността на страстите, уравновесеността и разумността на Олимп. Оттук едно от главните изисквания в съюза – нравственото самоусъвършенстване и развитие на интелектуалните способности на човека, които осъществяват радикален катарзис в душата.


Представителите на Питагорейския съюз предлаган собствено обяснени, основано на общия постулат за числото. В тази именно връзка те предлагат една система от числа. Тя започва с идеята за единицата като първи елемент, който „лежи” в основата на всички останали числа.


ЕДНО е абсолютното единство. И всяко друго число е множество от единици. За разлика от другите числа тя е тъждество на себе си, което изключва останалите числа. Другите числа, напротив, не изключват единицата. Поради тази причина тя е общата основа на числата изобщо. На нея съответства разумът, който е определен в себе си така, както и самата единица.


Числото ДВЕ (диадата) или двойката е двойната природа. Тя е неопределена двойственост или неопределена двойна същност. Тя е несъвършено число, понеже е сбор от две съвършени числа. Но подобно единство е несъвършено число, защото при него съвършеното не е дадено само по себе си, самостоятелно, а по отношение на нещо друго. Ето защо числото две е различието или основанието на различието, посредством, което възниква противоположността на абсолютното единство или тъждество. На двойката съответства мнението, противоположно на разума. То е неопределена двойственост в познанието, колебанието между две противоположни схващания. Нещо повече, в историческия път на философската мисъл отношението между единицата и двойката, монадата и диадата се представя не само като отношение на тъждество и различие, но понякога и като противоположност между активно и пасивно начало.


Числото ТРИ, (триас) е сбор от монадата и диадата, т.е. от единството и различието, представлява съвършено число, обединява абсолютното тъждество и множествеността. То се разглежда като завършеност и цялостност, понеже обема началото, средата и края на нещата и фигурите. То е неделимо на равни части, тъй като се състои от неравностойни количествени определения (монада и диада).


Числото ЧЕТИРИ (тетрас) се определя като такава математическа природа, която е раздвоена на две равни неопределени величини, на две равни части на множеството. То е завършване на диадата, степенувана природа (2 х 2), умножена по себе си природа. На него съответства справедливостта. Както числото четири е сбор от две двойки, така и в справедливостта е налице равенство в отношенията между хората, отнасяне на еднакво (равно) на еднакво (равно). То символизира четирите годишни времена (пролет, лято, есен, зима) и съответно четирите периода в живота на индивида (детство, юношество, зрялост, старост).

Сборът от монада, диада, триас и тетрас образува десетката (декада), която се изразява аритметически (1 + 2 + 3 + 4 = 10) и геометрически като завършен триъгълник. Десетицата е сборът от мъжкото начало (монадата), женското начало (диадата), на тяхното единство (триас) и степенуването на реалността (тетрас). Питагор накарал едного да брои до десет. Когато оня стигнал до числото четири, той го прекъснал и му казал: “Това, което изброи (1, 2, 3, 4) е нашата клетва (10) и съвършеният триъгълник.” Числото 10 за питагорейците е свещено число.


Числото ПЕТ е също “сложно число”, защото е сбор от две и три. На него отговаря бракът в обществото (семейството). Защото в брака са обединени мъжът и жената, съответно нечетното (3) и четното (2), единството и различието, съвършеното и несъвършеното.


Числото ШЕСТ е резултата от умножението на първото нечетно (единицата е четно-нечетно) с първото четно (3 х 2). На него съответства живото, живата материя. Така формите на живота са “умножение” на различни по стойност определения.


Числото СЕДЕМ е “по-общо число”, на което отговарят важни периоди от живота на индивида – на 7 години поникват дъбите на детето, на 14 години настъпва пубертетът и т.н. С него питагорейците свързват радостта, светлото начало в живота, здравето и др.


Числото ОСЕМ е сбор от две завършени и степенувани (2 х 2 + 2 х 2) диади и на него съответстват приятелството, любовта. Както числото осем е хармония, израз на октавата в музиката, така и на нея отговарят хармоничните отношения между хората.


Числото ДЕВЕТ е сбор от три съвършени числа (3 + 3 + 3) и илюстрира справедливостта (както и числото 4) и е резултат от умножението на две равни съвършени числа (3 х 3).


Числото ДЕСЕТ представлява сбор от първите четири числа и олицетворява синтеза на пълното съвършенство и завършеност, понеже включва разума, мнението, съвършеното и справедливостта.