ХАРАКТЕР

/ психични процеси /

характер - психични процеси

Характерът е основата на цялостния психически облик на лич¬ността и се изразява в устойчивите отношения на човека към реална¬та действителност. Характерът е устойчива съвкупност от съществени и трайни психически особености на човека, които се проявяват в неговите действия и постъпки. Характерът се формира лгод влияние на ежедневните въздействия и възпитанието, тип висша нервна дейност, който не предопределя нито отделните свойства на характера, нито характера като цяло, а осигурява различни ус¬ловия за формиране т системите от временни нервни връзки /динамич¬ни стереотипи/. Тези връзки се образуват в кората на главния мозък под влияние на обкръжаващата среда и се пречупват през съответните постижения на психическото развитие на дадения субект. Типът вис¬ша нервна дейност също тчка детерминира динамичната страна на характера, благоприятствува или противодействува на формирането на от¬делните негови черти. Свойствата на темперамента на свой ред се ре¬гулират от чертите на характера, маскират се от тях и до известна степен се проявяват под тяхно влияние.


В структурата на личността значимостта и важността на характера, положителните и отрицателните черти се определят от сила¬та или от слабостта на волята. Чертите на характера се делят на: положителни /мъжество, честност, скромност и др./ и отрицателни /страхливост, леност, безотговорност и др./. Характерът се проявява както в целите, които човек си пос¬тавя, така и в средствата, с които той си служи за постигането им. Към чертите на характера, в които се отразява отношението на човека към другите хора от обществото, се отнасят: общителност - затвореност, откровеност - прикритост, отзивчивост, способност за другарски отношения и др. Чертите, с които се изразява отношението на човека към труда са: целеустременост, организираност, инициативност, трудолюбие, добросъвестност, изпълнителност и противоположните им: дезорганизираност, страх пред трудностите, мързел, безотговорност и други.


Към чертите на характера, в които е отразено отношението на човека към себе си, се отнасят: чувството за собствено достойнство, скромност - самомнителност, високомерие, увереност в своите сили и възможности /неувереност в себе си, стеснителност, която понякога е резултат от прекалена скромност, а понякога - от изключи¬телно себелюбие, егоцентризъм.


Човекът със силен характер е способен да работи с голяма енергия и напрежение на волята, страстно да се увлича в работата, упорито да се добира до целите, да не обръща внимание на големите препятствия. Човекът със слаб характер лесно отстъпва пред целите под влияние на неблагоприятни обстоятелства, безпринципен е, често е безинициативен. Слабохарактерните хора не могат да бъдат добри организатори в колектива, често са неспособни да създадат здрав бит и в своето семейство.


Основа на характера са мирогледът и убежденията, които определят неговата цялост. От убежденията на човека зависи отношението му към различните страни на външната действителност, и най-важното неговото поведение. Формирането на мирогледа е част от изграждане¬то на характера. Не може да има твърд характер - целеустремен, прин¬ципен, последователен - без здрав мироглед.


Други съществени компоненти в структурата на характера са потребностите и волята. Характерът на човека не е нещо вродено, постоянно и неиз¬менно. А.С.Макаренко е подчертавал, че най-важното е постоянното упражняване с правилни постъпки, укрепване на правилни форми на поведение. Един от най-важните пътища за формиране на характера е са¬мо възпитание то , съзнателната работа за възпитаване на ценни качества у себе си.