ПАМЕТ

/ психични процеси /

памет - психични процеси

Паметта е една от най-важните характеристики на човека. Ако паметта изчезне, настъпва разрушаване на личността,тъй като човек се превръща в автомат , който реагира ка стимул, действуващ в даден момент.


Паметта е сложен психически процес, който включва за¬помняне, съхраняване и възпроизвеждане на онова, което е било в миналия опит на човека, в неговата практика. Дълги години е било смятано, че паметта е един от най-добре изуче ните от психологията психични феномени. Изследванията на паметта, извършени в наше време, показват} че проблемът за то¬зи психиче,н процес е един от възловите в психологията, от реша¬ването на който зависи не само по-нататъшното развитие на психоло¬гическата наука; но и развитието на кибернетиката, биотехнологиите и други. Паметта като сложен психически процес представлява един¬ство от процесите запомняне, съхраняване и възпроизвеждане.

Запомнянето може да протича като мигновен /импритинг/ или като по- продължителен процес /въз основа на многократно повтаряне/.


Съхраняването е също активен процес на паметта както за¬помнянето и възпроизвеждането, и както показват изследванията, за¬виси от установките на личността и от организацията на запомняне¬то, от мисловната преработка на информацията. Чрез хипноза могат да бъдат предизвикани спомени от детските години, което оставя Неразрешен въпроса дали въобще изчезва нещо от паметта на човека, или остава следа, която не може да бъде съзнателно дешифрирана.


Процесът на възпроизвеждане се изразява във възстановява¬не на мислите, образите или чувствата, без да бъде пред.човека обектът, който ги е предизвикал по-рано. Образите на паметта за разлика от образите на възприятието се наричат представи. Възпроизвеждането може да бъде непроизволно,когато обра¬зите възникват без усилия от страна на човека, и произволно,ко¬гато човек преднамерено предизвиква минали мисли, чувства и впе-чатления.

В психологията е прието да се различават следните основни видове памет:


1. Но отношение на времето, за което се запазва запаметеният материал - дълговременна,кратковременна и оперативна.
Дълговременната памет дълго запазва следи от постъпилата у човека информация. Тя зависи от силата«а усещанията, от пълнотата на възприятията; от интензитета на осмисляне на материала,който се запомня.


Кратковременната памет се изразява в запомняне и възпроиз¬веждане на определен обект или информация /след еднократно възприе¬мане/ за кратко време.


Оперативната памет е една от разновидностите на кратко¬временната. Тя осигурява запомняне на информацията, която е необ¬ходима само за изпълнение на определено действие или операция.


2. По отношение на целите на дейността - непроизволна и произволна.
3. По отношение на характера на психическата активност,, преобладаваща в дейността - двигателна, емоционална,образна и словесно-логическа.


Двигателната памет се изразява в запомняне и възпроиз¬веждане на различни движения и е жизнено важна за човека. Без този вид памет той би трябвало всеки път отново да се учи на ед¬ни и същи движения и действия.


Емоционалната памет е изключително важна преди всичко за нравственото развитие на човека. Запомняйки, възпроизвеждайки и познавайки емоциите и чувствата, които са свързани с определени действия и постъпки, човек в новите си действия се ръководи от получения в дадената насока емоционален опит.


Образна памет наричаме запомнянето и възпроизвеждането на образи на по-рано възприети обекти. Тя лежи в основата на всички други видове памет и е един от важните компоненти в психическата дейност на творческите личности.


Словесно-логическа памет наричаме запомнянето и възпроизвеждането на мислите, т.е. без нея са невъзможни натрупването на знания и предаването им на други хора.


Всички горепосочени видове памет не съществуват изолирано елин от друг, а се изявявагв своята съвкупност. Паметта на хората има индивидуални различия, които произ¬тичат не само от преобладаващия вид памет на човека, но и от сте¬пента на развитие на качествата на паметта.

Към основните качества на паметта се отнасят:


Бързината на запомнянето - определя се от броя на повто¬ренията, необходими на човека, за да запомни даден материал. Зависи от пластичността на мозъчната кора, от нейната способност да образува временни нервни връзки.


Трайност на съхраняването - проявява се в съхраняването на-запомнения материал и в скоростта на неговото забравяне. Тя зависи от това, доколко са укрепнали временните връзки.


Точност на възпроизвеждането - зависи от това,доколко точно преживяното по-рано се възстановява в съзнанието на чове¬ка. Обуславя се от устойчивостта на временните нервни връзки.


Готовност на паметта - определя се от това, доколко лесно и бързо човек може да си спомни в даден момент нещо, което му е необходимо.


Различията между качествата на паметта у хората са свър¬зани в определена степен с особеностите на типовете висша нервна дейност, със силата и подвижността на процесите възбуждане и за¬държане.