СПОСОБНОСТИ

/ психични процеси /

способности - психични процеси

Проблемът за способностите е един от най-актуалните в съвременната психология, тъй като решаването му е свързано както с теоретическите, така и с практическите интереси на обществото. Производителността на труда на човека, ефективността от неговата дейност и хармоничното му развитие са свързани с този проблем. Установено е, че няма личности, които са съвсем неспособни. Всеки нормален човек е способен за всички видове и форми на труд.


Способностите са синтез от свойствата на личността, които отговарят на изискванията на дейността и осигуряват високи постижения в нея. Различават се два основни вида способности: общи и специални.

Под общи способности се разбира система от интелектуални свойства на личността /добра ориентация, остра наблюдателност, бързина и точност на паметта, живо въображение и др./, които осигуряват относителна лекота и продуктивност в овладяването на знанията и в научната дейност. Общите способности са необходими за успешното изпълнение не само на един вид дейност, а на много видове, затова се наричат общи. Те са еднакво необходими за дейността на учителя, лекаря, биолога и други.


Под специални способности трябва да се разбира система от свойства на личността, които й помагат да постигне високи резултати в познанието и творчеството в специални области на дейността /ли¬тературна, музикална и др./.


Материална основа на способностите са заложбите, т.е. вродените морфологични и функционални особености на мозъка на човека. При това особено значение придобиват свойствата на нервната система /силата, уравновесеността и подвижността на нервните процеси/. В трудовете на Г.Ковальов, Н.С.Лейтес, В.С.Мерлин и др. е описано влиянието на типа на висшата нервна дейност върху качествените особености на способностите. Изказано е също така предположението, че заложбите са открити в парциалните особености на нервната система. Проявяват се като устойчиви разлики в зрението, слуха, кинестезията. През последните години вродените предпоставки за способностите се свързват с микроструктурата на мозъка и различните сетивни органи.


Способностите са тясно свързани със знанията, уменията и навиците - съществените компоненти на всяка дейност се проявяват при придобиването на навици и формирането на умения. Те обаче не могат да бъдат сведени към нито един от нези елементи, нито към сбора от елементи. Върху изявата и развитието на способностите оказват голямо влияние качествата на личността като идейната насоченост, убедеността, морално възпитаната воля, страстното отношение към дейността. Извънредно значение за развитие на способностите има трудолюбието и работоспособността на човека. Те не само развиват способностите, но и създават възможност за компенсиране на недостига на някои от тях.


Установяването на способностите и тяхното развитие е въз¬можно в различна възраст. Апогеят на развитието им може да бъде достигнат също във всяка възраст. Способностите могат да се проявяват силно както в дълъг, така и в кратък период от живота на човека, обаче ученическата и студентската възраст са най-благоприятни за развитието и изявата на духовните и физическите сили. За развитие на способностите е необходима силна воля, насочена към преодоляване на трудностите и осигуряваща системност и методичност в работата. Много даровити хора, оценявайки своите постижения, подчертават, че успехите им се дължат преди всичко но трудолюбието. Например Едисон казва, че в неговите научни постижения има само един процент гениалност и деветдесет процента труд. Високата взискателност към себе си, съчетана със самокритичност е също така необходимо условие за развитие на способностите. Истински даровитият човек не се задоволява никога с постигнатото, неирекъснато поставя пред себе си все нови и нови задачи.