ТЕМПЕРАМЕНТ

/ психични процеси /

темперамент - психични процеси

Темпераментът като индивидуална особеност на човека определя динамичната страна на неговата психична дейност. В традиционната класификация на темпераментите,водеща своето начало от Кант и Вунд, за основни характеристики,според които една група хора се различава от друга, се приемат скоростта и силата на емоционалните реакции. Съвременният американски психолог Диамонд за такива характеристики приема нивото на активност и преобладаващия чувствен фон, а английският психолог Айзънк - екстраверсията, интроверсията, невротизма и емоционалната стабилност.


Темперамент наричаме индивидуалните особености на човека, които се проявяват в динамиката на движенията и действия¬та, в степента на емоционална възбудимост, в силата и скоростта на протичане на психичните процеси.
Знаменитият лекар Хипократ /V в.пр.н.е./ и неговият последовател Гален /II в./ смятали, че физиологичната основа на темперамента са съединени в различна пропорция течности,от кои¬то се състои природата на човешкото тяло. Хуморалната /в латински „хумор” значи течност/ теория за темпераментите, предложена от Хипократ-Гален, в продължение на векове е имала своите привърженици, но тя не дава пълно обяс¬нение на физиологичната основа на тези особености на човека. Научно обяснение на този въпрос за пръв път предлага И. П. Павлов в своето учение за типовете нервна система при животните и човека. Въз основа на експериментални данни той установява съществуването на следващите четири основни типа нервна дейност;


1. Силен, неуравновесен/възбудим/ тип нервна система, на който са присъщи силни нервни процеси /възбуждане и задържане/, но без необходима пропорция между тях. И въпреки че и двата про¬цеса са силни,в динамиката им възбуждането надделява над задържането.
2. Силен, уравновесен /процесът на възбуждане е добре балансиран с процеса задържане/, подвижен тип нервна система,
3. Силен, уравновесен, бавноподвижен /инертен/ тип. Отличава се със сила на възбуждането и задържането, но възникването и смяната на тези процеси протичат бавно.
4. Слаб, неуравновесен /задържането надделява над въз буждането/ тип нервна система. Тези типове висша нервна дейност според И.П.Павлов съот¬ветно лежат в основата на четирите темперамента:
- холеричен/силен, неуравновесен/;
- сангвиничен/силен,уравновесен,подвижен/;
- флегмати¬чен/силен, уравновесен,инертен/ и
- меланхоличен/слаб,неуравновесен/.


Посочените типове висша нервна дейност са присъщи не само на човека, но и на животните. Освен с тях висшата нервна дейност при хората се характеризира според получените от Павлов данни и със съотношението между първата и втората сигнална сис-тема. Като присъщи само на човека типове висша нервна дейност академик И.П.Павлов смята художествения, мисловния и междинния /между художествения и мисловния/. Темпераментът е „най-общата характеристика - пише Павлов- на всеки отделен човек, най-основната характеристика на неговата нервна система”.


За човек, който има холеричен темперамент, е характерна изразителна мимика, бърз говор, резки движения. Чувствата на холерика са силни,бързо възникват и бързо се изявяват. Бърза е промяната и в настроението. Неуравновесеността му се отразява отрицателно на неговата работа. Започвайки работата с горещо желание,холерикът се стреми да я свърши .поради което хаби много сили и енергия за неща, които биха могли да бъдат направени по-спокойно и без силна умора.


Сангвиниците са също с ярка изява на емоциите и чувствата. Бързо възникващите при сангвиника чувства на радост, тъга, симпатия, антипатия са неустойчиви и бързо изчезват. Такива хора обикновено имат много приятели, бързо влизат в контакт с хората, артистични са в кръга на новите познанства, с желание се занимават с организационна дейност. Настроението при сангвиника обикновено е оптимистично. Той може да бъде много продуктивен, но само когато работата представлява за него интерес - изгубил интереса си, спокойно може да я остави недовършена.


Флегнатиците адекватно реагират на обкръжаващата ги среда,но поради забавяне .на реакцията не винаги успяват да реа¬гират на бързите промени. В своето поведение флегматиците са бавни, спокойни и уравновесени. Мимиката им е недостатъчно изра¬зена. Срещайки се с трудности, те повишават своята активност и с всички сили се стремят да ги преодолеят. Започнатата работа обикновено довеждат до край. За флегматиците е характерно голя¬мо търпение, което обуславя високата им продуктивност. Рядко се ядосват и при тях рядко се наблюдават афекти.


Меланхолиците тежко изживяват всяка промяна в обкръ¬жаващата ги среда, водеща до промяна в динамичния им стереотип. Попадайки в ноаи условия на живот ,те дълго не могатда се приспособят към тях. Обикновенно се отличават с излишна стеснителност, затворе¬ност в себе си, страхливост, нерешителност. В спокойно и обичайно за тях обкръжение се чувствуват добре, проявяват се като прекрасни работници и успешно се справят с възникналите задачи.


Горепосочените типове темперамент в живота се срещат радсо в „чист” вид. Повечето хора имат смесен тип темперамент, който при това се маскира от чертите на характера.