БАХАЙСКА РЕЛИГИЯ
ИСЛЯМ
Думата “религия” (religio) произхожда от “religare” или от “relego” и означава “свързвам отново”, “събирам отново”. Свързват отново, съединиват се в едно пулсиращо цяло Бог и човек – в религията се възстановява тяхното единство. Да бъде една религия осъществена според собствения си смисъл, това ще реше да стане действително свършено двуединство на Бог и човек. Това двуединство се осъществява в богопочитание. А богопочитанието има своите основания в съществуването на Висшата Реалност, която се саморазкрива, самоокроява за човека.
Митологиите говорят за изначална хармония на Бог или богове и хора, в тях ще открием множество митова за райско съществуване, за “златен век”, или иначе казано – за изначална свързаност на божествената и човешката сфера. Но някъде в зората на човешката история тази хармония е била нарушена и човекът е “отпаднал” от прякото ожщение с Бога. И за да се възвърне към Бога, за да възстанови изгубената хармония, човек изминава пътя на историческото си съществуване. Този път му е даден чрез религияа и той е за него път на духовно възрастване. В своята история човек има религията, в която той, макар и отдалечил се от Бога, никога не е напълно отдалечен от Него. Чрез своя живот в религията човекът не просто е, не просто съществува, а възраства, превъзмогва себе си, имайки опора в Бога.
Религията е близка на човека и разбираема за него вероятно поради това, че на човешката природа е присъща религиозност. Можем да говорим за изначална религиозност на човека, за самата човешка природа като мислима единствено в оношение към Висша Реалност. В този смисъл може да се каже, че е едно и също човек да бъде човек по собствената си природа, според собственото си предназначение и да бъде религиозен. Изначалната религиозност на човека, т.е. съотносителността му с Висшата Реалност, дори не е зависима от това дали той участва, или не участва във видимите форми на култа в дадена религия. Възможно е мнозина да не съзнават тази изначална съотносителност на човека с Висшата Реалност, възможно е да решат, че човек е самодостатъчно същество, че религията не засяга неговата същинска природа. И при все това човек е по природата си религиозен в смисъл, че не може да съществува, да живее и да мисли без отношение към Висшата Реалност …