let’s make something together

Give us a call or drop by anytime, we endeavour to answer all enquiries within 24 hours on business days.

Find us

PO Box 16122 Collins Street West
Victoria 8007 Australia

Email us

info@domain.com
example@domain.com

Phone support

Phone: + (066) 0760 0260
+ (057) 0760 0560

Ренесансът на XII в.

ренесанс на 12 век - философия
ИЗТОЧНИК: Бояджиев, Цочо; „Философия на Европейското средновековие”; И. „Минерва”; С. 1994 г.; стр. 184

Tерминът „Ренесанс на XII в.” се използува в специализираната литература за обозначаване на рязката промяна в културната панорама на Западна Европа главно през първата половина на дванадесетото столетие. Културният подем на XII в. е свързан най-вече с разцвет на градовете и с развитието на градската култура. Манастирските и катедралните школи оставали все още притегателен център за мнозина схоласти, но все по-голямо значение и тежест придобивали вече градските нецърковни школи, в които относителният дял на преподаваното светско знание бил забележителна величина. Тези школи подготвяли не свещеници и монаси, а нужните за самите градове „служители” (юристи, лекари, секретари и др.) и затова били поддържани не от църковната институция, а от градските управи и от внасяните от учениците такси. Това обстоятелство несъмнено придавало по-голяма свобода както при тематичния подбор и маниера на преподаването, така и при излагането и защитаването на собствени възгледи. Дванадесетият век е рождената епоха на ; един нов социален тип, интелектуалеца, т. е. човека, чиято основна, а в много случаи и единствена дейност е духовното творчество. През този период значително се разширява библиотеката на средновековния учен. Това става по два пътя. Първият е изваждането от забрава и включването в научно обръщение на изтласкани дотогава в самата периферия на духовния живот съчинения – най-важните от които са Платоновият „Тимей”, преведен и коментиран още през IV в. от Халцидий, „Теологическите трактати” на Боеций, „За разделението на природата” на Джон Скот Ериугена. Вторият е усиленото превеждане – главно от арабски — на съчиненията на гръцките (преди всичко Аристотел) и ислямските (Авицена, Ал-Фараби) учени и философи.

Но не по-малко е удивлението на западноевропейците от разкриващия се пред очите им хоризонт на елинската и арабската мъдрост. В Толедо специално сформиран от епископа на града екип превежда „Корана”. Гийом от Сен Тиери възславя „светлината на Изтока”, Orientale lumen. Бернар от Шартр изразява в една класическа фраза всеобщото преклонение пред величието на древните: „Ние приличаме на джуджета, стъпили на раменете на великани. И ако виждаме повече и по-надалеч от дребните, това се дължи не на остротата на нашия поглед, нито на високия ни ръст, а на онези, които ни издигат и възвисяват чрез своето величие.”

Видим разцвет преживяват изкуствата. Дванадесетото столетие е епоха на ранноготическата архитектура и полифоничната музика, на раждането на римата в поезията (в църковните химни и секвенции, но и в т. нар. „голиардическа” или „вагантска” поезия – свободолюбивата и чувствена поезия на скитащите схолари), на първите значителни произведения на народните езици (рицарските романи, песните на трубадурите и МИНЕЗИНГЕРИТЕ и т. н.).

В областта на знанието особена притегателна сила придобиват юриспруденцията, медицината и астрологията (неотделима по това време от астрономията). Прочути школи по римско право има в Павия и Болоня ( Италия), по медицина – в Салерно ( Южна Италия) и Монпелие ( Южна Франция), а астрология се изучава най-вече в Испания, където влиянието на арабската наука е най-силно. В теологическата литература се дискутират класически теми (особено тринитарният проблем) , ала и тук е налице едно важно нововъведение.

Късният XII в. налага станалата класическа за следващите столетия жанрова форма – сумата, литературен аналог на готическата катедрала, обемащ в строго разчленените си и подредени раздели, членове и параграфи изчерпващатапълнота на цялото теологическо знание. Класическо произведение от този жанр са „Сентенциите” на Пиетро от Ломбардия (Северна Италия), които бързо се превръщат в основно учебно помагало за богословските факултети на университетите и са предмет ма обширните коментари на учените теолози от XIII и XIV в. Що се отнася до философията, то нейният облик през столетието се определя преди всичко от относителната свобода и нестесненост на опиращото се на разума изследване, както и от ориентирането й към нетрадиционна за ранното средновековие тематика, свързана най-вече с проблема за природата.