РИМСКА МИТОЛОГИЯ

РИМСКАТА МИТОЛОФИЯ

ИЗТЕГЛИ

ПАНТЕОН НА РИМСКИТЕ БОГОВЕ

ИЗТЕГЛИ


Римската религия е културоформираща за западноевропейската античност. Повлияна както от религията на етруските, така и от религията на древните гърци, тя се утвърждава като политеистична с подчертано присъствие на анимизъм и на гадателски практики. Благочестието на римляните се съчетава с известно по-прагматизирано виждане за божествената сфера – от божествата, които стават почти необозримо множество, се очаква конкретна ситуативна закрила. Хегел определя римската религия като религия на разсъдъка или целесъобразността и смята, че в нея е налице субективизъм, но той има положителен смисъл с това, че утвърждава самата човешка субективност, което е необходима според него предпоставка за християнската религия. Многобройни религиозни ритуали по очищение и още по-многобройни религиозни празници създават своеобразието и колорита на култа в тази религия. Нормирането на ритуала се възприема като санкция с „юридическа“ значимост, на която се крепи договорът между човека и боговете.


От римляните в европейската традиция е приета самата дума религия (от religio или religare), означаваща свързване отново, възстановяване на връзката между божествената и човешката сфера. В началото римската религия се оформя под влияние на вярванията и религиозните представи на етруските, които създават на Апенинския полуостров свои градове-държави от Х в пр. Хр. Латините, друго италийско племе, се установяват в Лациум в Средна Италия. През 753 г. пр. Хр. е основан Рим и започва първият, царски период в неговата история (до 510 г. пр. Хр.). Първият храм от този най-ранен период на римската религия е издигнат на Капитолийския хълм в чест на Капитолийската вълчица, откърмила Ромул, легендарния основател на Рим, и неговия брат-близнак Рем, синове на Марс и весталката Рея Силвия.


В своя първоначален вид римският пантеон е оглавяван от три божества: Юпитер, Марс и Квирин, чиито функции се разпределят в съответствие с типичната за индоевропейците трипартитна структура: първият е носител на жреческа и царска власт, вторият - на военна сила, третият - защитник и осигуряващ храна за всички. Квирин, древен бог, почитан вероятно от италийското племе сабини, по-късно бива отъждествяван с Ромул, обожествения основател на Рим. Постепенно мястото на Квирин във върховната триада се заема от Минерва. Ранен е култът към Янус, бог с две лица, обърнати едновременно към миналото и бъдещето; пазител на входове и изходи; на него римляните наричат месец януари, тъй като го свързват с всяко ново начало. Особено значение придобива култът към Веста и утвърдената институция на весталките. Множество духове населяват сакралното пространство: лари, пенати, гении, мани, лемури.

От времето на цар Нума Помпилий (края на VІІІ в. пр. Хр.) култовите действия се синхронизират и религията започва да се консолидира като държавна. Създават се жречески колегии, а начело на жреците застава върховен жрец-понтифекс. С помощта на създадения от Нума календар се регламентират религиозните празници, обозначават се благоприятни и неблагоприятни дни за определени култови и публични действия. Пантеонът е многообразен, почитат се много древни божества на италийските племена, утвърждават се нови. Постепенно те се обединяват под върховенството на Юпитер, сияен „божествен отец“ (pater), обявен за optimus maximus - най-великият и могъщият. Под влияние на етруските получават широко разпространение гадателски практики, утвърждава се колегия на авгурите.


През републиканския период от историята на Рим (от края на VІ в. пр. Хр. до началото на ІІІ в. пр. Хр.) римската религия конституира пантеона си под решаващото влияние на древните гърци, Капитолийският пантеон начело с Юпитер съответства на Олимпийския пантеон под върховенството на Зевс. Установява се почитание на богове, проникнали от източни вярвания. Появяват се мистериални култове. Омножествяването на пантеона достига своеобразен апогей към ІІІ в. пр. Хр. Има данни, че по това време в Рим съществуват 420 храма, в които се почитат близо 30 000 божества. През имперския период от историята на Рим (от края на ІІІ в. пр. Хр. до падането на Римската империя) се обожествяват лични и публични качества и събития, появява се и императорски култ, а някои религиозни институции (жречески колегии), чието съществуване е било прекратено, по времето на император Август биват възстановени. Запазват се известните от древността гадателски практики, интегрирани в публичните форми на култа.

Пантеон


Божествата, почитани от римляните, са почти необозримо множество. Пантеонът се формира първоначално под влияние на етруските вярвания, пряко и косвено е влиянието на гръцките вярвания, множество богове проникват в Рим от източни религии. Древното почитание на Юпитер, Марс и Квирин претърпява някои култови трансформации. От ранната религиозна история на Рим води началото си почитанието на двуликия Янус, както и на Сол Инвиктус (Непобедимото Слънце), бог на Слънцето, който съответства на гръцкия Хелиос, сакрален водач е на колесниците в цирковите надбягвания и понякога е отъждествяван с проникналия от източни вярвания Митра.


Веста е богинята на свещеното огнище като сакрален център на света, закрилница е на дома и на домашното огнище.


Опс е древна богиня на добрата реколта, която по-късно се почита и като покровителка на богатството (Цезар пази в храм на Опс държавната хазна).


Конс е пазител на зърнените запаси.


Либер е древноиталийски бог, отъждествяван с Дионис, покровител е на лозарството и винарството. Женското му съответствие е Либера, отъждествявана с Персефона-Кора.


Фаунус е пастирско и земеделско божество (съответства на гръцкия Пан). Като негови женски съответствия се почитат Фауна и древната Бона Деа (Добра Богиня), покровителка на плодородието.


Палес е покровителка на стадата, прогонва вълците далеч от тях, има функция и култ сходни с тези на Фаунус.


Силван (от silva – гора) е почитан от древността покровител на горите и на градините. Телус (Земя) е древна богиня на земята, в по-късния култ се свързва с Церера, покровителстват брака.


Робиго закриля израстването на зърното.


Ферония е богиня на житната реколта и изцелението, вероятно почитана от етруските; в храма й на Марсово поле се извършва ритуално освобождаване на робите.


Помона е богиня на плодовете и плодните дървета.


Фебрис (Треска) е богиня, от която се очаква изцеление.


Инкуб е бог на зачатието. Термин е покровител на граничните синори и знаци.


Фортуна се почита като богиня на съдбата, на щастливия случай (изобразява се с рог на изобилието), на късмета, съответства на гръцката Тюхе; тя е покровителка на хора, на селища или събития.


Флора е богиня на цветята и младостта. Младостта и красотата са покровителствани и от Ювента.


Клоацина е богиня на очищението.


Либитина е покровителка на погребалния ритуал, в храма й се извършват погребения.

Капитолийски пантеон


Под влияние на Олимпийския пантеон на гърците в римската религия към ІІІ в. пр. Хр. се утвърждават представи и почитане на група божества, оформящи т. нар. Капитолийски пантеон.


Начело на този пантеон е Юпитер (съответващ на Зевс), почитан като гръмовержец, но и като олицетворяващ римския съюз и владичество и господстващ над човешкия живот.


Юнона (съответваща на Хера) покровителства вечния град и живота на човека; като женско божество тя е и специален покровител на жената, на семейството, свещена помощница е при раждането на деца.


Нептун (Посейдон) олицетворява водния океан, а до него е


Минерва (Атина) - богиня на мъдростта, покровителница на разума, на майсторството и изобретателността.


Следва почитаният от древността Марс (Арес) - бог на войната, закрилящ и вдъхновяващ за победи римляните, но и бог на пролетта и оплодителните сили. Негово женско съответствие е покровителката на любовта Венера (Афродита), смятана за майка на Еней и следователно за прамайка на римляните (Цезар издига в нейна чест храм на Венера Родителката – Venus Genetrix), император Сула установява към нея култ като към носеща победи и щастие.


Почитание се оказва на Аполон и на божествената Диана (Артемида), покровителстваща лова.


Вулкан (Хефест) защитава огъня и ковачите, а редом с него е целомъдрената Веста, покровителка на огнището, на свещения център на дома.


Меркурий (Хермес) е изобретателният бог на всеобщата размяна, свързващ божествена и човешка сфера, покровител на търговията


Церера (Деметра) - богинята на земята, плодородието и брака.


Важно място в пантеона и в култа има бог Сатурн (съответстващ на Кронос от гръцката митология), баща на Юпитер, с когото римляните свързват митологичните представи за съществувал „златен век“.


Плутон (съответстващ на гръцкия Хадес) е властител на подземния свят.


Ескулап (съответстващ на гръцкия Асклепий) е покровител на медицината.


Амур (подобен на гръцкия Ерос) е закрилникът на любовта.


Почитат се проникналите от гръцките вярвания Кастор и Полукс, Херакъл.


Статут на божества придобиват лични и обществени качества и добродетели: Благочестие (Pietas), Здраве (Salus; поздравът с това име е своеобразно призоваване на богинята да покровителства поздравения), Надежда (Spes), Вярност (Fides), Съгласие (Concordia), Равенство (Aequitas), Свобода (Libertas), Победа (Victoria, съответства на гръцката Нике), Мир (Pax; след победата на Август над Галия на Марсово поле в Рим е издигнат Олтар на мира на Август (осветен е през 9 г. пр. Хр.).


В имперската епоха се появяват имена на нови божества от този тип: Благоденствие (Felicitas), Справедливост (Iustitia), Предвиждане (Providentia), Божественият Рим (Dea Roma).


По различно време римляните приемат богове от източни религии и утвърждават към тях култове с мистериален характер. Това са Митра, Изида, Кибела (почитана като Великата Майка) и Атис, Дионис (Бакхус), Астарта и др.

Анимизъм


Анимистични вярвания и представи присъстват трайно в частния култ от най-ранния период на римската религия. Римляните вярват в множество духове, безлични сили, които имат както благотворно, така и злотворно действие.


Ларите са духове покровители на семейството (lares familiaris) и домашното огнище. Закрилят принадлежащите към дадена фамилия и когато те са на път или пък се занимават със земеделска дейност в полето. Имат локално действие, принасят им се жертвоприношения край огнището в дома, установяват се специални дни на почит – ларарии. В публичния култ приношения на ларите за добра реколта се извършват от арвалските братя. На пазителите на пътуващите (lares compitales) се издигат светилища на кръстопътищата.


Пенатите са също домашни духове, по-специално пазители на храните и хранителните запаси на семейството. И те имат локално действие и им се правят приношения с благоухания край домашното огнище, а публичен култ към тях се извършва в храма на Веста.


Геният (genius) е личен дух покровител първоначално на мъжа, а по-късно се почита като покровител на дома, на селището, на римския народ. Специфично е разбирането за излъчвана от него мъжка сила. В домашния и в публичния култ му се прави приношение с вино. В имперския период придобиват особено значение гениите на всеки от императорите. Смята се, че животът на гения продължава толкова, колкото и човешкият живот, и рождения си ден римляните отбелязват като деня на своя гений.


Маните (manes) са духове на покойни предци. Названието им произхожда от man (мисля) и действието им е благотворно. Участта на мани след смъртта на човека е неизвестна за римлянина, затова култът се отличава и с дълбок пиетизъм, и с известен страх от действията на тези духове, защото се допуска, че ако се наруши покоят им, те могат да се превърнат в лемури. В почитането на маните строго се спазват предписаните ритуални правила именно за да се запази покоят им. На тях са посветени паренталии, траурни деветдневки (в средата на февруари).


Лемурите са духове на мъртвите, които се завръщат в домовете си като призрачни сенки, действащи злотворно върху дома и вселяващи страх у живите. За да предпазят от тях, да ги върнат в отвъдното и да ги успокоят, римляните установяват в домашния култ лемурии (през май), в центъра на които е среднощното ритуално прогонване на тези духове от босоногия глава на семейството.


Ларвите са души на непогребани покойници, които вредят както на живите, така и на духовете в отвъдното.

Жречество


Жречеството като институция се установява с избирането на трима фламини, жреци на върховната триада богове от ранния период на римската религия – Юпитер, Марс и Квирин.


Фламините са жреци, които по правило извършват култовите действия, посветени на определен бог. В единството на индоевропейската традиция изследователите откриват сходство и вероятно общ произход на статута и функциите на фламините и на индийските брахмани (брамини). Фламините създават жреческа колегия, състояща се от петнадесет души начело с посочените трима главни фламини (на Юпитер, Марс и Квирин).


Фециалите са жреци, които имат изключителните прерогативи да вземат решения по въпроси от правни отношения между държавит, особено за обявяване на войни, примирие и мир, за съдбата на пленени бойци и др. Обединени са в колегия, състояща се по правило от двадесет души.


Салиите са жреци, в чиито прерогативи е да извършват ритуали, свързани с бойни действия. Облечени в доспехи и със специални щитове, те изпълняват култови танци, посветени главно на Марс. Според легендите първитят такъв специален щит е получен от легендарния Нума Помпилий, а той поискал още единадесет и те стават неотменен атрибут в ритуала на дванадесет салии, образуващи колегия.


Арвалските братя също възникват като жреческа общност в ранния период на религиозната история на Рим и имат задължението да извършват специалните публични култови действия, с които да измолят от Марс и от ларите добра реколта.


Дейността на последните две колегии е прекратена през републиканския период и е възстановена по времето на император Август.


Луперките, „вълче“ жреческо общество, са служители на бог Фаунус.


Авгурите са гадатели, продължаващи известна от етруските практика волята на боговете да се узнава по полета и звуците на вещи птици. Ауспицията при авгурите представлява наблюдение на полета на птиците и на специфични детайли в поведението им, по които се предсказва бъдещето. Жреците авгури, обединени в своя колегия, имат значителна роля в социалния живот: тълкуваните от тях поличби стават санкция на валидността на едни или други решения на събранията, колегиите им се назначават от императора, той самият е авгур.


Весталките имат специално място в жреческата институция. Те са жрици на Веста, богинята на свещеното огнище (сакралния център на света) и на домашното огнище (съответства на гръцката Хестия). Весталките са шест, избират се от върховния понтифекс сред момичета на възраст от 6 до 10 години и трябва да служат на Веста в продължение на 30 години. Тяхно задължение е да поддържат вечния огън, който гори в главния й храм на римския форум. Живеят в атриум до храма. Имат висок обществен авторитет и строго спазват задълженията си и предписаните ритуали, защото, както се смята, от това зависи цялостта на държавата. Дават обет за целомъдрие и ако го нарушат, се предвижда най-тежко наказание (възможно е дори да бъдат заровени живи в подземия). Съчетават целомъдрието на девици с достойнството на матрони.


Действията на жречеството са синхронизирани, начело на жреците е върховен жрец-понтифекс (“строител на мостове“). След падането от власт на последния цар Тарквиний Горди (510 г. пр. Хр.) ритуалните функции на царя се поемат от жрец, обявяван за rex sacrorum (цар на свещенодействията), който заедно със съпругата си (regina sacrorum) изпълнява тези функции до края на живота си. Върховният понтифекс и rex sacrorum синхронизират ритуалните действия на жречеството. Те осъществяват контрола върху спазването на божественото право (ius divinum).

Дивинация


Цицерон (в съчинението си “За дивинацията”) нарича дивинация повсеместно разпространените в Рим гадания (както мантиката при гърците). Дивинацията е гадаенето за случайни бъдещи събития; тя може да бъде естествена (тълкуване на сънища, на екстатични прорицания) и изкуствена (изкуството на авгурите, на харуспиците, на гадаещите по жребий). Естествената дивинация носи в себе си отзвука на анимизма - душата, „напуснала“ тялото в съня, съзира нещо от собствения си по-съвършен „свят“. В трактата на Цицерон тази дивинация се мотивира и чрез разбирането за душата на човека като „част“ от Световната душа, възглед сходен с този в платонизма. Все пак, смята Цицерон, душата може да съзре верига от причини, не и случайни събития, дори самите богове според него не биха могли да предскажат случайното.


Етруски гадания


Гаданията в първоначалния им вид са заимствани от етруските и за тълкуването им се използват етруските гадателски книги. Известни са етруските „Книги на харуспиците“, „Книги за мълниите“ – гадания по мълниите; „Ритуални книги“. Приемайки етруските възгледи, изложени в тези книги, римляните установяват харуспиции, гадания по вътрешностите на жертвени животни, както и ауспиции, гадания на жреците авгури по полета на вещите птици и по издаваните от тях звуци. На основата на „Ритуалните книги“ се тълкуват различни поличби на божествени знамения, свързани с ритуалния живот и с публичната сфера.


Гадателските практики намират своето оправдание в проникналите чрез гръцката култура Сибилински книги. Това са оракулски книги, приписвани на десет мистериозни предсказателки - сибили, дошли от Изток, живели легендарно дълго (по хиляда години) и получили способността да предсказват като божествен дар. Книгите са четиринадесет, появяват се в периода ІІ в. пр. Хр. – ІІІ в. на гръцки език. Пазят се строго в храма на Аполон в Рим и придобиват особена популярност в имперския период. Съдържат предсказания за бъдещето и предписания за това как човекът може да се предпази от гнева на боговете, как да получи изцеление и изкупление. Римлянинът се страхува от съдбата и чрез тълкуването на тези книги се опитва да разчете знаците й.


Ритуали и празници


Благочестието (pietas) придава облика на отношението към боговете. Човекът е обзет от чувство за непосредственото им привличащо присъствие във всичко и изпитва известен страх поради своето неподобие. Ето защо за него е важно да се заличи нечистото от себе си - чрез жертвоприношения, чрез молитви към боговете, но най-вече чрез строго спазване на установения ред на ритуали и обреди, за да се поддържа чист пътя между човешкото и божественото.


Осветеното време определя празничните цикли в римския календар. Кулминацията на богопочитанието са празниците.


Публични ритуали


Евокацията е религиозен ритуал, при който римляните призовават боговете на онези, с които воюват, и надявайки се да ги привлекат в своя помощ, им издигат храмове в Рим. Характерен е за ранната римска религия. Известно е призоваване на Уни, етруска богиня, която съответства на Юнона, в нейна чест е издигнат храм като на Юнона Регина. Евокацията съществува до ІІІ в. пр. Хр.


Супликациите са ритуални моления, организирани от Римския сенат, за да получат римляните благоразположението на боговете в кризисни ситуации и да благодарят на боговете за оказаната помощ. Благодарствените дарове за боговете на тези ритуали са вино и благовония.


На всеки пет години за очищение на Рим на Марсово поле се извършва суоветаурилия, ритуално жертвоприношение на три животни (глиган, овца и бик – sus, ovis, taurus).


Празници


Религиозният календар на римляните е изключително богат на празници с разнообразен характер. Празничният цикъл започва през март, първият месец на годината, и е посветен на Марс, на този празник салиите изпълняват ритуален танц в чест на покровителя на военните действия, облечени в старинни военни дрехи и с щитове във форма на осморка.


На Юпитер са посветени празници на пълнолунието, наричани иди, те са в средата на месеца (на 13 или 15 число) и имат фестивален характер. На Юнона, закрилница на жените, са посветени матроналии, празнувани на 1 март.


В чест на Либер се празнуват либералии (17 март). През април започват празници на божествата, закрилящи възраждащата се природа и предстоящите земеделски дейности.


С карнавални народни игри цериалии (12-19 април) се чества Церера заедно с Либер и Либера. Вакханалиите, посветени на Бакхус (Дионис), са първоначално женски празници; постепенно те придобиват разюздан характер, което налага сенатът да ги регламентира.


Силата на очищение имат всенародните празници палалии (21 април, денят на основаването на Рим) в чест на Палес. Робигалиите (25 април), посветени на Робиго, съдействат за израстването на зърното. На Флора са посветени флоралии (28 април-3 май), на които празнуващите се обкичват с цветя. Характер на народно веселие има и празникът на древната богиня Анна Перена.


За добра реколта се оказва почит на специални празници през август и декември. Амбарвалиите (обхождане на полята) са летни празници на очищението, празнувани в началото в чест на Марс, а от времето на император Август посветени на Церера. На Опс, понякога отъждествявана с гръцката Рея и обвързвана със Сатурн, са посветени опиконсивии (25 август) и опалии (19 декември). Само на консуалиите (21 август и 15 декември), празниците на Конс, пазителят на запасите от зърно, се отваря посветения на него подземен олтар на Палатинския хълм. За предпазване от суша и пожари се оказва почит към Вулкан на вулканалии (23 август).


На Фаунус Луперк са посветени луперкалии (15 февруари), на които жреците луперки само с препаска и с кожени ремъци в ръце извършват ритуално обхождане на Палатинския хълм, удряйки срещнатите с ремъците – ритуалните действия имат силата и на очищение, и на способ за поддържане на плодородието. На древната Бона Деа, свързвана с Фаунус, се оказва специална почит от жените нощем в началото на декември. На Термин са посветени терминалии (23 февруари). В чест на Силван се утвърждава мъжки култов празник, който се отбелязва на гористи места.


На Сатурн, с когото римляните свързват митологичния „златен век“, са посветени сатурналиите: на тези карнавални игри господари и роби си сменят местата и празнуват равенството си пред бога.


Римските празници по правило имат характера на игри (ludi), и включват различни елементи – култови танци, драматизиране на различни сюжети, надбягване с колесници, дори двубои, но са подчинени винаги на това да се измоли благоразположението на божеството, да се поддържа хармонията на ритуализираното сакрално пространство, обхващащо публичния и частния живот.