ЛУЦИЙ АНЕЙ СЕНЕКА

/ 4 г.пр.Хр. - 65 г. /

Сенека - "За красотата на живота"

ИЗТЕГЛИ

Сенека - "За твърдостта на мъдрия"

ИЗТЕГЛИ

Сенека - "За щастливия живот"

ИЗТЕГЛИ

Сенека - „Утешение до майка ми Хелвия“

ИЗТЕГЛИ

Философските идеи на стоицизма проникват в римското общество сравнително рано - още в средата на II в.пр.Хр. Римският стоицизъм или т.нар, нова, стоа е последния етап от продължителния процес на ра звитие на стоическата философия. Характерното за новата стоа е ограниченото място което заемат проблемите на натурфилософията. Т..е философията е поставена в услуга на практическото поведение на индивида.


Луций Аней Сенека е роден в Кордуба (дн. Кордова, Испания) която тогава е римска провинция. Произхожда от аристократичен род. По времето на управлението на император Калигула влиза в сената. През 41 г. по подозрение на Месалина, съпругата на Клавдий, Сенека е въдворен на о.Корсика. През 48 г. Месалина е убита и съпруга на Клавдий става Агрипина, благодарение на чието застъпничество Сенека се завръща в Рим и става наставник на нейния син Нерон. В хода на дворцови интриги Клавдий е отровен през 54 г. и властта взема шестнадесет годишния Нерон. Сенека постепенно изгубва влиянието си върху Нерон. След клевета за заговор срещу Нерон, императорът нарежда на Сенека да се самоубие.


Негови произведения са: „Естественонаучни въпрси”, „Нравствени писма до Луцилий”, „За краткостта на живота”, „За гнева”, „За милосърдието”, „За щастливия живот”. Автор е и на девет трагедии: „Едип”, „Медея”, „Агамемнон”, „Федра или Хиполит” и др.


Сенека, определя философията като такова, знание, което се съобразява с културните ценности на миналото и формира духа на човека, изгражда собствен стил на поведение, представлявя средство за духовното усъвършенствуване на хората. И ако политиката показва как нетрябва да се живее, то философията ориентира човека в условията на обществото. Във философията на Сенека етиката не е изместила напълно физиката.


Натурфилософските възгледи все още запазват определени територии. За Сенека светът е направляван от провидението и представлява, динамична природа между елементите на която съществува вътрешна кохезия и същевременно вътрешно напрежение. Тонусът е реален резултат от действието на. духа а съдържанието на духа се свежда до полъха в който доминираща роля играе въздухът - най-активният елемент в природата.


Другият основен природен елемент е огънят, който се съдържа в земята и цялата атмосфера. Водата също осъществява определени функции. По този начин движението на четирите стихии осигурява многообразието и кръговрата в природата. Самият живот възниква от влагата и завършва с огъня.


В духа на стоическата физика на Зенон Сенека споделя идеята за пасивното и активното начало. Материята тъне в неподвижност тя е готова да стане всичко, но остава свободна ако нищо не я приведе в движение. Причината или разумът движи материята придавайки и форма на всякакви предмети. Многостранната природа на активното начало се определя като разум и логос, съдба и провидение, Бог представен в образа на Юпитер, мисъл на вселената. Бог е светът.


Всички тези орределения са анализ на природата на човешкото битие и полагат основата на теоретичното разглеждане на етиката.. За стоика човешкият живот не може да притежава, високи нравствени стойности ако се намира постоянно в антиномията на взаимоизключващите се настроения.


Главният съвет, който човек получава от природата се състои в предупреждението и: „Аз създадох и деня и нощта”. Величието на човешкия дух се състои в това да не се спори с природата , а да и се подражава.


Стоическото учение за пасивното /материята/ и активното /логосът/ има своя аналог в антропологическото гледаще за тялото и душата. Сенека полага в центъра на своето етическо учение схващането за добродетелта, която трябва да е обща и главна цел на всички хора. Способността да достигнат добродетелта обединява, хората. Външните условия не трябва да оказват решаващо влияние върху съдържанието на моралните ценности, не играят роля и такива качества, като слава, обществено признание.


Това, което моделира моралният облик на човека са. т.нар.вътрешни блага, над които е разумът - това най-висше субективно въплъщение на космическия логос. Рационализмаът на подобно гледище се изразява в убеждението, че над чувствата и страстите, нагоните и навиците е знанието.


Сенека споделя максимата на епккурейството да се гледа и да се мисли за смъртта като за напълно естествено явление, за посрещането на което човек трябва да е винаги готов. Смъртта е природен закон, тя е задължение и дълг на всеки смъртен. Който преживява ужаса я пожелава. Смъртта е зад гърба ни - това което и принадлежи е времето, което е отминало от живота ни. Съдбата е всеобщ и неумолим закон, който държи здраво хората. Свободата - това е подчинение на Бога


Според Сенека в основата на моралната философия стои индивидуализма - човек трябва да принадлежи на себе си и да бъде господар на себе си. Индивидуализмът още означава способността на индивида да превъзмогва другото АЗ, онова което е субект на пороци.