ШАН ЯН
390 – 338 г.пр.Хр

ЛЕГИЗЪМ

Началото на зараждането на философската школа на легиетите (фадзя) се свързва с името на Дзъ Чан, управляващ царство Джен в края на V в.пр.н.е. Именно Дзъ Чан наредил да се излее бронзова плоча с текст на наказания за едни или други престъпления или отклонения от наредбите на държавния глава. Истинското развитие обаче на легизма започва с теоретическата и практическата дейност на Шан Ян (390 – 338 г.пр.н.е.) Легистите били не само добри специалисти по държавно право и управление, но и активни политически мъже, които като министри, съветници или военачалници се стремели да проведат в живота своите идеи и реформи.

Основните иден на Шан Ян (Гунсун Ян) – виден държавен деец в империя Цин, с чието име са свързани множество реформи за изграждане на единна централизирана държава, са били изложени в едно от главните произведения на легизма „Шандзюншу” („Книга на управителя на областта Шан”). Макар че вероятно само две от двадесет и шестте глави на това съчинение били написани от самия Шан Ян, то все пак дава представа за характера на идеите, които залегнали в обосноваване на провеждането от този държавен мъж реформи на онази епоха. Без да обяснява вярно причините за необходимостта от законите. Шап Ян представя този процес като напълно съзнателна дейност. „Затова, когато съвършено мъдрият приел управлението, той най-напред установил разграничения, които се отнасяли до земята, имуществото, мъжете и жените. Когато било проведено разграничението, било невъзможно да се мине без узаконяване, затова Съвършено мъдрият въвел забрани. Когато били въведени забраните, било невъзможно да се мине без тези, които наблюдавали за тяхното осъществяване, затова той учредил длъжността на чиновниците. Когато била учредена длъжността на чиновниците, било невъзможно да се мине без този, който би ги обединил всички, затова Съвършено мъдрият поставил над всички господаря. Когато бил поставен господарят, било отхвърлено почитанието на мъдрите и се установило почитанието на тези, които заемат високо положение.”

В държавата може да се постигне според Шан Ян „порядък по три пътя: чрез закон, чрез доверие н чрез власт. Законът е това, към което заедно се придържат управителят и сановницнте. Доверието е това, което заедно установяват господарят и сановницнте. Властта е това, с което се разпорежда само господарят. Шап Ян отделял в своята теоретическа обосновка на ефективността на законодателната дейност важно място на ролята на наградите (стимулите) и наказанията (санкциите). „Ако народът повярва на наградите на царя, то работите ще бъдат успешни. Ако той повярва в наказанията на царя, то ще изчезне източникът на престъпленията Особено е важно според Шан Ян да се спазва единството на думите и делата, едно решение да бъде провеждано в действие, а не да се говори непрекъснато, без да се предприемат каквито и да са съответни на изискванията действия. Няма съмнение, че неспазването на този принцип от върховния господар ще води до развала и разпуснатост. „Ако господарят произнася много думи за награди, но не е в състояние да дава награди, поданиците ще престанат да го слушат; ако пък господарят издава един строг указ след друг, но при това ще избягва наказанията, народът няма да се страхува от смъртта.”

За да бъде ефективно управлението на държавата всички трябва да са равни пред законите и да се спазват единни правила за награди и наказания. Всяко издигане над закона или заобикаляне от закона на който и да е вече обезсилва закона, поставя неговата рационалност и справедливост под съмнение. Нещо повече, наказанията трябва да бъдат още по-сурови спрямо ония, които трябва да осигуряват изпълнението на даден закон в живота, но по различни причини се отклоняват или сами са се провинили. „Ако човек, имащ заслуги в миналото, се провини, не следва да се смекчава наказанието само за това, че той е имал минали заслуги; ако човек, известен със своите добродетели в миналото, извърши някаква простьпка, не следва да се престъпва законът даже ако в миналото човек е извършвал добродетелни постъпки.”

Легизмът достигнал своя най-висок разцвет през III в.пр.н.е. И този разцвет определено се свързвал с делото на философа Хан Фей-дзъ и първия истински император на Китай – Цин Ши Хуанди, основател на Цинската династия. Произхождащ от знатно аристократично семейство, близко до династията Хан, Хан Фей-дзъ бил не само теоретик, но и активен политик. Завършил живота си в качеството на посланик от името на Ханския ван в дома на Цинския ван, където бил хвърлен в затвора и отровен през 233 г.пр.н.е. Според него „Държавата идва в упадък, когато става сама бедна, а знатните семейства – богати, властта на господаря става слаба, а неговите слуги – силни; когато законите се заменят с произвол, занемаряват се вътрешните дела и цялата надежда се възлага на външна поддръжка; когато слугите на господаря създават свои школи, чиито привърженици се занимават само с нищожни диспути; когато търговците трупат своите богатства зад пределите на страната, простият народ се намира в тежко положение; когато господарят за своето удоволствие строи разкошни дворци, кули, изкуствени езера, разорявайки по такъв начин народа и пръскайки напразно богатствата; когато хората служат на демоните и боговете, вярват в предсказанията на гадатели и магове и се увличат в жертвоприношения на духовете. Накратко, държавата загива тогава, когато дейността на слугите на господаря и чиновниците е насочена не за установяване на порядък в страната, а води до създаване на безпорядък… когато всички пренебрегват държавните закони и се стремят към достигане само на користни цели.”

Разглеждайки универсалната природа на дао като всеобщ закон на света, същност, начало на началата, път – поток, Хан Фей-дзъ предлага категориите ли – частен закон, фа – закон на обществото, създаден от хората в съответствие с изискванията на дао и проявите на ли. ,,Дао е това, което го следват всички неща и това, което управлява всички ли. Ли – това е форма, по която се формират нещата, а дао е това, благодарение на което се формират всички неща. Затова казват, че дао се осъществява чрез ли. Нещата, които имат своя ли, не можем да смесваме с други предмети. Ли е това, което управлява разните неща, разните порядки. Разните неща, притежавайки различни ли изчерпват дао.”