МИТОЛОГИЯ НА ЯПОНИЯ

От хаоса до реда

МИТ ЗА СЪТВОРЕНИЕТО

ИЗТЕГЛИ

„В онези прастари времена Небето и Земята не бяха още разделени, а елементите „ин” и „йо” (на китайски ин и янг) бяха едно цяло. Те представляваха хаотична маса, която наподобяваше яйце с размити очертания и съдържаше зародиши По-чистата и по-благородната част се разстла тънко и така възникна Небето, а по-тежкият и по-грубия елемент се утаи и стана на Земя.


По-финият елемент се спояваше с лекота, втвърдяването обаче на по-тежкия и по-грубия елемент протичаше тежко. Затова именно първо се появи Небето, а едва след това — Земята. А после от тях се родиха божествените същества. Та затова казват, че когато започнал да възниква светът, земната твърд, от която била направена сушата, плавала наоколо като риба, игриво мятаща се по повърхността на водата.” С тези думи започва „Нихонги”. Това е амбициозно присвояване на някои китайски възгледи, чужди на първобитните японски схващания. Елементите „ин” и „йо” се срещат във всички китайски вярвания, като се почне от най-примитивните земеделски култове и се стигне до най-абстрактните философски системи. Според тези вярвания „ин” е женският елемент, тъмен, пасивен, а „йо” е мъжкият елемент - активен и светъл. Двата елемента чрез хармонично взаимодействие създават двуаспектния ритъм на природата, стават прародители на всички неща и явления в света ...


Съставителите на „Нихонги” са живели през епоха, когато в императорския двор е съществувала обаче добре развита институция, наричана „онмьо-рьо” (Служба по въпросите на „ин” и „йо”), която се занимавала с тълкуване на поличби и с предсказания за държавни нужди. С течение на времето вярванията, свързани с действието на мъжкия и женския елементи, излезли извън просветените кръгове на чиновниците, които познавали китайската култура, и се смесили с множеството родни, незаимствани вярвания. По времето обаче, когато се извършвало съставянето на „Коджики” и „Нихонги”, те все още са представлявали част от знанията, достъпни само за избрани кръгове на обществото.


Една по-ранна космогонична версия, записана в „Кюджики” (около сто години преди компилирането на „Коджики” и „Нихонги”), още не носи отпечатъка на китайското влияние. Ето как е предаден митът за сътворението на света: В края на краищата бил приет и популяризиран митът, записан в „Коджики” (на който отговаря и една от версиите на „Нихонги”). „По времето, когато възникваха Небето и Земята, на Високата Небесна Равнина се появиха богове, а име ната им са: Аменоминакануши, после Такамимусуби. после Камимусуби, Всеки един от тези три бога се роди сам от себе си, а след това скри тялото си. А когато земята, в още несъвършения си вид, наподобяваше само плаваща мазнина и се поклащате като медуза, възникнаха тогава богове, появявайки се на бял свят така, както прераства тръстиковият кълн.”


От споменатите тук богове мнозина съвременни изследователи-шинтоисти смятат Аменоминакануши за единен бог, пратворец и начало на всички начала Всички останали божества от богатия пангеон се приемат единствено като проявления на този главен бог. Други изследователи стигат до извода, че Аменоминакануши е плод на чужда концепция в митологията и че е вмъкнат в текста като опит да бъде пренесена на японска почва някаква всеобща китайска универсалистична концепция. През периода на реформирането на шинто в национален дух (XIX век) Аменоминакануши, Такамимусуби и Камимусуби са били представяни като „богове на началото” и заедно с богинята Аматерасу трябвало да образуват най-важния в пантеона божествен „квартет". Не всички школи и секти обаче възприели тази гледна точка. Например членовете на сектата, основана от жреците на храма Исе-джингу (посветен на кулата на Аматерасу) приемат за първи бог някой си Кунитокотачи, като се придържат в случая към текста на „Нихонги”, където в няколко от версиите именно този бог се посочва като пръв. „И тогава от Небето и от Земята се роди нещо, което по форма наподобяваше кълн тръстика. То се превърна в бог, който бе наречен Кунитокотачи.”
...




СТО ДЗЕНСКИ КОАНА
Желязната флейта
ВЪВЕДЕНИЕ


Първоначалният текст на настоящия труд е бил написан и публикуван през 1783 година от Генро, Майстор на Дзен-школата Сото в Япония. Всяка от историите представлява коан, придружен от коментар на автора и негово стихотворение. Фугаи, последовател на Генро е направил някои бележки по книгата на Учителя. Аз ще превеждам историите или техните основни теми, а също в по-голямата си част коментарите на Генро и бележките на Фугаи. В някои случаи за поощряване на изучаването ще бъдат дадени и стихотворенията. Понеже повечето от тълкуванията на Генро и Фугаи са свързани с древни истории и обичаи, които на Запад не са известни, ще ги обяснявам в свои коментари. С изключение на няколко индийски, в текста основно фигурират китайски имена от епохите на династиите Тан (620-905 г. от н.е.) и Сун (930-1278 г.) - Златният Век на Дзен.

"Теттеки тосуи" е наименованието на първоначалния текст. "Теттеки" означава "Желязна флейта". Обикновено флейтата се прави от бамбук, с мундщук и отвори за пръстите. Флейтата представлява плътна желязна пръчка, която няма нито мундщук, нито отвори за пръстите. "Тосуи" означава "да се свири от обратната страна". Музикант, който трудно разчита нотите, не може да свири на този дзенски инструмент, но който свири на арфа без струни, може да свири и на тази флейта без мундщук ...




ШИНТОИЗЪМ
/ Япония /



Императорът, Слънцето и планината Фиджи се обожествяват, учението е в основата на колективизма. Със своите монотеистични разбирания за божественото и свещените си писания – съответно Библията и Корана – те рязко се различават от първата и единствена изначално японска „религия” – шинто, познато още под името „Пътят на боговете”. Шинтоизмът е древна японска религия, която се появява около 500 г. пр. Хр. За ранния шинто не се знае почти нищо. Той е смес от обожествена природа, култ към плодородието, магии и почитане на герои. Името произхожда от китайските думи "шин тао" - път на боговете. Това име е дадено през VIII в., когато династията Ямато управлява почти цялата Страна на изгряващото слънце. Шинтоизмът се установява като официална религия в Япония заедно с будизма. Около 84% от населението на страната изповядва едновременно двете религии. Още от стари времена е прието сватбените церемонии да се извършват от шинтоистки свещеници с шинтоистки ритуал, а погребалните - от будистки. Шинтоизмът няма свой създател, канони и свещени текстове. При него не съществува първоначалният хаос. Няма и строга доктрина. Моралният му кодекс обикновено следва този на конфуцианството. Моралът се базира върху всичко, което облагодетелства групата, и това е коренът на прословутия японски колективизъм.


Често на религията се гледа като на път, по който обществото се обединява около общи ценности. Митологията е съхранена записана в ранносредновековни писмени паметници като "Кодзики", "Нихонги" и много други. Широко разпространени са митовете за пришълците и митовете на първото коренното население на островите. Шинтоистката история за произхода на света разказва за живота на боговете - Ками. Сред тях е божествената двойка Изанаги и Изанами, които са създали японските острови и след това населението от богове духове. Някои Ками станали божества на различни японски кланове. Хората пък са деца на Ками. Ето защо човешкият живот и човешката природа са свещени. Една от дъщерите на Изанаги и Изанами е Аматерасу Омиками, или Богинята Слънце. Тя е предшественичка на фамилията на императора и се приема за главно божество. Властта на самия император се счита за божествена. Легендата разказва как братът на Богинята Слънце Сусано слязъл на земята и убил огромната зла змия, която причинявала много беди на всички. Сред първите богове е планинският Оямацуми, роден от едно от 5-те парчета, на които Изанаги разрязал Бога огън в деня, когато Изанами умряла. Сенген-Сама пък е богинята на планината Фуджи - най-важната за японците. Цяла Япония я почита и е щастие за всеки японец да участва в ежегодното й поклонение, като се изкачи на върха на изгрев, за да се поклони на слънцето. Прочутите японски оригами, или "хартията на духовете", е религиозно японско народно изкуство. Това е изработване на хартиени фигурки, най-вече на птици. От оригамите се очаква да донесат щастие. Те често се виждат окачени около шинтоистките храмове. От уважение към духа на дървото, което е дало живот на хартията, при оригамите тя никога не се реже, а се къса. Днес има тенденция за опазване на старото шинтоистко изкуство. Основно място се отделя и на спазване на традициите на старата архитектура, запазването на древни изкуства като театър Но, калиграфията, дворцовата музика Гагаку и старата танцова музика, свирена на традиционни инструменти като кото и шапухачи. Същност на шинтоизма ...