Сикхизъм

Сикхската религия се заражда през в началото на ХVІ век в Северна Индия на основата на синтез на индуизъм и ислям в условията на установения в този район Делхийски султанат. В доктриналните си принципи тя e монотеистична подобно на исляма, но и характерния за индийците възглед за реинкарнацията. В културно-традиционалните си характеристики е по-близка до индуизма. Приема като своя индуистката нагласа за отдаденост (бхакти) на Бога. Силно е повлияна и от ислямската мистика (суфизъм).


Основател на религията е гуру Нанак (1469–1539). Названието "сикх", произхождащо от санскритската дума "шишя", означава "ученик". Сикхите считат себе си за ученици и последователи на Нанак. Те следват Нанак-пантх (пътя на гуру Нанак) и по първоначалната си духовна нагласа са твърде сходни със суфиите, но не приемат характерния за тях монашески начин на живот. Пантх е адекватното название на сикхската религия.


Постепенно тя се утвърждава като една от националните религии на Индия. В живота на религиозната общност се утвърждава приемственост на духовните лидери, гуру, до края на ХVII в., когато за единственият жив Гуру е обявена свещената книга Ади Грантх, станала вече по-известна като Гуру Грантх Сахиб. Тогава се променя радикално и обликът на религиозната община, установява се халсата – общност, приемаща принципи на военно служение.


Сикхите са около 17 милиона души. От тях 14 млн. живеят в Индия, съсредоточени са предимно в щата Пенджаб и частично в съседния щат Хараяна. Говорят езика пенджаби за разлика от живеещите в тези райони индуисти, говорещи хинди. Около 500 хиляди сикхи живеят във Великобритания. Сикхски общини има в във Великобритания, в Канада, САЩ, Източна и Южна Африка, Австралия и др.


Крайната цел на Сикхизма е да достигне състоянието на ума - Сахадж. Това е състояние на пълен баланс, който е естествен и спонтанен. Състояние, в което Божието желание и нашите дела с пълна хармония. Уникалната особеност на Сикхизма е поклон и преклонение пред свещенната книга Гуру Грантх Сахиб, като Жив Учител. Книгата е композирана в стихове и съдържа словата на шест учители , а също и на реализирани души като Кабир, Намадева, Равидас и др.


За Сахадж Нанак казва:


Целия свят жадува да достигне състоянието на Сахадж. По нататък той описва: Без Сахадж ние сме погълнати от заслепяващия воал на Мая/Илюзията/. Според Нанак хората са три вида. Тамо гуни-тези които жадуват материално богатство и светски удоволствия. Раджо гуни -  тези, които са по разсъдливи и се безпокоят за правилния начин за достигане на целите. И Сато гуни-тези, които се опитват да следват пътя на Дхарма в своя живот. Отвъд тези три гуни и отвъд състоянието на Мая е състоянието Сахадж. В това състояние ние сме отвъд трите гуни или ставаме Гунатиит.


Сикхизма очертава три пътя за достигане на това състояние:
1.   „Сева” – безкористна служба към човечеството
2.   „Чрез Бхакти” – отдаденост чрез киртани
3.   „Симран” – медитация върху името и повтаряне на гуру мантрата „ВАХЕ ГУРУ”. Тази мантра е образуване от следните срички: ВА за Васудева, ХА за Хари, ГА за Гобинд и РА за Рам.
Така произнасяйки  „ВАХЕГУРУ”, Кундалини Шакти се събужда. Тя достига Сахастрадхар при реализираните души но това не се случва при нереализираните. Нанак обрисува човек достигнал състоянието Сахадж така: „Така личностите извършват всички свои действия по Сахадж/спонтанен/ начин. Те се смеят и живеят в Сахадж, хранят се и пият в Сахадж, в Сахадж те дават милостиня извършват добри дела, в Сахадж медитират, в Сахадж те си спомнят за НЕГО, в Сахадж те пият нектара на любовта, в Сахадж тяхната истинска религия е пробудена, в Сахадж, те стават в състояние без мисли, в Сахадж те стават едно с Божественото." Нанак казва: Така възвишено е състоянието на Сахадж, че той би желал да жертва своя живот за такава личност. Гуру Гобинд Синкх, десетия гуру на Сикхите изглежда е бил отдаден на Бхагавати, както е видно от неговите писания. Завършвайки написването на Свещения „Грантх Сахиб” той пише: Божествената Майка на тази вселена ме обля със своите благословии и поради това за можах да завърша този Грантх. В своята автобиография той пише: В моя предишен живот аз извърших своето покаяние на планината Хемкунд и боготворях Върховния и Ади Шакти - Първичната майка - КАЛКА. Аарадхи означава боготворене на божество от женски род. Той композира молитвата на сикхите - АРДАС. Помни Създателя, който може да бъде осъзнат чрез благосклонноста на Сат Гуру/истински учител/ и след това търси помоща и благословиите на Бхагавати. На втория ред той пише: Стиха на Шри Бхагавати и десете истински учители. На третия ред продължава: Преди всичко помнете Бхагавати и след това Нанак, а останалите гуру след това.