СЛАВЯНСКА МИТОЛОГИЯ



Славянската религия е езическа религия. Тя се развивала в продължение на хилядолетия, като най-старите слоеве в нея могат да бъдат проследени до времето на неолита и дори мезолита. Тя унаследила древната система от вярвания на пра-индоевропейците и съхранила множество сходства с другите индоевропейски религии. Твърде малко са запазените исторически свидетелства за характера на славянската религия. Повечето от известните днес източници са съставени от християнски мисионери по време на покръстванията на славянските народи, поради което достоверността на сведенията е под съмнение. Сред най-известните свидетелства е „Gesta Danorum“ от Саксон Граматик.


Славянският космос. Славянското гледище за света се основава на вярата в съществуването на три паралелни свята — Прав, Яв и Нав. Тези три свята са вертикално разположени върху Световното дърво — гигантски дъб, който поддържа цялата вселена. В короната му е разположен Прав — небесният свят, светът на боговете, т.нар. Сварга, където властва богът на огъня Сварог. По-долу, върху ствола на Дървото, е разположен светът Яв — свят на живите същества, видимата реалност. Над него властва богът на бурите и гръмотевиците Перун. В корените на Дървото е светът на мъртвите души и на духовете — Нав, където обитава злият бог Чернобог и неговата спътница Мора.


Пантеон, основни славянски божества. Няма твърдо установен и централизиран славянски божествен пантеон. Причина за това е големият брой славянски племена, които били пръснати на огромна територия и сравнително изолирани. Так всяко племе почитало определени божества, които били тясно свързани с бита и духовната му култура. Въпреки това могат да бъдат посочени близо тридесет божества, които са били широко разпространени и най-вероятно са били общи за всички. Такива са Перун, Троян, Велес, Лада, Ярило и т.н. Характерно за славянските богове е, че те са многолики. Божествата са имали различни въплъщения и проявления, поради което често били изобразявани с няколко лица или глави. Така например славянският бог на мира, реда и възмездието Троян (наричан още Триглав) имал три глави, като всяка изобразявала един от боговете в троицата Сварог-Перун-Велес. Бог Поревит имал пет различни лица, бог Световит — четири, а Руевит — седем.


Религиозна организация. Поради разпокъсаността си и липсата на надплеменни обществени структури, до късно славяните нямали стриктно обособена религиозна организация. След 6–7 век се появили големи славянски селища, където били издигани храмове на различни божества и където служели славянски жреци, наричани влъхви. В средновековния славянски град Аркона, на остров Рюген (Руян), например, имало огромен храм на бог Световит, където служело цяло братство жреци.


Календар. Както при всички уседнали земеделски индоевропейски народи, така и у славяните календарът се изгражда според Слънцето — съобразно неговото движение спрямо Земята, неговите фази и цикли. Славянският календар е цикличен, за разлика от съвременния линеен календар. От значение е сезонът, годишният период, а не годината, което придава и цикличния, кръговия му характер — сезоните се редуват в непрекъснат сезонен цикъл. Един и същ сезон, една и съща дата настъпват отново и отново през определено време, никога не остават в миналото. Единственено могат да се обособят четири годишни времена, в зависимост от които варират и начините на живот, работата и свещенодействиятя на хората.


Погребения. Древните славяни практикували трупоизгаряне. Те вярвали в задгробен живот и погребалните им обичаи били обусловени от този факт. Когато умирал човек, близките му го измивали и обличали в чисто бяла дреха (символ на смъртта), след което го оплаквали. Целта на оплакването била да се убеди душата на мъртвия колко обичан е бил той и да помага на живите си роднини. След трупоизгарянето, погребвали праха в земята, заедно с лични предмети, съдове и храна, за да бъдат ползвани от мъртвия в отвъдното. При погребения на влиятелни хора, край гроба се организирали погребални фестивали.

Митични същества в славянската религия


Баба Яга е славянско митично същество описвано като стара зла жена с магически способности.


Банник е славянски дух, обитател на банята. С магическите си способности банниците развързвали езиците на къпещите се хора. Често се явявали с вида на близък роднина — възрастен мъж.


Вампирът е зъл възкръснал мъртвец — кръвопиец. Когато умрелите не бъдат оплакани и погребани според традицията, или са умрели по неестествен начин, или приживе са извършили много грехове или са се занимавали с чародейство, боговете не ги допускат в света на мъртвите. Душите им остават в света на живите и се превръщат в зли духове, които можели да се връщат обратно в мъртвите си тела, или да се вселяват в чужди трупове и да ги вдигат от гроба, превръщайки се по този начин във вампири. Някои вампири се връщали при семействата си и се опитвали да възстановят стария си начин на живот, сякаш не са умирали. Други вампири се превръщат денем в животни. Така една жена без да знае се омъжила за вампир, след което черно куче всеки ден я гонело, ръфало и разкъсвало полата й. Когато една вечер тя казала за това на мъжа си, той се ухилил и тя видяла парцалчета мужду зъбите му. Усъмнила се, тя намерила сребърна игла, мушнала го в корема и той се пръснал, оплисквайки всичко в кръв.

Върколак — в славянската митология, зъл възкръснал мъртвец или човек обладан от зли духове, който при пълнолуние се превръща във вълк и яде трупове. Върколаците живеят в изоставени воденици, ханове, плевници и край кръстопътища, далеч от села и градове. Който мине покрай обиталищата им, те го нападат, удушават, изпиват му кръвта или направо го изяждат. Върколаците могат да примамят и прелъстят жени, да встъпят в полово сношение с тях, в резултат на което се раждат деца, които нямат хрущял на носа, виждат злите духове и имат свръхестествени способности.




Водник в славянската митология е дух — господар на реки, потоци и извори. Водникът е повелител на русалките. Често вреди на хората. Според народните вярвания те са зеленикави дребни старци, покрити с блатна трева, вместо окосмяване.


Жар-птица в славянската митология е вълшебна птица с многоцветни, сияещи като огън пера. Тя обитава короната на Световното дърво и е вестител на божествената воля. Също така огнената птица охранява плода на живота — златната ябълка, която расте по клоните на Дървото. За Жар-птица се вярвало също, че може да се преражда. При смъртта си тя се превръщала в пепел, а след това отново можела да се възроди от пепелта. Това вярване е славянското проявление на общо-индоевропейската идея за прераждащата се огнена птица Феникс.


Кикимора едновременно помага и вреди на хората, като по традиция всичко зависи от тях самите. Образът на Кикимора първоначално е възникнал като олицетворение на духа на починала по-стара домакиня от същия дом.


Ламята е митологично женско същество с иконографски вид на грамадно влечуго с остроноктести крака, кучешка глава и остри зъби. Според преданието, устата ѝ е толкова широка, че може да глътне човек или добиче. Тялото ѝ е покрито с жълти люспи. Чести са образите с три или девет еднакви глави. Ламята се среща често в народните песни и приказки.


Орисници в славянската митология, три сестри-феи, които се появяват край новороденото дете и му предсказват му съдбата. Според сърбите, първата фея предсказва смъртта, втората болести, недъзи и беди, а третата — щастливите събития от живота. Вярвало се, че орисниците са невидими и никой не може да ги чуе, освен майката или друга родственица на новороденото дете.  


Караконджул - думата има турски произход /още - караконджо/ Тя означава зъл дух в тялото на животно, което напада закъснелите хора вън от дома им през нощта.


Русалка в славянската митология, воден женски дух. Русалките обикновено седят по бреговете на реки и езера. Когато късат косите си, предизвикват наводнения. Ако изсъхне кожата им, умират завинаги. Обикновено русалки стават душите на удавени момичета.


Самодивитеса красиви женски горски духове с чисто човешки облик. Всяка вечер те се събират на една и съща поляна в най-отдалечените гъсти гори. Там цяла нощ танцуват боси вълшебно хоро, облечени в чисто бели ризи, отдавайки почит на боговете. По време на танца си едва докосват земята със стъпала, а стъпканите вълшебни билки разнасят силно лечебно ухание.


Библиография: “Славянската религия“; изтеглен на 15.01.2012 г.