ТАЛЕС

/ ок. 624 г. – 547 г.пр.Хр. /

Основоположник на античната философия. Определен като „първи философ”, „първи астроном”, „първи математик”, един от седемте мъдреци. Запознат много добре и с гражданското устройство на обществото. От съчиненията му са останали единствено някои заглавия. Идеите му достигат до нас единствено благодарение на негови последователи и по-късни автори. Талес е бил виден природоизпитател. Има свидетелства за негови открития касаещи слънчевите затъмнения, метеорологични прогнози, движението на Слънцето, календарни открития и изчисления по геометрия и пространствени съотношения.


Отправен пункт за оценка на философските му схващания представлява свидетелството на Аристотел в трактата си „Метафизика”. Според него първите философстващи между които и Талес за начало на всичко съществуващо са смятали материалните начала. Онова от което всяко нещо се състои, от което то възниква и в което се превръща, което се изменя в своите свойства, а в своята същност остава неизменно. От тази позиция Талес смята, че нищо не се унищожава и нищо не възниква. Такова начало за Талес е ВОДАТА. Поради това той учил, че Земята се намира върху вода.


В древният свят житейската потребност се оказва в основата на научния интерес. Хората отчитат ролята на водата, чувствайки непосредствената зависимост на своя живот от водата. Това е безвъпросно ясно и човекът не се е ангажирал с логическа обосновка. Заслугата на философа е в това, че вниманието му е насочено към онова, което е зад полето на обикновеното човешко зрение. Началото е философски принцип, защото то е било, е и ще бъде. Единната природа е вечна. Времето не притежава власт над нея. Началото е причина сама на себе си и самодвижеща се природа. Движението е нейно вътрешно свойство. Появата на явлението от същността е преход от общото към частното.


Всички тези характеристики представляват първи опит за философски МОНИЗЪМ. От тази гл.т натурализма разглежда душата като проява на единното начало. За Талес тя е творческа същност на света, обща характеристика на действителността.Така се оправдава и мнението му, че магнитът има душа, защото притегля желязото. Това е демонстрация на силно влияние от страна на митологията. Човек и природа според Талес са в хармония. Водата се съдържа във всичко, животът съществува благодарение на водата, топлината възниква от влагата. Определението на Талес теоретично узаконява широко разпространеното тогава мнение, че морето е люлка на живота. Не по-малко основание представлява една характерна особеност на водата като физично свойство – тя не притежава строго определена форма т.е. има различни проявления, които в своята основа са единосъщни.