ФРАНСОА МАРИ АРУЕ ВОЛТЕР
/ 1694 Г. – 1778 Г. /
Роден в Париж. Началното си образование получава в йезуитски колеж. Изоставя юридическото образование и се насочва изцяло към литературата. Заради своите критични произведения многократно е бил затварян в Бастилията. През 1726 г. емигрира в Англия. След завръщането си дълго време живее в едно френско имение близо до границата с Лотарингия. През 1746 г. е избран за член на Френската Академия. Последните двадесет години от живота си прекарва в собственото си имение във Ферней на Френско-Швейцарската граница. Оттук той ще добие славата на Патриарх на Просвещението, и ще бъде наричан Мъдрецът от Ферней. Векът през който е живял и творил – XVIII – ще носи името Векът на Волтер.
Съчинения: „Едип” (1718 г.), „Орлеанската Дева”, „Нанина” (1749 г.), „Кандид” (1759 г.), „Опит за обща история”, „Философски писма” (1734 г.), “Трактата за метафизиката”, “Опит върху нравите и духа на народите”, „Векът на Луи XIV”, „Философски Речник” (1764 г. ), „Простодушният” (1767 г.), „Трактат за Търпимостта”. Въпреки широкият спектър на засегнатите във „Философски Речник” въпроси, вниманието на Волтер е насочено предимно към човека, към неговото място и роля в обществото, към онова, което му принадлежи именно като човек. Той иска познание, което се превръша в действие, разум, който се претворява във воля, истина, която става живот. „Речникът” е много повече резюме на дотогавашното творчество на Волтер, но не заради възрастта на своя автор ( тогава, когато излиза, Волтер е на 71 години ).
Формата на речник, на енциклопедия е вътрешно присъща на Просвещението – на неговата основна идея и на неговото главно предназначение. Не случайно Френското Просвещение е представено от „Исторически и критически Речник” (1697 г. Пиер Бейл), „Джобно Богословие или кратък Речник на Християнската Религия” (1768 г. Пол Холбах) И разбира се монументалното дело, около което са обединени умовете на Франция от ХVШ в. – „Енциклопедия или Тълковен Речник на науките, изкуствата и занаятите” (1751 – 1780 г.).
Енциклопедичната форма обединява в едно най-разлкчнк насоки на познанието. Формата на „Философски речник” е необходима на Волтер не за да дава точни дефиниции на философските категории, нито пък точни сведения. В него всяка статия служи на борбата и на тържеството на Разума. Борба срещу фанатизма, предразсъдъците, религията, суеверието, невежеството. Така целта преобразува всичко – дори и жанра. Отворената форма на речник прави възможно съчетанието на един безкраен обект с безкрайните възможности за негова интерпретация. И Волтер използва тази възможност. Той излага свободно идеите си по всички въпроси, които му се струват важни, независимо от тематичните насоки. За един просветител формата на научния трактат никак не е подходяща за реализирането на поставените цели.
Що се отнася до литературните похвати, които използва автора, то те също са разнообразни. Есеистичната форма открива широко място за насмешката и иронията, т.е. за онези форми които са особено близки до сатирата. Не е пропусната нито една възможност за хумор и пародия. Най-важният въпрос за Волтер е този за религията, вярата, Бога. Той е актуален и за цялото Европейско Просвещение. Борбата срещу католическия Бог е за Волтер борба за правото да се мисли; борбата срещу Църквата е борба за достойнството на съвестта; борбата срешу фанатизма, догматизма и тиранията е борба за свободата на човека. “Няма друг цяр против тази епидемна болест, освен философския дух, който…смекчава нравите на хората… Религията не само, че не е спасителна храна за душата, но се превръща в отрова, когато попадне на болни мозъци…Една единствена религия на света не се е омърсила с фанатизъм – религията на просветените хора в Китай. Философските школи….са били опазени от тази чума… защото философията успокоява душата, а фанатизмът е несъвместим със СПОКОЙСТВИЕТО”.
Волтер вярва в Бога. „Всички езици са равни пред Божиите уши.” „Що е Бог?…Каква е неговата природа?… “Да бъде могъщ и добър.” Волтеровият Бог е не само съвършен архитект и механик, но той е още и добър в чисто етичен смисъл и това е още една причина, поради която Волтер го предпочита пред традиционно християнския Бог, на практика отъждествил се със злото. „За мен е очевидно, че има едно необходимо, вечно, висше, разумно Същество…Нямам никаква лична заслуга, като мисля, че това вечно и безкрайно Същество, което е за мен самата добродетел, самата доброта, ми повелява да бъда добър и ДОБРОДЕТЕЛЕН”. Философьт не допуска съществуването на чудеса, нереалност и свръхестественост, напротив иска да подчини всичко на строг детерминизъм.
Богът в който вярва Волтер и основаната на него религия, не само че не са вредни но те са и полезни, защото утешават нещастните и укротяват непокорните. „Ако Бог не съществуваше, той трябваше да бъде измислен!”. Идеята допускаща съществуването на Бог се оказва форма на хуманизъм, на просветителски хуманизъм. Бог е гарантът за морал. За друго той не е необходим, „Всичко, което надхвърля преклонението пред едно висше Същество и подчинението на неговите вечни повели, е СУЕВЕРИЕ”.
В света има и добро и зло, защото той така е устроен, и така съществува. Бодрият и празноглав оптимизъм е ненужен. „Философията на „всичко е добро” представя твореца на Природата като могъщ и злодеен цар, който не се смущава от смъртта на четиристотин-петстотин хиляди души, докато другите прекарват живота си в недоимък и сълзи, стига той да осъществи докрай НАМЕРЕНИЯТА СИ”. „Най-голямото благо е онова, от което се наслаждавате с такава сила, че ви прави напълно неспособни да чувствате нещо друго, както най-голямото зло стига до там, че ви лишава от всякакво чувство. Това са двете крайности на човешката природа, но и двете са КРАТКОТРАЙНИ”. Ако всичко е добро, то тогава ясно е, че има противоречие в притежаваните от Бог качества. Такова противоречие е недопустимо. Злото съществува, защото хората са несъвършени и грешат. На този въпрос Волтер се спира и в „Трактат за Търпимостта”: „Не към хората вече се обръщам, а към теб Боже на всички същества, на всички светове и на всички времена. Ако е позволено на слаби създания, изгубени в безкрая и незабележими за останалата Вселена, да се осмелят да поискат нещо от Теб, който всичко си дал, от Теб, чиито заповеди са вечни и неизменни, благоволи да погледнеш милосърдно на грешките присъщи на природата ни … Нека тези, които палят свещи посред пладне, за да Те славят, търпят онези, които се задоволяват със светлината на Твоето слънце … Нека всички хора помнят, че са братя…”
Търпимостта, толерантността – това са качествата, които трябва да проявяват човешките същества. Но за да могат да ги проявят те трябва да са свободни. Свободата е естественото право на човека „…действията ви са свободни. Вие имате свобода на действията, когато можете да ДЕЙСТВАТЕ.” След като хората са различни и не могат да не бъдат различни, естествено различни ще бъдат и техните убеждение, идеи, пристрастия. И няма нищо чудно в това, че тези различия могат да доведат до раздор, който е голямото зло за човешкия род, единствения изход от което обаче е толерантността.
Всички се раждат добри ( и как може да бъде по друг начин след като добрият Бог е техен създател ). Това, което прави хората лоши е тяхното общество, техните институции т.е. те от условията стават лоши. Естествено е, че в такъв случай основна цел на човечеството трябва да стане премахване на тези лоши условия. А това вече ще се осъществи с помощта на Разума, Истината и Просветата. Във възможностите на човека е да промени обществото. „Виждал съм хора неспособни за наука, но никога не съм виждал неспособни на добродетел хора.”
Основна идея в творчеството на Волтер е и тази разглеждаща паралелно и равнопоставено две толкова противоположни тенденции във философията каквито са рационализма и сенсуализма. Както мисълта, така и усещанията трябва да се анализират. Усещанията са винаги в нас и ние усещаме винаги против волята си т.е. ние сме предопределени да усещаме. Нищо не стига до нашия разум преди да мине през сетивата, само разумът и просвещението могат да променят живота на човека.