КСЕНОФАН

/ ок. 570 г.пр.Хр. – 480 г.пр.Хр. /

Принадлежността му към Елейската школа се оспорва от някои автори с мотива, че идеите му се различават твърде много от тези на Парменид и Зенон.


Учението му изразява прехода от мита към ЛОГОСА Противопоставя се на философския монизъм и на ПОЛИТЕИЗМА на митологията. Така философът рязко критикува антропоморфизма в митотворчеството и го противопоставя на философията. Според него в образите на боговете хората отразяват своята природа. Налага се извода, че не боговете са създали хората, а хората – боговете. Боговете са плод на фантастично творчество на човека и са такива, каквито са хората вярващи в тях. Така митовете остават в поезията, литературата и изкуството, а за философската мисъл имат значение само като способ за изразяване на нейните теоретични положения.


Елейският мислител утвърждава монистичния принцип на философската мисъл. Освен ЕДИННОТО, нищо друго не може да се мисли за реално, което Ксенофан нарича Бог. Единното се изобразява във формата на кълбо, защото тази пространствено-геометрична форма е синоним на съвършенството. Терминът Бог е метафорично средство за всеобщата природа. Бог няма почти нищо общо с теологичната природа. Той не е някаква абсолютна природа, дадена извън света. Този възглед е форма на философски ПАНТЕИЗЪМ.