ЗЕНОН ОТ ЕЛЕЯ

/ ок. 450 г.пр.Хр. /

Ученик на Парменид Зенон подлага на критика общоприетите мнения и представи за света. Самият Аристотел определя Зенон като основоположник на диалектиката. Диалектиката на Зенон е съществена страна от отрицателната диалектика на Елейската школа. Философът тръгва от противоположното и илюстрира противоречията, които по необходимост довеждат до абсурд. Разсъжденията на философа са насочени против схващанията за движението. Те са изведени под наименованието АПОРИИ. В своята философска дейност Зенон използва около 45 апории. Философът привежда примери получили по-късно наименования.

„Дихотомия”

Първо доказателство за невъзможността на движението е че предметът, който се движи трябва да дойде до половината преди да стигне края на пътя. И тъй като се предполага безкрайна делимост на пространството, оказва се, че тялото никога не може да стигне до целта на движението - то остава в изходно положение. Движението не е възможно, понеже изобщо не започва.

„Ахил и Костенурката”


Най-бавното същество във време на бягане не може да бъде настигнато от най-бързото Ахил, понеже онова, което преследва трябва най-напред да стигне там, откъдето е тръгнало преследваното. Затова, което е по-бавно трябва да бъде винаги в известна степен по-напред.





„Стрела”

Стрелата, която лети всъщност се намира в покой. За Зенон времето е сбор от моменти, сбор от „сега”. Едно тяло е в покой, когато заема определено място в пространството. И тъй като отделните отрязъци в пространството съставят даден път с реални измерения, то следва, че стрелата, която лети е в покой.


Едно от най-големите достойнства на апориите е че поставят проблема за отношението между обективно и субективно, отношението на човешкото мислене и познание изобщо към действителността. Апориите поставят под съмнение възможността мисленето да се отнася адекватно към действителността. Зенон отбелязва и зависимостта на движението от пространството и времето.