ПАРМЕНИД
/ АКМЕ ОК. 504 Г.ПР.ХР. /

ИЗТОЧНИК: Радев, Ради; „Антична философия”; И. „Идея”; Стара Загора 1994 г.

Открива първата формулировка на закона за непротиворечието. На него принадлежи убеждението, че главното достойнство на мисленето е непротиворечивостта на неговите определения. Там където има противоречие няма действително познание и истина. Според него философиите са две – съобразно истината и съобразно мнението. Учението на Парменид не допуска съществуването на възникването и многообразието, а пиема една единствено съществуваща реалност, определена като битие. Съществуването изобщо – това е Битието.

Битието е хомогенна, еднородна природа. С нея се обозначава преди всичко отсъствието на множество начала. То е единствено съществуващо лишено от всякакви елементи или компоненти. Във всички свои граници то е еднакво. Но също така Битието е абстрактна природа, то е отделено, абстрахирано от всякакви конкретни свойства, следователно е пълно тяхно отрицание. То е безотносителна във времето природа. Битието се представя във формата на кълбо, но не в буквален смисъл. В качеството си на идеална фигура то се определя като безотносително във времето. Въвеждането на метафорично онагледяване до голяма степен анулира логическата нишка и разкрива неспособността на философа да се абстрахира от сетивността и ЕМПИРИЧНОСТТА. Сравнението на битието с кълбо предполага наличието на небитие също като геометрична фигура или форма. Кълбото завършва някъде и това е неговата граница в пространството т.е. това е границата на битието и небитието. Битието е неподвижно поради няколко причини. Преди всичко липсва външна среда или условия в които би могло да се осъществи движение. Допускането на движение води до абсурда, че битието би могло да е там, където не е. Движението се схваща като преместване в празното. При тази елементарна форма има начало и край следователно има източник и цел. Безотносителността на битието обаче изключва както едното, така и другото. Битието е еднородно и като такова то не може да съдържа противоречия и противоположности, а именно те са причини за движението. Сетивните ни органи са ненадеждни, защото дават недостоверна информация. Приемат несъществуващото като съществуващо – движението, изменението, многообразието. В този смисъл сетивното познание съответства на мнението, а това е пътят на обикновеното човешко съзнание. Пътят на истината е достоверния път понеже е логически непротиворечив.