ФИЛОСОФИЯ НА БЛИЗКИЯ ИЗТОК
ИСЛЯМСКА ФИЛОСОФИЯ
Обозначаването „арабска философия” може да означава просто философия написана на арабски език. Според АНРИ КОРБЕН – известен иранолог – то не е особено коректно. Той смята, че тази лингвистична дефиниция е неадекватна и и липсва основание. Ако бъде възприета няма да се знае къде да се поставят иранските мислители, чиито произведения изцяло са на персийски език. Ето защо той предлага тази част от познанието на Близкия Изток да се обозначава с Ислямска философия.
Представата за ислямската философия не може да се ограничи до битуващата схема, запазваща само няколко големи имена, които са познати от преводите на латински осъществени през Средновековието в Толедо (Испания) и Сицилия (Италия).
Значението и продължителността на философския замисъл на ислямската философия може да бъде разбран само при условие, че не се търси еквивалент на това, което ние на запад наричаме “философия”. Дори термините фалсафа и файласуф, получени от транскрипциите на гръцките термини на арабски език не са точен еквивалент на нашите понятия за философия и философ. Терминът хикма е еквивалент на гръцкия sophia; хикма – илахия – на theosophia. Ислямската философия се представя преди всичко като дело на мислители, принадлежащи към религиозна общност, характеризирана чрез кораничния израз ахл ал-китаб: хора притежаващи една свещена Книга. Първа и последна задача е била да се разбере истинския смисъл на тази Книга. Терминът хакика обозначава истинския смисъл на Божествените Откровения., т.е. смисълът, който е истината. Хакика не може да бъде дефинирана като догма на една църква, но тя също изисква водачи, инициатори – имами – които да водят към нея. в противен случай пророчеството би приключило и няма да има повече пророци.
Това върху което трябва да се обърне внимание е факта, че в Исляма отсъства явлението църква. Няма притежател на “средствата за благодатта”, няма догматика, няма понтификат, няма Събори определящи догмите. За разлика от Християнството. От II в. в Християнството пророческото вдъхновение е изместено от църквата. Християнската мисъл бележи влизането на Бог в историята чисто времево. Религиозното съзнание на Исляма е центрирано не върху един факт от историята, а върху един факт от метаисторията. Този първоначален факт предхожда времето на нашата емпирична история. Философската мисъл в Исляма се движи в две посоки – едната – на напредване от Началото (мабда) и завръщане към Началото (маад) във вертикално измерение. Формите се осмислят по-скоро в пространството, отколкото във времето. Тези мислители не виждат света в еволюция в праволинеен, хоризонтален смисъл, а във възход; миналото не е “зад нас”, а “под краката ни”. Исторически погледнато ислямът поглъща гръцкото наследство и го предава на Запада през XII в. благодарение на труда на превозачите. През 148/765г. е основан Багдад ( дн. Ирак). През 217/832г. халиф Мамун основал Дома на мъдростта. Така през III-IX в. на арабски език се изработила цялата техническа терминология на теологията и философията.
Мухаммад ( Мохамед ) бил “Печата на Пророците” – последният от онези, които преди него са донесли нов шариа на човечеството. С това започнал нов цикъл, цикъла на уалая. Уалая обхваща идеята за познанието (марифа) и идеята за любовта (махабба). Цикълът на уалая е цикъл на Имама заместващ Пророка.