КУЛТЪТ КЪМ СЛЪНЦЕТО И ЗАДГРОБНИЯ ЖИВОТ В ДРЕВЕН ЕГИПЕТ
Египетска митология
В пустинните райони, които обграждат долината на Нил от запад и от изток, в различни погребения, в гробници, издълбани в скалите, в развалини на селища е намерено голямо количество разнообразни паметници на материалната култура, произведения на изкуството , предмети на религиозния култ и освен това надписи. Стремежът на египтяните да запазят мумиите на умрелите, да ги снабдят с храна и жертвени дарове, да дълбаят по стените на храмовете описания на войни, на подвизи на царя и многобройни религиозни обреди, този стремеж до голяма степен е свързан с религиозните обреди, с култа към мъртвите, с вярата в задгробния живот и обожествяването на фараоните. Мисълта за вечност, за безсмъртие най-напред за знатния, а по-късно и за другите хора пронизва цялата египетска религия и история. Египет се дели на две части: Горен Египет, тясна долина, и Долен Египет – широката делта на река Нил. На територията на Египет постепенно се образуват най- древните държави , които постоянно се борят помежду си за господство в страната.Начело на тези царства стоят царе, провъзгласени от жреците за богове.Борбата между двете царства е отразена в религиозния мит за борбата между боговете Хор и Сет, които се считат за покровители на Долен и Горен Египет. Победилия фараон присъединява към своите титли и титлите на победения.В битката, която повели била спечелена от Горен Египет. В обединените земи била построена новата столица – Мемфис.
Египтяните считат слънцето за страшна стихия на небесния огън, който цари в мъртвата пустиня, и същевременно – за начало на топлина и светлина, необходими за човешкия живот.По времето на старото царство култът към слънцето – се превръща в държавен култ на върховния бог на слънцето Ра. Името на този бог се включва като съставна част в имената на фараоните от ІV династия Хафра и Менкаура.Фараоните от V династия строят в чест на бог Ра великолепни храмове, в които се изпълнява специален слънчев култ.С образа на бога на слънцето Ра постепенно се слива образа на един от древните държавни богове на Египет – Хор, изобразяван или като сокол, или като слънчев диск с крила на птица.Най – високо развитие култът към слънцето достига при фараона Ехнатон, когато бога на слънчевия диск Атон бива обявен за единствен върховен държавен бог.
От времето на родовия строй култът към прародителите и свързаният с него погребален култ,спомагат за идеологическото заздравяване на властта и авторитета на родоначалника. Както другите народи, така и египтяните вярвали в задгробния живот. За тях това е своеобразно продължение на земното съществуване. Стремежът да се запази вечен живот на умрелия се изразява преди всичко с погребването на тялото. То изкуствено се запазва за вечен живот с помощта на специална мумификация, която трае 70 дена. Като обоготворяват явленията и силите на природата, египтяните се опитват да свържат мисълта за вечността на винаги възраждащата се природа с представата за възкръсване и вечен живот за умрелия и обожествен прародител.През периода на Старото царство , древния бог на водата и растителността Озирис се превръща в централна фигура на погребалния култ. Превръщането на бог на вечния живот, в съдия на мъртвите и в цар на задгробния свят е фиксирано в древната легенда, за това как Озирис е убит от своя зъл брат Сет, след това възкръсва и накрая става цар на задгробния живот. Затова според учението на жреците човек може да получи вечен живот само тогава, когато над тялото му бъдат извършени обредите, които някога са били извършени над тялото на Озирис. Докато през периода на Старото царство били извършвани погребални ритуали само над богати чиновници и жреци, то през периода на Средното царство се появява средният слой от свободни хора, погребалния култ малко се видоизменя. Религиозните надписи, които “осигуряват” през по ранно време задгробен живот само за царете и аристократите, започват да се появяват по стените на скромни саркофази, принадлежащи на средно заможни хора.През епохата на Новото царство,жреците пишат религиозните надписи вече върху папирусови свитъци и съставят “Книга на мъртвите”. Царете на Старото и Средното Египетско царство/ 2686 – 1633 г. пр. н. е./ били погребвани в огромни каменни пирамиди. В Египет има повече от тридесет пирамиди, но най – известни са пирамидите в Гиза., където трима царе са погребани с техните царици. Първоначално пирамидите били покрити с блестящ варовик, който вече е изчезнал. Пирамидите на Гиза са едно от чудесата на света, хората които ги издигнали на били роби, а селяни, които работели за царя, докато прииждали водите на Нил, и получавали за труда си храна, масло и платно за дрехи. Вероятно смятали, че като помагат на царя да се приготви за смъртта, ще омилостивят боговете и ще бъдат възнаградени в отвъдния свят. Но макар че религията играе такава голяма роля в живота на народа и изкуството постоянно се използва за укрепване на религиозните вярвания, все пак религията не може напълно да подтисне свободната човешка мисъл. Жизненият опит и острите социални противоречия неизбежно предизвикват съмнения в онази вечна и неизменна справедливост, за която говорят жреците.
Озирис (Осирис, Асар) в египетската митология един от главните богове и културни герои, най-големият син на Геб и Нут, брат на Изида (и неин съпруг), Сет и Нефтида, баща на Хор, според Плутарх и хелиополската комогония — и на Анубис. Озирис бил сложносъставен образ, божество-персонификация на царската власт, бог на производителните сили на природата и владетел на подземното царство. Предполага се, че бил приемник на царските инсигнии от Анеджти.
Обикновено се смята, че древните египтяни са политеисти. Египетските богове са персонификация на природни стихии, събития от живота, чувства. Египетският пантеон е един от най-внушителните. Боговете живеят на земята (в храмовете) и те трябва да бъдат почитани и уважавани. Затова древните египтяни е трябвало да им отправят молитви, да им танцуват, пеят и да им принасят дарове — храна и скъпоценни предмети. Само Ехнатон, познат като „фараонът-еретик“ се опитва да наложи монотеистичната религия към слънчевия диск Атон по време на краткото си царуване. За повече от пет хиляди години от историята на фараонския Египет, религията се е развила съвсем малко. Според периода, някои божества стават по-важни и почитани, докато други загубват божественото си влияние. В Египет Божествата вземат човешки образ твърде късно в Историята на страната. Отначало всички богове са били изобразявани в образ на животно: Баст-котка, Анубис-чакал, Ра-сокол и т.н. едва по-късно те придобиват по човешки черти като се започва от тялото. В Средното Царство вече виждаме божествата с човешко тяло а главата е на животно. Това произлиза от факта, че досега поклонниците на дадено божество са го възприемали като животно. И за да стане прехода по-плавен жреците постепенно променят тази структура на боговете. По времето на Новото царство боговете са вече с ясно изградени човешки черти, дори главата на някой божества е вече човешка. Изида, Озирис, някой божества-пазиители и др.
Египетските божества са и невидими (Амон), и видими (Апис). Важно е да се отбележи, че обитателите по бреговете на река Нил обожествявали символите, които те представлявали. Също така, египтените се съмнявали доста, че богинята на майчинството (Таурет) в действителност е хибридно същество, още повече, че боговете били обожествявани под имената дадени им от хората. Тяхните истиски имена са известни само лично на тях : Изида можела да се похвали, че знае тайното име на слънцето, и да има следователно цялата власт върху него ! Боговете, независимо от политеизма (повече от 700 божества), са се разглеждали като един: просто наречен Бог… Божественоста е била едновременно множествена и Единствена. Според теологията на Новото царство, боговете са само три: Птах, Амон и Ре.
ОЗИРИС
Озирис бил четвъртият от боговете, царували на Земята, след като наследил властта от прадядо си Ра, дядо си Шу и баща си Геб. Когато царувал над Египет, Озирис отвикнал хората от примитивния начин на живот и от людоедството, научил ги да сеят зърнени храни, да отглеждат лозя и овощни дървета, да добиват и обработват медта и златото, обучил ги да строят градове, разкрил им чудните тайни на лечителското изкуство, въвел религията. Но неговият завистлив по-малък брат Сет – злият бог на пустинята – го убил, за да му отнеме властта. Озирис бил разкъсан на безброй парчета и разпръснат из цял Египет. Вярната и предана Изида успяла да открие посечения труп на мъжа си, извлякла по тайнствен начин скритата у него жизнена сила и заченала син Хор. Когато той възмъжал, победил злодея-братоубиец и съживил Озирис. Възкресеният Озирис обаче не пожелал да остане на Земята и възкачил там на престола Хор, а той зацарувал и раздавал правосъдие в отвъдния свят.
В епохата на родовото общество, когато възникнал култът към Озирис, той се възприемал като бог, олицетворяващ производителните сили на природата. Смятали го за бог на растителността (затова по онова време и подир това оцветявали изображението на тялото му със зелен цвят), на водите на Нил и въобще на напояването на земята. По време на сеитбата имало обичай да се изработват малки фигурки на Озирис от кал, в които се пъхали житни семена. Така при покълването им се визуализира идеята за зараждането на новия живот от мумията на бога.
В края на Старото царство култът към Озирис придобил общодържавен характер. Откъм края на Новото царство го свързали с бог Ра и започнали да го изобразяват със слъчев диск на главата. Като бог на мъртвите и владетел на подземното царство Озирис бил смятан за съдия на мъртвите; покойникът му се представял, сърцето се премервало на везните; праведника Озирис отпращал в райските поля.
ИЗИДА И ОЗИРИС
Богинята на небето Нут дълго време е любима на Ра. Тя му остава вярна, докато един ден богът на земята Геб не се приближава до нея с нежна любов и небесната Нут взима в обятията си земята. Не след дълго Нут зачева и носи в утробата си плода на тяхната любов. Обаче Ра – богът-слънце – разкрива тайната и в ужасния си гняв проклева измамницата, като забранява на Нут да роди детето на бял свят, в който и да е от 360-те дни на тогавашната година.
В своето отчаяние Нут се обръща към бог Тот – ходатай и писар на боговете, вожд на душите на мъртвите, който в миналото я затрупва с безброй белези на симпатията си към нея. Тот дълго мисли какво да направи, защото знае, че нито небесна, нито земна сила е в състояние да измени думата на Ра. Богът-слънце всеки ден от годината изминава своя път и нищо не остава скрито от погледа му. Всеки се подчинява на заповедите му, тъйкато той е всемогъщият господар на небето и земята. Накрая Тот скроява хитър план.
Веднъж в игра на зарове с луната Тот спечелва една седемдесета част от лунната светлина и с така придобитата светлина създава нови пет дни, които прибавя към 360-те дни от годината. За тези пет дни не се отнася проклятието на Ра и така Нут всяка година дава живот на едно дете. Първата година ражда Озирис, следващата Сет и след това една след друга Изида и Нефтис. Оттогава луната е по-бледа от слънцето.
Минава време. Озирис се жени за сестра си Изида, а по-малкият му брат Сет взима за жена тяхната най-млада сестра Нефтис. Богът на земята Геб дава на своя син Озирис в наследство Долен и Горен Египет. Озирис заема трона на двете империи и става велик, мъдър владетел, подобен на слънцето, което излъчва светлина и което подарява храна на земята. В своята държава Озирис укрепва правдата, разпростира надалеч границите на империята, царуването му създава мир и благосъстояние, а враговете се боят от смелостта му. Научава хората да почитат боговете, въвежда земеделието, употребата на огъня; жителите на Египет от него научават първите песни, музиката, изкуствата; той ги запознава с брачния живот, преустановява дивите обичаи на народа. Не само хората, но и боговете вярно се подчиняват на Озирис.
С все по-голяма завист гледа Сет на нарастващата власт на брат си, но нищо не може да стори срещу нея, защото Изида със своя ум и вълшебна сила бди над сигурността на своя мъж. Един ден Озирис тръгва на обиколка из своите провинции в Долен и Горен Египет, за да види дали навсякъде спазват законите му. В негово отсъствие Сет се опитва да заграби властта, обаче Изида проваля всичките му коварни опити. След дълго хитруване той все пак успява да измисли капан, който причинява гибелта на брат му.
Сет взима точна мярка на тялото на Озирис и приготвя чудно хубав сандък, украсен със скъпоценни камъни. Урежда пищно тържество в двора на Асо (негов другар). Изида напразно се опитва да предпази мъжа си, но Озирис приема поканата. Когато настроението на тържеството достига връхната си точка, Сет заповядва да внесат пищно украсения сандък, отваря го и казва, че ще го подари на онзи, чието тяло го запълни точно. Един след друг поканените полагат усиля да спечелят скъпия подарък, но никой не успява. Опитва се и Озирис и тялото му изцяло запълва чудния сандък. “Няма съмнение, сандъкът се полага на тебе!”, извиква Сет. При тези негови думи съзаклятниците изскачат от скривалищата си, захлупват върху Озирис капака на сандъка, здраво го заковават и го потапят във водите на Нил.
Когато Изида научава за печалната съдба на своя мъж, отрязва едната си плитка, облича дреха на оплаквачка и с помрачен разум изскача от палата си, за да търси мъртвото тяло на Озирис. Обикаля гори, поляни, планини и долини, разпитва всекиго, когото среща, с магическата си власт кара и животните да проговорят, но всичко е напразно – никой не й казва къде е тялото на Озирис. Безнадеждно скитаща се по брега на Нил, случайно попада на деца, които разказват на богинята по какъв начин Сет и неговите съучастници хвърлят във водите на реката чудно издялания сандък с тялото на Озирис, и как чудният ковчег, плуващ към морето, се оплита в корените на едно огромно темарисково дърво, което от този момент започва все повече да расте и с времето ковчегът се враства в огромния му дънер.
Изида тръгва да намери чудното дърво, но не намира нито следа от него. Жителите на делтата й разказват, че огромният темариск е отсечен по заповед на Библоския цар, за да издялат от него колона за двореца му. Така колоната в палата приютява в себе си тялото на Озирис.
Изида без колебание тръгва за Библос и след време попада при царицата, която й поверява един от малките принцове. Богинята остава в дома на библоския цар и толкова много обиква малкия принц, че всяка нощ с течение на времето се опитва да го направи безсмъртен, като го държи над жарава. Една вечер царицата се скрива в един от тъмните ъгли на залата, за да проследи действията на бавачката и разбира истината. Изида разкрива коя е и признава истинската причина за гостуването й в двореца – да търси тялото на мъжа си. Царицата проявява съчувствие и заповядва да разрежат дървената колона. Действително намират чуд- но украсения сандък на Сет, дават го на Изида и тя отплува с него обратно към двореца си.
По време на отсъствието на Изида от брака на Сет и Нефтис се ражда дете. Наричат го Анубис – бог с глава на чакал, който става пазител на везните от подземния свят. Сет научава за пътуването на Изида и скоро стига до ушите му вестта за завръщането на египетска земя на тялото на брат му. Неговата ревност и омраза пламват отново, той не може да понесе присъствието дори на мъртвия Озирис. С дива решителност се залавя да търси ковчега, но безрезултатно. Накрая му помага случайността – по време на лов един тигър му се изплъзва изпод стрелата, той тръгва да го преследва до късно вечерта и с появата на луната пред него блясва металния сандък, скрит от Изида. Див гняв обхваща Сет и той се нахвърля на ковчега, разбива капака и нарязва трупа на Озирис на четиринадесет къса, като ги разхвърля във водите на Нил, в тинята и по околните земи, за да не бъдат събрани никога. Щом Изида чува новината за новото злодеяние на Сет, отново потъва в мъка, като че ли току-що е изгубила своя обожаван съпруг. Вика на помощ своята сестра Нефтис, която довежда със себе си нейния и на Сет син с чакалова глава, Анубис. Заедно тръгват да търсят разпръснатите останки на добродетелния цар-бог. Претърсват цялата околност с такова усърдие и решителност, че накрая успяват да съберат всички късове с изключение на един – детеродния орган на Озирис (той остава в Нил, където е погълнат от една лакома риба). С безкрайно търпение Изида слепва едно в друго късчетата от тялото на своя съпруг, а на мястото на изгубеното късче сътворява ново. След това напръсква с вълшебна течност своя съпруг, произнася вълшебни слова и великият цар отново възкръсва за живот.
Изпълнена от нежна любов, Изида пада върху тялото на Озирис, нощта прекарва с него и от тяхното единение се зачева момченцето Хор, славното дете-слънце. Обаче Озирис няма как да остане по-нататък в царството на живите – възкръсва за кратко време само за да даде живот на своя безсмъртен потомък и отива в царството на мъртвите. Там боговете, още помнещи неговата доброта и справедливост, го правят цар на Аменти, царството на мъртвите, и справедлив съдия на душите на мъртвите. Изида приготвя подобаваща на трупа гробница, а Нефтис и Анубис го балсамират, увиват го в платнени ленти, за да тръгне тялото очистено за отвъдния свят. След това Изида се оттегля в един потаен кът в делтата на Нил, за да предпази своето бъдещо дете от отмъщението на злия му чичо. Тя ражда наследника на Озирис на един остров, защитен от непроходими мочурища, и до порастването му го пази чрез своята вълшебна сила от престъпни покушения. Когато Хор става здрав и силен момък, Озирис го посещава и го кара да отмъсти кръвно за злодеянията, извършени срещу него и майка му, и да заеме трона на Долен и Горен Египет, за да възтържествува правдата над злото.
Хор намира съюзници в лицето на Нефтис, жената на Сет, намразила своя мъж заради престъпленията му и сина й Анубис. Успяват да съберат голяма войска и тръгват на бой срещу тъмнината. В жестоката борба боговете застават на страната на Хор и той успява да победи армията на Сет. Хор тръгва да преследва Сет и между двамата богове започва див двубой. Сет изважда окото на Хор, а синът на Озирис пък отрязва детеродния орган на Сет. Така с изгубването на своето мъжество Сет за вечни времена е принуден да се откаже от надеждата за царуване на земята. Хор поднася изваденото си око на Ра, господаря на вселената, за да го отнесе на небосвода и сътвори от него слънчевото кълбо. И докато долу Хор царува мъдро и справедливо, от висините окото му животворно грее върху живите.
ЕГИПЕТСКА МИТОЛОГИЯ
Древните космогонични митове на Египет са се запазили до наши дни. Почти всеки от тях в някаква форма приписва значителна, централна роля на Нил, на прииждането на реката, на наносите. И това е разбираемо, тъй като икономическият живот в Египет, земеделието зависело от прииждането на Нил. “Египет е дар на Нил” – казва древният историк Херодот. След оформянето на приведения в ред свят, както в шумерската, акадската, хетската, индуската и гръцката, така и в египетската митология се появява редицата на сменящите се едно с друго поколения на боговете. Поколенията богове се разделят на двойки от мъжки и женски пол, тъй като примитивният човек си представял и живота, и размножаването на боговете по аналогия на човешкия живот и неговото размножаване. В Египет обаче не Земята е женското първоначало, както това е у гърците (Гея, Ге), а обратно: небето е от женски, а земята е от мъжки пол. Причината за това трябва да се търси в Нил: Нил опложда египетската земя, поради което Нил и неговият бог са от мъжки пол, съзидателното първоначало, а ролята на жена остава на небето. Характерно за египетската митология, както и за митологиите на други народи, е това, че боговете се явяват в човешки образ. В Египет обаче са се запазили и следи от тотемизма: отделните богове често били представяни съответно в образа на животно, като се приемало, че святото животно и олицетворяваният от него бог са единосъщни. Разказът за създаването на човека също така заема важно място в египетските митове. Според един от вариантите хората са създадени от сълзите на бога-слънце. Обаче според най-известния мит богът Хнум сътворил първия човек от глина на грънчарско колело. В тази своя форма митът се родее както с месопотамския, в който Мардук оформил човека от глина и от кръвта на убития бог Кингу, така и със запазения в Стария завет еврейски мит. Особен вариант на бунта на хората срещу боговете представлява египетският мит за свадата между Ра и хората. В Стария завет на този мит отговаря разказът за вавилонската кула-естествено с друго конкретно действие, защото еврейският мит по съдържание може да се отнесе повече към месопотамския. Във всеки случай този паралел показва, че еднакви обществени събития на различни места създават подобни митологически мотиви. Бунтът срещу боговете подсеща за наличието на класово общество.
НАЧАЛОТО
В началото нямало нито небе, нито земя, нямало нито живи, нито мъртви и съзидателните и рушителните елементи почивали във вцепенено бездействие в бездънна дълбина на бога Нун. Нун бил първичният елемент, божествено същество във формата на първична вода. От неговите съставни части се създала вселената. Повърхността на първичната вода била покрита от гъста тъма, защото и свещеният извор на светлината почивал в скута на Нун. И творецът на боговете, великият Нун, създал слънчевата светлина. На повърхността на първичната вода се подал крехък зародиш и бързо израснал в стройно, блестящо и много багрено цвете-лотос. От прозрачната затворена чашка на цветето прониквала тайнствена светлина, листенцата бавно се разтворили и от чашката, излязло едно сияещо дете. Нун събудил за живот Нефертум, детето-слънце. Нефертум отворил очи, тъмнината се разпръснала и светът бил облян от живителната светлина. Подалото се от своята люлка-цвете дете-слънце се огледало и на безкрайната вода не се оказала нито педя място, където то да стъпи. Тогава от дълбочината то извикало първичния хълм.стъпило на твърдата почва и създало Маат, закона на вселената, богинята на истината, задгробния съдия на сърцето на мъртвите.
Ра едно време бил господар на хората и боговете. Около бога-слънце се събирали най-великите; девет богове съставяли божественото тяло: Ра; Су и Тефнут; техните деца Геб и Нут; Сет и Нефтис; накрая Озирис и Изис участвали в божествения съд. Тези девет богове властвали на небето и земята, над добрите и злите създания, те решавали борбите и споровете на боговете. Деветте богове били такива като Нун, първичния елемент, в който били преди едно цяло и от който се зародили всички. Хората обаче не почитали небесните богове и се възбунтували срещу тях. Тогава Ра повикал при себе си боговете и те, опирайки чело о камъка, треперещи се проснали на земята. Ра се обърнал към Нун, първичния елемент, така:
– Ти си първоначалният бог, от когото произхождам и аз, и ти си преди мене бог на боговете. Погледни хората, породени от моите сълзи. Тези червеи кроят нещо срещу нас. Кажи, говори, боже, какво трябва да направя, защото не искам да ги унищожа, преди да изискам твоя съвет.
– Дете мое, Ра – отговорил величественият Нун, – ти си свой собствен баща и творец. Ти си създал сам себе си! Седи спокойно на царския си трон, защото ти си толкова страшен, че съзаклятниците ще се ужасят само от погледа ти.
Тогава Ра насочил погледа си към земята и хората побягнали в пустинята, защото ужас обзел сърцата им. Но боговете ги погнали. Тогава хората се укрили в планините; боговете обаче помолили господаря на слънцето да изпрати окото си подир съзаклятниците. Ра извадил окото си и то се спуснало долу в образа на богинята Хатхор. Богинята извършила големи опустошения сред хората и след това се явила пред лицето на Ра. Той обаче се страхувал, че Хатхор ще унищожи човечеството, и казал:
– Повикайте светкавични ладии, които да се носят като сянка. Появили се бързите кораби и всевластният бог казал:
– Идете бързо в Елефантина и донесете много, много пиво. Слугините приготвили пиво от хмел и Ра боядисал течността червена. Кървавочервеното пиво сложили в огромни съдове; седем хиляди амфори били напълнени с опияняващия нектар. На другия ден в зори, когато Хатхор искала окончателно да унищожи хората, Ра казал:
Ще спася смъртните от мъстта на богинята!
Заповядал да наводнят с пиво земите около скривалищата на хората и когато богинята слязла долу, обагрената течност отразила лицето й. Хатхор опитала течността, която й допаднала, и толкова се напила, че дори не познала хората. Помислила, че кръвта им обагрила повърхността на земята и водите. Ето как Ра спасил смъртните от унищожение, оттогава насетне не искал и да чува за неблагодарните създания.
– Сърцето ми се измори – казала той, – не искам повече да бъда между хората. Качил се в ладията си и тръгнал по светлите пътища на небето.
СРЕДНОЩНО ПЪТУВАНЕ НА РА ИЗ ДОЛНИЯ СВЯТ
Всяка вечер Ра като грохнал старец се качва в нощната си ладия, за да измине своя подземен път от голямата западна врата до източната, и в зори, възроден, се прехвърля в дневната си ладия. На носа на ладията стои на стража Сет и със страшното си оръжие пропъжда далеч враговете на бога-слънце. През 12-те часа на нощта пътят на Ра води през 12 станции, а по неговия път го съпровождат най-великите богове и богини.
В първия час Ра преминава през портата на западния хоризонт, качва се в нощната си ладия и плава под земята, докато стигне до седалището на боговете на мъртвите. Тук той се качва в нова ладия. Корабът му се съпровожда от четири богато украсени ладии. В третия час стига до границата на една тайнствена империя. На това място започва царството на Озирис. В петия и шестия час богът-слънце навлиза в тъмна местност. В пещерата на запад, където дори Ра не вижда, го упътват само гласове. В песъчливото корито на черните води живеят ужасни змии. Ладията може да се придвижи напред само ако се превърне в змия. В седмия час слънцето пристига в опасна зона: в империята на змията страшилище Апофис. Змията непрекъснато напада ладията на Ра, но страшната сила на Сет и неговият харпун едно след друго отблъскват нападенията й. Империята на Апофис свършва в безводно, пресъхнало корито. През него Ра може да премине само благодарение на вълшебната сила на Изис.
Сега ладията стига до една огромна пещера. Тук седи на трон Озирис, царят на долната земя, пред нозете му, вързани или обезглавени, лежат неговите врагове. След това Ра плава покрай гъсти пясъчни дюни, това са гробовете на боговете. Тук почиват творците – Шу, Тефнут и сам Ра в своите три образа. В осмия час всяка душа се провиква подир Ра. Сводът кънти също като че ли мяукат сто хиляди ранени котки, но гласът прилича понякога и на човешки плач. В следващия час пътниците на ладията слизат от нея, за да си починат. Тогава започва преобразяването на Ра, наречено хепер, в края на което като млад бог той се издига отново на небето. В десетия час се спуска долу един огромен бръмбара, за да изтегли ладията на слънцето през тъмното гърло на една змия, дълга 1300 мили. Когато накрая Ра отново се подава ,той сам се е преобразил на скарабей, той е Хепер. Началото, бог на утринното слънце. А изоставеното му тяло почива в долния свят. В следващите часове богът Шу взема на скута си свещения бръмбар и излиза с него на горния свят през източната порта на долния свят. Слънчевите маймуни заобикалят Хепер и всяка заран с танци и весели песни честват младата светлина.
БАЛСАМИРАНЕ
Балсамирането, като процес за запазване на тялото и на Ка и Ба душите е измислено в Древен Египет по време на четвъртата фараонска династия. Жреците на Анубис ръководят процеса под зоркия поглед на самото божество. Всички меки тъкани, мозъка и по-голямата част от вътрешните органи се изваждат. Кухините се почистват и цялото тяло се покрива с натриев карбонат. Червата, дробовете, черния дроб и стомаха се запазват отделно, закриляни от четирите сина на бог Хор: Дуамутеф (стомах), Кебсенуеф (черва), Хапи (бели дробове), и Имсети (черен дроб). После тялото се намазва отвън и отвътре със смола, за да се консервира, след което се опакова в ленени бинтове. Душата Ка може да се върне в тялото само ако то е добре запазено. Повреденото тяло не може да бъде разпознато от душата и това намалява възможността за вечен живот. Страха от това кара египтяните да полагат особено внимание и старание при процеса на мумифициране и самото погребение. Тази ‘втора смърт’ може да се използва, за да се отмъсти на някого след смъртта му, като се унищожи мумията му. Мумифицирани са и много животни, за които често се смята, че са били домашни любимци. Други египтолози твърдят, че това са божествени превъплащения.
КНИГА НА МЪРТВИТЕ
Книга на мъртвите е сборник с около двеста магически текста, песни и картинки, написани върху папирус, които се погребват заедно с мъртвите, за да му помагат по време на пътуването му към Отвъдното. В някои гробници, текстовете от Книга на мъртвите са намирани изрисувани върху стените. Един от най-добре запазените преписи на книгата е “Папирусът на Ани”, създаден около 1240 г. пр.н.е. Освен самите текстове, той съдържа и много рисунки на Ани и на жена му по време на пътуването им към царството на боговете. За египтяните смъртта е начало на опасно пътешествие, по-опасно от самата смърт. Целта на това пътешествие е да се достигне царството на боговете. За да се достигне до него, и да заживее сред боговете, душата на умрелия трябва да премине през царството на мъртвите. Всяка Книга на мъртвите е била различна, като в нея се съдържат различен брой текстове, заклинания и химни, според начина на живот, който е водил мъртвия. Слагали са се само онези текстове, за които се смятало, че ще са най-полезни на мъртвия, за да премине през различните изпитания по време на пътуването му.
Претеглянето на сърцето
За египтянина в сърцето са заключени всички добри и лоши дела, извършени приживе. След смъртта, нa церемония се анализират делата. Церемонията на претеглянето на сърцето решава дали на покония ще се даде право на живот в отвъдното. Умерлият се въвежда в Съдебната зала от Анубис. Сърцето се поставя на везна, като от другата страна се поставя Перото на истината на богинята Маат. Анубис извършва претеглянето. Тот записва показанията. Бог Хор отвежда покойния до владенията на Озирис ако сърцето е по-леко от перото на Маат (ако приживе е правил повече добри дела). Демонът Аммит, “Сърцеяда” – полукрокодил, полулъв, полухипопотам – изяжда онези, чиито сърца са по-тежки от перото, лишавайки ги от право на живот в Отвъдното.