let’s make something together

Give us a call or drop by anytime, we endeavour to answer all enquiries within 24 hours on business days.

Find us

PO Box 16122 Collins Street West
Victoria 8007 Australia

Email us

info@domain.com
example@domain.com

Phone support

Phone: + (066) 0760 0260
+ (057) 0760 0560

Гръцка митология

Гръцка митология - Световни религии от iKant



Гръцка митология

Минойски период (2800-1500 г.пр.Хр.)

Територията на Гърция е разположена в южната част на Балканския полуостров. Бреговете й се мият от водите на Средиземно, Бяло (Егейско) и Йонийско море. Към територията на страната се числят и множество острови – Крит, Корфу, Занте, Хиос, Самос, Тасос, Самотраки, Цикладските острови и др. Морето е прорязало бреговата линия на страната с многочислени заливи и сякаш самата природа е предопределила съдбата на гърците – да бъдат морски народ. В дълбока древност, около XXVIII в. пр.Хр., на остров Крит възникнала могъщата Крито-минойска (или само Минойска) цивилизация – по името на легендарния цар Минос. През XX-XXVI в. пр.Хр. достигнала най-висок разцвет и в културно отношение изпреварила останалата част на древна Елада, оказвайки й мощно влияние. За жалост, писмеността на Крит не е разшифрована до днес и съвременните знания за митологията са базирани изцяло на археологическите разкопки и преди всичко на останките от великолепните дворци в Кносос и Фестос. Творенията на древните пеласги поразяват и сега с изяществото си. Най-ярка проява на високоразвитото критско изкуство били знаменитите фрески, украсяващи стените на минойските дворци. По време на разцвета на Кносос, Крит разширил морските търговски връзки с Цикладските острови, континентална Гърция, Сирия, Египет и Месопотамия, което усилило влиянието на външните култури. По това време континентални културни центрове в Гърция били Микена и Тиринт, които копирали достиженията на минойската култура. Тъй като цялата гръцка история е свързана с морето и е пронизана от влиянието на природните стихии, съдбата на минойската култура също била зависима от природните явления. Около 1500 г.пр.Хр. в близост до Крит (в района на о-в Санторини) катастрофално земетресение тласнало към разпад цветущата Крито-минойска цивилизация.

Микенски период (1500-1100 г.пр.Хр.)

Около 1400 г.пр.Хр. от северните части на Балканския полуостров започнало нашествие на протогръцки племена, измежду които светлокосите ахейци били най-силни. Те завоювали голяма част от Елада, частично изгонвайки пеласгите и смесвайки се с местното население, създали новата Микенска цивилизация. Точно ахейците донесли със себе си култа към Олимпийските богове, елементите на нова култура и в резултат на това нашествие, Микена утвърдила положението си, ставайки водеща в цялото Средиземноморие. Придвижвайки се на юг, ахейците завладяли Кносос, а след това и целия Крит. Там се запознали с минойската писменост, на чиято основа създали своя собствена. Общетвеният строй на ахейците бил робовладелчески. Начело на държавата стоял управник, а по време на военни действия, бил избиран военачалник. По правило, тези вождове били крупни земевладелци и собственици на много роби. Сведения за този период са достигнали до нас чрез безсмъртните Омирови поеми и многочислените митове за полубожествените герои Херкулес, Тезей, Язон и много други. Кулминация в историята на Ахейска Гърция е Троянската война. Заради завладяването на Троя, около 1200г.пр.Хр., гръцките племена се обединили за пръв път. Според легендата, цел на войната била възвръщането на прекрасната Елена, жена на спартанския цар Менелай, която била похитена от Парис, син на троянския цар Приам. Това довело до разделяне на гръцкия свят и започването на дестгодишна война, която Омир описва с впечатляващи подробности в епичната поема “Илиада”. Всъщност, за ахейците вече нямало особено значение, кой ще излезе победител от тази война, защото силите на Микенската цивилизация били подкопани, а ресурсите – изтощени и тя не можела да се противопостави на външни нашествия. Около XI в.пр.Хр. отново от север нахлули дорийците – народ още по-войнствен от ахейците. Те завоювали цялата страна, освен Атика и о-в Евбея. Навсякъде, където стъпил дорийски крак, Микенската цивилизация била рарушена.

Епохата на Омир (1100-800 г.пр.Хр.)

След нахлуването на дорийците, ахейските дворци в Микена и Пилос били разрушени, а Тиринт – напуснат. Дорийците установил родови отношения, раздробявайки всички ахейски държави на малки общини. Така, политическото и техническото развитие на страната било върнато назад. Силно пострадало мореплаването и градостроителството. Изящните образци на изкуството били заменени с по-груби форми. Когато мракът започнал да се разсейва, развитието на Гърция поело по съвсем друг път. Постепенно започнала да се засилва родовата аристокрация, а поробеното местно население ставало собственост на родовите общини. В земите, където населението оставало свободно, трябвало да плаща данъци на завоевателите. След нашествието, старата писменост била забравена, но около 1000 г.пр.Хр. възникнала нова – общогръцка писменост, основана на азбука. Формирал се гръцкия език и се създал новия светоглед, включващ цялото многообразие на религиозните представи, отразено в митове, култове и мистерии. В този период гърците колонизирали островите в Егейско море и крайбрежието на Мала Азия. Най-крупно достижение на тази епоха са безсмъртните епични произведения на Омир (IX-VIII в.пр.Хр.), отразяващи духа на това време. След VII в.пр.Хр. всички племена с гръцки произход започнали да се наричат елини, както до тогава се наричало само едно племе в южна Тесалия.

Архаичен период (800-500 г.пр.Хр.)

Това е период на интензивно икономическо, политическо и културно развитие на Гърция. По това време израстнали градове и търговски центрове, процъфтявали занаятите и изкуствата. Започнали да се появяват гръцки селища-колонии в Сирия, Италия, Сицилия, Египет и по бреговете на Черно море. Но концентрацията на земя в ръцете на родовата аристокрация започнала да забавя икономическото развитие. Енергичната деятелност на занаятчийте и търговците засилвала позициите им и отслабвала позициите на родовите аристократи. Така се стигнало до реформите, осъществени от Солон в Атина в началото на VI в.пр.Хр., които закрепили правата на богатите търговци и собствениците на работилници. Властта на родовите общини можела да се подтисне само с помощта на определено държавно устройство – тиранията. Като правило обаче, тиранията била съпровождана от демократични реформи, като реформите на атинския тиран Писистрат (560-527 гг.пр.Хр.). След постепенното унищение на родовите институции, гърците съумяли да създадат нова форма на социално-политически и икономически живот. Това били градовете-полиси, които съответствали на интересите на робовладелците и обединявали всички свободни граждани. Като правило, полисът включвал в себе си не само града, но и областта около него. В края на VI в.пр.Хр. възникнало първото крупно обидинение на полиси, начело със Спарта – Пелопонеския съюз. Всеизвестни са строгите закони на спартанския живот, обезпечаващи лидерската позиция на Спарта, която успяла в крайна сметка да съсредоточи в ръцете си ръководството на целия политически живот в Пелопонес.

Класически период (500-300 г.пр.Хр.)

В тази епоха, полиси като Атина, Коринт и Мегара станали водещи търговско-занаятчийски центрове. Благодарение реформите на Солон, твърдото управление на Писистрат и деятелността на основополжника на демокрацията Клисфен, Атина се развивала стремително, докато Спарта, подчинена на суровите си закони оставала само мощна военна сила. В 500 г.пр.Хр. пълчищата на персите се нахвърлили върху гръцките селища-колонии. Едва след 10 години, при Маратон, атиняните удържали победа над армията на персийския владетел Дарий. А след още 10 години, в Саламинския пролив, гръцкият флот разгромил корабите на Ксеркс – приемника на Дарий. Точно тогава, легендарните 300 спартански войни, начело с Леонид, се сражавали героично срещу персийските завоеватели и загинали при Термопилите. През 479 г.пр.Хр., при Платея (Южна Беотия), гърците разгромили напълно персийската армия, с което освободили Гърция и гръцките градове в Мала Азия. Атина, като един от най-силните гръцки полиси след битките с персите, създала Атинския морски съюз, в който влезли държавите от островите в Егейско море. Атина станала могъща морска сила, изпозвайки за търговия пристанището си в Пирея – най-голямото пристанище в Средиземно море. Благодарение на военните си успехи, Атина станала главен град на Гърция. На Акропола се строели великолепни храмове, художниците създавали прекрасни произведения на изкуството, а философите били представени от такива имена, като Сократ и Платон. Това била знаменитата епоха на Перикъл. Била създадена данъчна система, чрез която станало възможно да се отделят средства, с които да се обучават бедните граждани на изкуство и занаяти, за сметка на държавата. Всички свободни граждани участвали в управлението и контролирали градската администрация. Точно това общество на развита демокрация създало такива фигури, като Херодот, Есхил и Фидий. От своя страна обаче, могъществото на Атина довело до конфликт с другите полиси. Така, борбата на Атина със Спарта за хегемония в Гърция довело до Пелопонеската война (431-4004 гг.пр.Хр.). В крайна сметка Атина признала победата на Спарта и Морския съюз бил разпуснат. Възвръщайки хегемонията си обаче, Спарта не могла да предложи някаква реална програма за развитие на Гърция. Страната се окзала в задънена улица, от което се възползвала Македония. Филип II Македонски, който бил мъдър политик и далновиден реформатор, поставил цяла Гърция под свой контрол. По това време, на фона на общата нестабилност, Македония се отличавала с развита икономика, развити технологии и военно дело. След убийството на Филип II, мястото му заел неговия син Александър Велики, който осъществил общогръцката мечта за покоряване на Персийската империя. Сега е трудно да си представим и разберем по какъв начин младият цар успял да покори и обедини цяла Гърция, да покори персите, да премине победоносно през Мала Азия, Сирия, Египет и да достигне до Персия и Индия, където влиянието на походите му и следите на гръцката култура се долавят и в наши дни. Но в крайна сметка Александър не бил добре разбиран, както от армията, така и от близкото си обкръжение. Той умрял едва на 33 години (323 г.пр.Хр.), без да остави наследник. Смъртта му ускорила распадането на огромната империя.

Елинистичен период (500 г.пр.Хр. – 30 г.)

Военачалници на Александър Македонски оглавили отделните части на разпадащата се империя. Антипатър взел Македония и Гърция, Лизимах – Тракия, Антигон – Мала Азия, Селевк – Вавилония, а Птолемей – Египет. Така била възвърната монархическата форма на управление, която просъществувала 2-3 века, докато на запад се появили римляните. През 148 г.пр.Хр., първи паднали под властта на римските завоеватели Македония и Гърция. Най дълго – до 30 г.пр.Хр. просъществувало царството на Птолемеите в Египет. Освен изброените царства съществували множество държави-полиси. Заселилите се в тях гърци донесли специфичните елински форми на икономическия, политическия и културен живот. Елинистичният период има огромно значение за развитието на Римската империя. Гърците станали учители на римляните, които дооформили митологията си по подобие на гръцката и копирали изкуството на гръцките образци. След разпадането на Римската империя, стотици години в манастирите и замъците на Европа се пазели ръкописи, преписани от гръцки оригинали, а в средновековните университети се изучавали трудовете на гръцките философи. В епохата на Възраждането великите европейски художници и скулптори се прекланяли пред гръцкото изкуство и черпели идеи от гръцките митове и легенди.

Римски период (146 г.пр.Хр. – 395 г.)

В своите борби, гръцките градове се обръщали често за помощ към римските легиони. Но затова платили със свободата си, когато през 148-146 гг.пр.Хр. римските войски завладели Македония и Гърция и ги обявили за провинции, под управлението на римски наместник. През 129 г.пр.Хр. бил завладян Пергам, през 64 г.пр.Хр. – царството на Селвекидите, а в 30 г.пр.Хр – Египет. Римляните станали приемници на гръцката култура и спомогнали тя да достигне до съвременния свят. Традициите на изкуството, литературата и философията на Римската империя се базирали на ценностите на завладяната Гърция. В много отношения, благодарение на римските копия, сега ние можем да се запознаем с най-ярките образци от творчеството на гръцките майстори. Много от елементите на римската архитектура всъщност повтарят традициите на древните гръцки майстори. Както много цивилизации преди нея, така и след нея, Римската империя се разпаднала, разрушена отвътре. Младата християнска религия завладяла умовете на римските граждани и предопределила създаването на нов светоглед, дошъл да смени многобройните божества и езичеството. Окончателното разделяне на Римската империя на две части – Западна и Източна (Византия), осъществил Теодосий Велики, поделяйки я между синовете си. Още преди разпадането на Римската империя, Гърция била в състава й, а след това преминала към Византийската империя.

Гръцките богове

АИД (Хадес, Плутон)– бог на подземния свят, син на Кронос и Рея, брат на Зевс и Посейдон. Неумолим, но справедлив съдник на мъртвите, подхранвал корените на растенията и притежавал несметни богатства от благородни метали. Аид бил най-омразният от всички богове. В Гърция не се издигали храмове в негова чест. Поразен от стрелите на Ерос, той залюбил и отвлякъл Персефона, дъщеря на богинята на плодородието Деметра. За да не опустее земята, Зевс позволил Персефона да остава половин година при Аид, а другата половина – при майка си. Подземното царство на Аид било наричано с неговото име, но също Тартар или Ереб. Около него носела лениво водите си реката Стикс. През нея, лодкарят Харон превозвал душите на мъртвите. Там течала и реката на забравата Лета. Други обитатели на подземния свят били отмъстителките еринии, Хеката, горгоните, харпиите, Химера, Ехидна и Хидра. Аналог на Аид в римската митология бил Оркус (Дит, Диспатер).

В– най-популярният бог в античността. Бог на светлината, пазач на стадата, изобретател на лъка, покровител на земеделието, на очищението и лечението, на музиката и песента, будител на свещеното поетическо и пророческо вдъхновение. Син на Зевс и Лето, брат близнак на Артемида. Баща на бога-лечител Асклепий, на прочутия певец Орфей и на много гадатели и герои. Чрез оракулите си бил водач на целия гръцки народ. Имало негови оракули в Делфи (главното му светилище, издигнато, след като убил тук чудовищния дракон Питон), в Кларос, Патара, Ликия и на още много други места. От друга страна бил страшен бог, защото с огнените си стрели-слънчевите лъчи, често нанасял вреди на хората. Заедно с Артемида отмъстил на възгордялата се Ниоба и на израстналия от земята гигант Титий, които оскърбили майка им Лето. Наказал сатира Марсий, който дръзнал да се състезава с него на лира. Слугувал една година като пастир на смъртния Адмет, защото заради смъртта на Асклепий, погубил циклопите, които изковали светкавиците за Зевс. В римската митология култът към Аполон преминал около V в.пр.Хр.

АПОЛОН (Феб)– най-популярният бог в античността. Бог на светлината, пазач на стадата, изобретател на лъка, покровител на земеделието, на очищението и лечението, на музиката и песента, будител на свещеното поетическо и пророческо вдъхновение. Син на Зевс и Лето, брат близнак на Артемида. Баща на бога-лечител Асклепий, на прочутия певец Орфей и на много гадатели и герои. Чрез оракулите си бил водач на целия гръцки народ. Имало негови оракули в Делфи (главното му светилище, издигнато, след като убил тук чудовищния дракон Питон), в Кларос, Патара, Ликия и на още много други места. От друга страна бил страшен бог, защото с огнените си стрели-слънчевите лъчи, често нанасял вреди на хората. Заедно с Артемида отмъстил на възгордялата се Ниоба и на израстналия от земята гигант Титий, които оскърбили майка им Лето. Наказал сатира Марсий, който дръзнал да се състезава с него на лира. Слугувал една година като пастир на смъртния Адмет, защото заради смъртта на Асклепий, погубил циклопите, които изковали светкавиците за Зевс. В римската митология култът към Аполон преминал около V в.пр.Хр.

АРЕС– бог на войната, на неубозданата войнственост, на кървавите и опустошителни битки. Син на Зевс и Хера. Баща на Ерос, на Хармония, на тракиеца Диомед и на много герои и амазонки. Негови спътници били Фобос (Страхът), Деймос (Ужасът) и Ерида (Раздорът). Като бог на грубата сила бил пълна противоположност на войнствената Атина, която печелила битките с разум. Култът към Арес бил най-разпространен у войнствените спартанци, но богът на войната не бил особено обичан от гърците, които не издигали храмове в негова чест. Той бил омразен и на боговете, дори на баща си Зевс. На Арес е наречен Ареопагът (“Хълмът на Арес”), намиращ се на северозапад от Акропола в Атина. Аналог на Арес в римската митология е Марс (Маворс).

АРТЕМИДА– целомъдрена богиня на лова, луната и светлината, покровителка на родилките, господарка на живата и мъртвата природа. Дъщеря на Зевс и Лето, сестра-близначка на Аполон. Придружена от сърна или мечка, с копие, лък и колчан стрели, бродела през гори и планини, заедно с планинските нимфи. Като богиня-девственица закриляла младите неомъжени жени и безпощадно наказвала смутителите на моминската непорочност. Веднаж ловецът Актеон я видял гола, когато се къпела в един пещерен вир. Ядосаната богиня го превърнала в елен и собствените му кучета го разкъсали. Когато Агамемнон убил свещената й кошута, Артемида спряла всички ветрове и събраната флота не можела да потегли към Троя. Гадателят Калхант обявил, че богинята иска в жертва дъщерята на Агамемнон. Когато повели Ифигения към жертвения олтар, Артемида се смилила над невинността й, обгърнала я с облак и поставила на нейно място сърна, а девойката отвела в Таврида, където я направила своя жрица. Като сестра на Аполон, който бил отъждествен с бога на слънцето Хелиос, станала богиня на луната и светлината. Аналог на Артемида в римската митология е Диана.

АСКЛЕПИЙ– бог-лечител, посветен в тайните на лечебното изкуство от кентавъра Хирон. Син на Аполон и нимфата Коронида, съпруг на Епиона, баща на Хигия, Ясо, Панацея и Телесфор. Щом дръзнал да съживява покойници, което се смятало за престъпление срещу природата, бул умъртвен от мълнията на Зевс. Тогава разгневеният Аполон убил циклопите, които изковали мълнията. В светилището му Асклепион в Епидавър, жреците построили лечебна сграда със 180 помещения. По негово подобие бил построен асклепион на южния склон на Акропола, както и в други гръцки градове. Аналог на Асклепий в римската митология е Ескулап.

АТИНА (Палада, Атина Палада)– едно от главните божества на античността, по всяка вероятност от предгръцки произход. Велика богиня на мъдростта и разума, на науките, изкуствата и занаятите, на победоносната, разумно водена война. Любима дъщеря на Зевс, родена без майка, излязла с пълно въоръжение от главата му, тя блестяла с хубостта си. Войнствената богиня закриляла смелите и разумни герои – Херакъл, Ахил, Диомед, Одисей, Тезей. Понеже в нейния храм Посейдон изнасилил Медуза, богинята превърнала девойката в чудовище със змийски коси и по-късно поставила главата й върху своята егида. С удар на копието си накарала да изникне маслината, която станала нейно свещено дърво. При падането на Троя, Аякс изнасилил в храма й пророчицата Касандра, заради което Атина разразила буря върху гръцката флота и тогава Аякс бил поразен от мълния. Аналог на Атина в римската митология е Минерва.

АФРОДИТА– първоначално била богиня на плодородието, отъждествена с финикийската Астарта. По-късно – богиня на любовта и красотата, въплъщение на творческата сила на природата. Богиня на чувствената и възвишената любов, на пролетта, градините и цветята. Според Омир била дъщеря на Зевс и титанката Диона, а според Хезиод била родена от морската пяна. Афродита била съпруга на куция бог на огъня Хефест, на когото изменяла не само с богове, но и със смъртни герои. От бога на войната Арес са синовете й Ерос и Антерос и дъщеря й Хармония. От Хермес е Хермафродит, който обединява имената на двамата. От Анхиз е троянският герой Еней. Обикнала красивия ловец Адонис, а след злополучната му смърт, го превърнала в анемона. Винаги подпомагала влюбените – помогнала на Пелей, когато се влюбил в морската нимфа Тетида, помогнала на Парис да похити хубавата Елена, заради ябълката, която й присъдил, вслушала се в молбите на Пигмалион и вдъхнала живот на изваяната от него Галатея. Наказвала тези, които й се противят – наказала Нарцис да се влюби в себе си, защото отблъснал нимфата Ехо, вкаменила Анаксарета, поради коравосърдечието й към Ифис. Афродита била придружавана от синовете си Ерос и Антерос, от Химерос, Потос, Хименей, Фосфор, Хеспер, харитите (богините на грацията) и хорите (богините на годишните времена). Аналог на Афродита в римската митология е Венера.

ГЕЯ (Ге)– майката земя, богиня на земните недра, една от най-старите съзидателни сили, неродена от бог, а произлязла от Хаоса. Тя ражда и кърми растенията, животните и хората. Гея е майка на Уран (звездното небе), на планините и Понт (морето). Тя и Уран са първата двойка в света. Техни деца са циклопите, хекатонхейрите (сторъките) и могъщите титани, символизиращи природните сили. От Понт родила морските божества Нерей, Тавмант, Форкин, Кето и Еврибия. От Посейдон родила гиганта Антей, който се изпълвал с несломима мощ, всеки път, щом се докосвал до нея (до земята). От Тартар родила чудовището Тифон със сто огнедишащи глави. Била майка и на ериниите, гигантите и мелиадите. Като богиня на земните недра, приемала обратно в утробата си всичко живо, затова била и богиня на смъртта и подземното царство. Тъй като била твърде неопределено божество, по-късно била заместена от богини с по-човешки черти – Рея, Хестия, Деметра, Темида, Диона. Аналог на Гея в римската митология е староиталийската богиня Телус.

ДЕМЕТРА– Първоначално била богиня на плодната земя и земеделието, а по-късно – покровителка на брака, богиня на правовия ред и законите. Дъщеря на Кронос и Рея, сестра на Зевс. От Зевс родила Персефона, а от тесалийския земеделец Ясион – Плутос. Научила хората на земеделие, като разорала сама земята и я дарила с плодове и храна. Богът на подземния свят Плутон (Аид, Хадес) отвлякъл дъщеря й Персефона и я отвел в мрачното си царство. Обезумялата от скръб Деметра избягала от Олимп, изоставяйки земята и започнала да погубва земеделците и добитъка им, а на нивите изпратила болест. Като видял това, Зевс върнал на богинята отвлечената й дъщеря за шест месеца в годината. На Деметра се принасял първия плод от жътвата на годишния празник на плодородието. Аналог на Деметра в римската митология е Церера.

ДИОНИС (Бакх)– първоначално бил тракийско божество, но постепенно проникнал в Гърция. Бог на плодородието, на виното, веселието и лозарството, на музиката и на драматичната поезия, на мистичната насока в религията. Син на Зевс и Кадмовата дъщеря Семела. Оженил се за Ариадна – дъщеря на критския цар Минос, която намерил изоставена от Тезей на о-в Наксос. Преди да се роди, ревнивата Хера, предрешена като бавачка на Семела, я подучила да поиска от Зевс да се яви пред нея в пълното си божествено величие. Той бил обещал на Семела, че ще изпълни желанията й и не можел да откаже. Но блясъкът на мълнията му я поразил, защото била смъртна. Детето било спасено от майчината утроба, но понеже било недоносено, Зевс го вшил в бедрото си и го държал там, докато настъпил момента на раждането му. Затова Дионис е “двуроден”. Детето било отгледано от Ино – сестрата на Семела и затова е “с две майки”. Младият бог бил доотгледан от Силен и нимфите в планината Низа на остров Крит. Затова, че митичният фригийски цар Мидас върнал на Дионис залуталия се негов възпитател Силен, той изпълнил желанието му да превръща в злато всичко до което се докосне. Но когато храната и напитките започнали да се превръщат в злато, щом ги сложел в устата си, той го освободил от тази негова способност, като го потопил във водите на река Пактол. Подобна дарба получили и дъщерите на Аполоновия жрец Аний. Те можели да превръщат в зърно, вино и масло всичко, до което се докосвали. Но, когато Агамемнон им заповядъл да подпомагат с небесния си дар гръцката флота, по тяхна молба Дионис ги превърнал в гълъби. В римската митология, Дионис бил отъждествен с местния бог на плодородието Либер, който приел функциите на гръцкия бог, а по-късно и гръцкото му име Бакх.

ЕРОС– първоначално бил възприеман като първична космогонична сила на любовта, властваща навсякъде, която произлязла от Хаоса, заедно с Гея и Уран. По-късно бил почитан като бог на любовта, която разпалвал не само у хората, но и у боговете. Като бог на любовта, Ерос бил син на Арес и Афродита. Смятали го за един от най-могъщите богове, защото никой не можел да му се противи. Самият Зевс бил подвластен на стрелите му. По молба на Афродита поразил с безпогрешната си стрела бога на подземния свят Аид, който пламнал от любов към Персефона и я похитил. Ерос не жалел и собствената си майка, разпалвайки в нея любов към красивия ловец Адонис, а с една от стрелите си накарал Аполон да се влюби страстно в Дафна. Така, поразявайки със стрелите си богове и хора, самият Ерос се влюбил в смъртна девойка. Това била Психея, която била толкова красива, че хората започнали да се прекланят пред нея, както се прекланяли пред Афродита. За да си отмъсти, разярената богиня изпратила сина си да накара със силата на стрелите си красавицата да се влюби в най-презряното същество. Вместо това обаче, Ерос бил запленен от красотата на девойката и сам се влюбил в нея. Приказна била любовта им и единственото, което измъчвало Психея, било, че не бивало да види с очите си на смъртна лицето на бога. Той я спохождал винаги нощем и се оттеглял преди изгрев. Тогава завистливите й сестри започнали да я убеждават, че в мрака до нея се промъквал змей, който скоро щял да я погълне. Смутената девойка не издържала и когато една нощ Ерос потънал в дълбок сън, осветила лицето му. Неземната му красота я убедила, че наистина е бог, но когато се навела да го целуне, горещо масло от лампата капнало върху рамото му. Ерос скочил в миг и отлетял в небето. Дълго се лутала Психея да търси своя Ерос, дълго страдала от мъките и изпитанията, на които я подлагала Афродита. Накрая Ерос се явил пред великия Зевс с молба да им помогне. И въпреки, че често патил от стрелите му, Зевс бил благосклонен към двамата и пред очите на самата Афродита дарил Психея с безсмъртие. Ерос се движел в свитата на майка си Афродита, придружен от Хименей и брат си Антерос. Аналози на Ерос в римската митология са Амур и Купидон.

ЗЕВС– върховен гръцки бог, неограничен владетел на небето и земята, над боговете и хората, бог на всички небесни или атмосферни явления, въдворява ред и хармония в природата, застъпник на божествената справедливост. Син на Рея и Кронос. Негови братя били Посейдон, владетел на морето и Аид, владетел на подземното царство. Негови сестри са Деметра и Хера (също негова съпруга). Понеже Кронос се опасявал, че децата ще му отнемат властта, ги поглъщал веднага след раждането им. Но Рея спасила Зевс, като вместо него дала на Кронос да погълне камък, повит в пелени, а в това време, младия бог бил отгледан тайно от Кронос, кърмен от нимфите Адрастея и Ида с млякото на козата Амалтея. Когато възмажал, надвил баща си след десетгодишна борба и го принудил да повърне обратно погълнатите божества. Зевс имал деца от Хера, както и от други богини, нимфи и смъртни жени. Синовете му от Хера били Арес и Хефест, Аполон от Лето, Хермес от плеядата Мая, Дионис от смъртната Семела, Епаф от нимфата Йо, Аркад от нимфата Калисто, Персей от царската дъщеря Даная, Амфион и Зет от царската дъщеря Антиопа, Еак от нимфата Егина, Минос и Радамант от царската дъщеря Европа, Херакъл от Алкмена и Полидевк от царицата Леда. Негови дъщери са Атина, родена от главата му, Артемида от Лето, Персефона от Деметра, Афродита от Диона, Хеба от Хера, Елена от Леда, хорите и мойрите от Темида и харитите от Евринома. Зевс превърнал във вълк аркадския цар Ликаон, защото го осмивал. Изпратил потоп на земята, за да унищожи покварените хора. Поразил с мълния самонадеяния Фаетон. По молба на Еак възродил народа на обезлюдения му остров Егина, като превърнал мравките в хора (мирмидонците). Превърнал в крава любимата си нимфа Йо, за да я укрие от ревността на Хера, а по-късно възвърнал човешкия й образ. Преобразен като Артемида насилил нимфата Калисто, но за да я предпази от Хера я превърнал в мечка и я издигнал като съзвездие в небето. Във вид на златен дъжд проникнал при затворената под земята Даная. Въпреки влечението си към Тетида, отбягвал близост с нея, защото според предсказанието, синът й щял да превъзхожда по сила баща си. Затова я омъжил за своя внук Пелей, бащата на Ахил. Похитил чрез своята птица орела красавеца Ганимед и го взел на Олимп за виночерпец. Аналог на Зевс в римската митология е Юпитер.

КРОНОС– първоначално бил тачен като бог на земеделието. Поради сходството на името му с гръцката дума “хронос” (време), бил почитан и като “Създател на времената”. Кронос бил най-младият от титаните, син на Уран (Небето) и Гея (Земята), съпруг на сестра си Рея и баща на Хестия, Деметра, Хера, Аид, Посейдон и Зевс, както и на кентавъра Хирон. Скопил с острия сърп, който му дала Гея и свалил от престола баща си, но бил прокълнат от Уран да загине от собствения си син. Затова поглъщал децата си, веднага след раждането им. Но Рея спасила най-малкото си дете Зевс, като вместо него дала на Кронос да погълне камък, повит в пелени. Когато възмажал, Зевс го надвил след десетгодишна борба, принудил го да повърне обратно погълнатите божества, запратил го в Тартар (подземното царство) и заел мястото му като върховен бог. Времето, през което Кронос бил върховен бог, се смятало за Златния век на земята. Аналог на Кронос в римската митология е Сатурн.

МУЗИ– първоначално били нимфи на ромонещите извори, богини на песента, а по-късно – на музиката, поезията, изкуствата, науките и всички духовни дейности. Дъщери на Зевс и богинята на паметта, титанката Мнемосюна. Средища на музите били Пирея, северните поли на Олимп, планините Хеликон в Беотия с извора Хипокрена, Парнас с извора Касталия. Техен водач бил слънчевият бог Аполон. Музите били девет: Калиопа – муза на епическата поезия и красноречието; Клио (Клео) – на историята; Урания – на астрономията; Ерато – на любовната лирика; Терпсихора – на танците и хоровата лирика; Евтерпа – на музиката; Мелпомена – на трагедията; Талия – на комедията; Полимния (Полихимния) – на химните и пантомимата. Аналог на музите в римската митология били изворните нимфи “камени”, божества на песента и вдъхновението. Най-известна между тях била Камена.

НЕРЕЙ– морски бог, подвластен на Посейдон, син на Гея и Понт, съпруг на морската богиня Дорида и баща на педесетте нереиди, които го придружавали навсякъде и с които се криел в дълбините на Егейско море. От там помагал на корабокрушенците. Нерей бил кротък и мъдър старец, олицетворяващ спокойното и красиво море. Като всички морски божества и той притежавал дарбата да предсказва и да се превъплъщава.

НИКЕ– крилата богиня, олицетворение на неотразимата сила и победата. Спътница на Зевс и Атина. Дъщеря на титана Палант и океанидата Стикс, сестра на Кратос, Зел и Биа. Аналог на Нике в римската митология е Виктория.

ПАН – бог на овчарите, аркадско планинско и горско божество. Син на Уран (или Зевс) и Гея. Приличал на козел – образъл с косми, с кози рога и крака с копита, с козя брада и опашка. Щом го родила, майка му се изплашила и го подхвърлила, но бил намерен от Хермес. Живеел в пещера на планината Ликей в Аркадия, където танцувал с планинските нимфи. Покровителствал пастирите и стадата им, ловците, пчеларите и риболовците. Влюбил се в нимфата Сиринга и дълго я преследвал. За да се предпази от него, тя се хвърлила в реката Ладона, а майка й я превърнала в тръстика. Тогава, от нея Пан си направил свирка, на която свирел и забавлявал нимфите. По-късно Пан влязъл в свитата на Дионис. Аналог на Пан в римската митология е Фаун (Фавн).

ПЕРСЕФОНА (Персефонея)– богиня на природата, плодородието и пролетния цъфтеж. Дъщеря на Зевс и Деметра. След като била похитена от Аид, била също и царица на подземния свят. Когато веднаж беряла цветя на една ливада, от земята изкочил Аид, богът на подземния мрак. Той се влюбил в красавицата и я отвел под земята на огнената си колесница. Деметра запалила два факела от вулкана на остров Етна и търсела изгубената си дъщеря девет дни и девт нощи. Едва на десетия ден Хелиос, богът на слънцето, й казал кой похитил Персефона и къде я отвел. Обезумялата от скръб Деметра се оттеглила от Олимп, изоставяйки земята и започнала да погубва земеделците и добитъка им, а на нивите изпратила болести. Като видял това, Зевс склонил Аид и той върнал Персефона на майка й за шест месеца в годината. Така, когато била в подземното царство, на земята настъпвал студ и мраз, а през останалото време радостната Деметра карала всичко в природата да цъфти и зрее. Аналог на Персефона в римската митология е Прозерпина.

ПОСЕЙДОН – бог на моретата и водите. Син на Кронос и Рея. Брат на Зевс, Аид, Хера, Деметра и Хестия. Втори по мощ след Зевс. Съпруг на нереидата Амфитрита, с която живеел на морското дъно. Баща на много герои, великани и митологични същества: Орион, Тритон, Амик, Антей, Сарпедон, Скирон, От, Ефиалт, Бузирис, Нелей, Полифем. Независимо от могъществото си, Посейдон също бил подвластен на стрелите на Ерос. Безбройни били любовните му похождения, които осъществявал, приемайки различни образи. Явил се като юнец пред Канака, като речния бог Енипей пред съпругата на Алоей, като овен пред Бизалтида, като кон пред Минерва, като птица пред Медуза, като делфин пред Меланто. Заедно с Аполон построил стените на Троя, а по-късно намразил Ахил, понеже гръцкият герой удушил сина му Кикън и накарал Аполон да го убие (Аполон насочил стрелата на Парис към уязвимата пета на Ахил – “ахилесова пета”). Щом ударел с тризъбеца си морската повърхност, събирал облаците, надигал вълните и предизвиквал бурите, но само с едно кимване успокоявал развълнуваното море. Аналог на Посейдон в римската митология е Нептун.

РЕЯ– богинята, от която тече всичко. Според някои тълкуватели името й означава “земя”. Дъщеря на Уран и Гея, сестра и съпруга на Кронос и майка на олимпийските богове. Затова я отъждествяват с малоазиатската богиня Кибела – “великата майка на боговете”. Постоянните й спътници и нейни свещенни животни са лъвовете, които теглели колесницата й.

СЕЛЕНА– богиня на Луната, известна и под името Мена. Дъщеря на титаните Хиперион и Тея, сестра (съпруга) на Хелиос (Слънцето) и Еос (Зората). По-късно отъждествявана с Хеката и Артемида. Носи се по небето на блестяща колесница, теглена от бели коне. Селена била тъжна, заради безнадежната си любов към непробудно спящия Ендимион. Поради явяването й в различни фази й приписвали влияние върху природата и живота на хората. Покровителка на магьосниците, които брали и сушели вълшебните билки на лунна светлина. Аналог на Селена в римската митология е Луна.

ТАНАТОС– бог на смъртта, брат-близнак на Хипнос, брат на керите (ериниите) – богини на насилствената смърт. Син на Нощта. Танатос бил с желязно сърце и единствен от боговете не приемал подаръци. Живеел в подземното царство. Изобразявали го като крилат младеж със загасен факел. Аналог на Танатос в римската митология е Оркус.

ТАРТАР– съпруг на Гея, баща на сторъкото, стоглаво удовище – великана Тифон. С неговото име наричали най-мрачното място на подземния свят, отдалечено от земята, колкото било отдалечено небето от нея. Било обградено от медни стени и от реката Пирифлегетон. Тартар бил затвор за победените богове, титани, хекатонхейри и циклопи т.е. място за наказание на провинилите се спрямо боговете.

ТЕМИДА– богиня на божествения и природен ред, на правото, нравствеността и законността, а също и на предсказанието. Била титанка, дъщеря на Уран и Гея и съпруга на Зевс преди Хера. Майка от него на хорите (богини на часовете, годишните времена, жътвата, младостта и красотата, спътнички на боговете) и мойрите (богини на съдбата, които плетат нишките на всеки човешки живот). След светония потоп посъветвала Девкалион и Пира, единствените оцелели смъртни, как да създадат новото поколение. Изобразявали я с вързани очи, с рога на изобилието и с везни.

УРАН– най-старият гръцки върховен бог, роден от Гея. Встъпил в брак с майка си и така се родили хекатонхейрите, циклопите и титаните, олицетворяващи природните сили. Понеже се боял, че те ще му отнемат властта, ги хвърлил в бездната под земята. Гея не издържала на стенанията им и в гнева си, пдбудила титаните да въстанат срещу баща си. Най-младият от тях, Кронос, със сърповиден меч го лишил от оплодителна сила и го свалил от престола му. Уран проклел своя убиец, а от капещата му кръв произлезли ериниите – трите богини на отмъщението. Аналог на Уран в римската митология е Целум.

ФАЕТОН– син на бога на слънцето Хелиос и на океанидата Климена. За да се увери, че наистина е син на слънчевия бог, поискал от баща си да му отстъпи слънчевата колесница за един ден. Понеже Хелиос се заклел, че ще изпълни желанието му, бил принуден да се съгласи. Буйните коне обаче усетили неопитните му ръце, излезли от пътя и опожарили част от земята. За да спаси света, Зевс го поразил с мълнията си и Фаетон паднал в река Еридан, оплакван от баща си Хелиос и сестрите му, хелиадите.

ХЕЛИОС – бог на слънцето. Син на титаните Хиперион и Тея. Брат на Селена (Луната) и Еос (Зората). Баща на царя на колхидците Еет, на магьосницата Кирка, на Фаетон и хелиадите. Хелиос бил красив рус младеж с венец от лъчи. Препускал в ослепително блестяща колесница, теглена от крилати огнедишащи коне и носел светлина и радост на хората. Нищо не оставало скрито от него. Станал свидетел на прелюбодеянието на Афродита с Арес и го съобщил на измамения Хефест. Затова богинята на любовта преследвала него, любимките му и потомките му. След трагичната смърт на сина му Фаетон, богът намразил светлината, изгрявал без блясък и изоставил колесницата си. Хелиос бил почитан най-много на остров Родос. Там, в негова чест, пред входа на пристанището била издигната гигантска статуя – Родоският колос, която била висока 75 лакътя (около 30-40 метра), излята от бронз от скулптура Харес през 291 г.пр.Хр. Това е едно от седемте чудеса на древния свят. Аналог на Хелиос в римската митология е Сол.

ХЕРА– женско съответствие на Зевс. Царица на олимпийските богове, властница над небето, повелителка на облаците и бурите, на мълниите и гърма, богиня на брака и съпружеската любов, покровителка на омъжените жени, помагачка на бременните и родилките. Като пример на съпружеска вярност, била неумолимо строга към престъпилите светостта на брака. Хера била дъщеря на Кронос и Рея, сестра на Деметра, Аид, Хестия, Посейдон и Зевс, с когото била свързана в “свещен брак”. Тя била майка на Арес, Хеба, Хефест, Илития. Заради ревността си, гневно, а често и жестоко преследвала съперничките си и техните деца. Аналог на Хера в римската митология е Юнона.

ХЕРМЕС – бог на ветровете и дъжда, вестител на Зевс и олимпийските богове. Бог на търговията, на крадците и измамниците, посредник между земния и подземния свят. Син на Зевс и плеядата Мая, внук на Атлант, роден в пещера на планината Килене в Аркадия, баща на Пан и Хермафродит. Изобретил лирата, с която възпял любовта на Зевс и Мая. Откраднал свещените крави на Аполон и превърнал в скала Бат, който издал скривалището им. Владеел изкусната реч, носел богатство на хората, закрилял училищата. Носел крилата шапка и крилати златни сандали. Имал вълшебен жезъл, с който можел да приспи или събуди всеки бог или смъртен. Аналог на Хермес в римската митология е Меркурий.

ХЕСТИЯ– богиня на огъня и домашното огнище. Дъщеря на Кронос и Рея, сестра на Зевс, Посейдон, Аид, Хера и Деметра. Закриляла семейното огнище, като средище на семейния живот. Била безбрачна и непорочна, въпреки че била ухажвана от Аполон и Посейдон. Аналог на Хестия в римската митология е Веста.

ХЕФЕСТ – бог на огъня, на коваческото изкуство и на всички занаяти, за които е нужен огън. Син на Зевс и Хера, но след като се родил, отвратена от грозотата му, Хера го хвърлила в океана. Там го поели и спасили нереидите Евринома и Тетида, но останал куц и с двата крака. Съпруг на красивата, но невярна богиня Афродита. Построил красивите дворци на олимпийските богове. Заедно с циклопите, които били негови помощници, изработвал оръжията и накитите на боговете в подземните си ковачници във вулканите. Изковал егидата на Атина, жезъла на Зевс, колесницата на Хелиос, доспехите на Ахил и изваял първата смъртна жена Пандора. Аналог на Хефест в римската митология е Вулкан Хеба (на гръцки: Ἥβη) в древногръцката митология е богинята на младостта. Дъщеря е на Зевс и Хера. Сестра е на Арес и Илития. На Олимп, по време на пировете на боговете, Хеба изпълнявала ролята на виночерпка: наливала амброзия и нектар (впоследствие тази длъжност преминала към Ганимед). След обожествяването на Херкулес, Хеба му била дадена за жена от Хера, като награда за подвизите му и като знак за помирение от страна на Хера, която го преследвала през целия му живот. Всеки роб, стъпил в храм на Хеба, получавал свобода. В древноримската митология на Хеба съответства Ювента. Астероидът ” Хеба” e кръстен на нея. Името и означава “младост”. Богиня на вечната хубост и цветуща младост. Тя е прелестна девойка с венец от цветя на главата.Свещеното дърво на Хеба бил кипариса.

ХИГИЯ– Хигия в древногръцката митология (римски еквивалент: Салус) е дъщеря на Асклепий. Тя е богиня на здравето, чистотата и хигиената (и по-късно: луната), и заема важна роля в култа на баща си. Докато нейният баща се асоциира по-пряко с лечението, тя се свързва по-скоро с предпазването от заболяване и поддържането на добро здраве. Въпреки, че Хигия е била обект на местен култ от поне 7 в. пр.н.е., той не се е разпрострял докато делфийският оракул не я признал, и след опустошителната чума в Атина през 429 пр.н.е. и 427 пр.н.е. и в Рим през 293 г. пр.н.е. Нейни храмове е имало в Епидавър, Коринт, Кос и Пергамон. Арифрон, сикионийски поет от 4 в. пр. н.е. е написал известен химн в нейна прослава. Статуи на Хигия са били изваяни и от известните древни скулптори Скопас, Бриаксис и Тимотей. Тя често е представена като млада жена, хранеща голяма змия, увита около тялото ѝ. Понякога змията пие от съд, който тя носи. Тези атрибути по-късно са възприети от гало-римската богиня на здравето Сирона. Хигия е съпровождана от брат си, Телесфор. Нейното име е в основата на думата хигиена. Последователите на Питагор се поздравяват с думата Хигия в смисъл на “Здравей”.

Митологични същества и чудовища

ГИГАНТИ– Порфирион, Алкионей, Агрий, Фет, Тоон, Иполит, Ефиалт – чудовищните синове на Гея, родени от капките кръв, които капели върху нея от осакатеното тяло на Уран. Те били космати великани, всяващи ужас с вида си. Символизирали вулканичните сили и обитавали области с вулканична дейност. Подбудени от Гея, се опълчили срещу боговете. Издигнали една върху друга планините Оса и Пелион, от където замервали небесата със скали и горящи стволове. След жестока битка (“гигантомахия”) били победени от олимпийските богове, подкрепяни от циклопите, хекатонхейрите и от Херакъл. След поражението им били захвърлени от Зевс в Тартар. Не бива да се объркват с титаните, които символизират суровите природни стихий.

ГОРГОНИ – дъщери на морския дракон Форкин и титанидата Кето. Медуза била най-страшната и единствената смъртна от трите чудовища. Заедно със сестрите си Стено и Евриала живеела отвъд океана. В началото била дивна хубавица с много красиви коси, които Атина превърнала в змии, след като Посейдон изнасилил девойката в храма й. От този миг, страшното лице на Медуза вкаменявало всеки, който я погледнел. Героят Персей, изпратен от Полидект, отсякъл главата й, докато спяла. Той се приближил до нея гърбом, наблюдавайки лицето й, отразено в излъскания му като огледало щит. От кръвта й се родил крилатият кон Пегас и великанът Хризаор. Богинята Атина поставила отсечената глава на Медуза върху щита (егидата) си.

ЕРИНИИ– богини на възмездието, обитателки на подземния свят. Дъщери на Уран и Гея, родени от капките кръв, които капели върху земята от ранения Уран. Имената им били Алекто, Тисифона и Мегера. Безмилостно преследвали убийците и наказвали клетвопрестъпниците като всявали у тях безумие.

ЕХИДНА– чудовище от Скития (Киликия, подземния свят). Дъщеря на дракона Форкин и титанидата Кето (на Тартар и Гея, на Хризаор и океанидата Калироя). Ехидна била огнедишаща, изключително силна, гъвкава и бърза полужена-полузмия. Била съпруга на Тифон, от който родила страшните чудовища Цербер, Лернейската хидра, Химера, Сфинкса и Немейския лъв. Докато спяла, била убита от Аргус.

КЕНТАВРИ– диви същества (полухора-полуконе), деца (с изключение на Хирон) на Иксион и Нефела. Притежавали огромна сила и сурови нрави. Те били олицетворение на мощните, стремително спускащите се планински води. Обитавали непристъпните планини и непроходимите гори. На сватбата на Пиритой и Хиподамея, кентавърът Евритион се опитал да отвлече невестата, заради което избухнала битка (“кентавромахия”) между кентаврите и лапитите. Лапитите, подкрепени от най-силните герои на Елада, извоювали победа и прогонили кентаврите във високите планински области на Епир. Хирон бил изключение и не приличал на другите кентаври. Той бил добър и мъдър, син на Кронос и океанидата Филира. Бил възпитател на Асклепий и героите Херакъл, Тезей, Ахил, Язон и Актеон. Наранен по невнимание от отровната стрела на Херакъл, за да се избави от ужасните мъки, пожелал да умре, отказвайки се от безсмъртието си в полза на Прометей.

ЛЕРНЕЙСКА ХИДРА чудовище от аргоския град Лерна с девет глави, от които едната била безсмъртна. Нейни родители са сторъкия великан Тифон и чудовището Ехидна. Похищавала хора и животни и погубвала всичко живо с отровния си дъх. Убиването на хидрата бил един от дванадесетте подвига на Херакъл. Когато започнал да отсича главите й, героят видял, че на мястото на всяка отсечена глава израствали две нови. Тогава затиснал със скала безсмъртната глава, а мястото на всяка отсечена – обгарял, за да не израстнат нови. Според друга легенда, отсякаъл всичките глави с един удар. Така успял да умъртви чудовището, а с жлъчката й (с кръвра й) намазал стрелите си, за да станат отровни.

ПЛЕЯДИ– седемте дъщери на гиганта Атлант и океанидата Плейона. Това били Мая – майка на Хермес; Електра – майка на Дардан; Тайгета; Алкиона; Келено; Астеропа (Стеропа) и Меропа. Били преследвани дълго от беотийския ловец Орион и за да ги спаси от задирянията му, Зевс ги превърнал първоначално в гълъби, а после – в съзвездие, носещо името им. Докато били гълъби, носели на Зевс в човките си небесната храна амброзия. Като звезди се появявали на небето през пролетта, когато мореплавателите тръгвали по морето след дългата зима.

ПЕГАС– безсмъртен крилат кон, който се родил заедно с великана Хризаор от кръвта на горгоната Медуза, когато героят Персей отсякъл главата й. Препускал на воля, но бил укротен от друг герой – Белерофонт, който му сложил златна юзда, която му дала Атина. Той го възседнал и с негова помощ сразил от въздуха чудовището Химера. След това се оптал да долети с него до обителта на боговете на Олимп, но Зевс подлудил Пегас и той хвърлил от себе си смъртния Белерофонт. Крилатият кон бил свързан с музите и затова станал символ на поетическото вдъхновение.

СИЛЕН– най-старият от сатирите, син на Хермес (или Пан). В началото бил възпитател, а по-късно неразделен спътник на Дионис-Бакх. Изобразявали го като добродушен плешив старец с конски уши и опашка, весел и постоянно пиян, възседнал магаре, защото не можел да стои на краката си. Независимо от това, бил надарен с мъдрост и пророческо вдъхновение. Веднаж се загубил в градините на фригийския цар Мидас, който го намерил и върнал на Дионис. Благодарният бог изпълнил желанието на царя да превръща в злато всичко, до което се докосне. Но когато храната и напитките започнали да се превръщат в злато, щом ги сложел в устата си, го освободил от опасния дар.

СИРЕНИ– полуптици-полудевойки, обитаващи скалите между островите Кирка и Скила (Сцила). Дъщери на речния бог Ахелой и Стеропа. По-рано били красиви девойки, придружаващи Персефона в игрите й, но Деметра ги превърнала в демонични същества за наказание, защото не помогнали на дъщеря й, когато я похитил владетелят на подземния свят. Те омайвали с вълшебните си песни мореплавателите, примамвали ги към скалите и там разбивали корабите им.

СФИНКС – крилато чудовище с тяло на лъвица и глава на девойка. Дъщеря на чудовищата Тифон и Ехидна. Стояла върху скала пред портите на Тива и задавала гатанка на всеки минаващ от там. Поглъщала всеки, който не разгадавал гатанката или го хвърляла в дълбоката пропаст. За да бъде спасен града от чудовището, управителят на Тива, Креонт обявил, че ще даде царството и ръката на овдовялата царица на този, който разгадае гатанката. Това сторил Едип, а сфинксът пропаднал в дълбоката бездна.

ТИФОН (Тифоей, Тифаон)– сторък великан, олицетворение на вулканичните сили, син на Тартар и Гея, съпруг на чудовището Ехидна, която родила от него Цербер, Лернейската хидра, двуглавото куче Ортос, Химера, Немейския лъв и тиванския Сфинкс. Тифон въстанал срещу боговете и те се разбягали, спасявайки се, преобразени като различни животни. Само Зевс не избягал и накрая победил чудовището като хвърлил върху него вулкана Етна. Понеже Тифон бил безсмъртен, макар и затиснат от планината, продължавал да бълва огън през скалните пукнатини.

ТРИТОН – низше морско божество, син на Посейдон и Амфитрита. От кръста нагоре бил човек, а надолу – с делфинова опашка. Имал животински зъби и широка уста, а плещите му били обсипани с миди. В ръката си държал тризъбец. Известявал волята на Посейдон като надувал раковина и с нейните звуци успокоявал или вълнувал морето.

ХАРПИИ– хищни, зловещи чудовища, полужени-полуптици с дълги нокти и ръце като куки, измъчвани от вечен глад. Имената им били Подарга, Аело и Окипета. Обитавали йонийските острови Строфади и входа към подземния свят. Похитили дъщерите на Пандарей и ги дали да слугуват на ериниите.

ХЕКАТОНХЕЙРИ– три сторъки синове-исполини на Уран и Гея, които имали по петдест глави. Имената им били Бриарей, Гиес и Кот – олицетворявали разрушителните природни сили. От страх да не заграбят властта му, Уран ги оковал и скрил, заедно с циклопите в утробата на Гея. Били освободени от Зевс и от благодарност станали негови съюзници в битката му с титаните.

ХИМЕРА– митично триглаво чудовище, което бълвало огън, дъщеря на великана Тифон и чудовището Ехидна. Имала глава на лъв, тяло на коза и драконова опашка. Била убита от Белерофонт, който изстрелял в нея стрела от въздуха, възседнал крилатия кон Пегас.

ЦЕРБЕР– кръвожадно триглаво куче, родено от великана Тифон и чудовището Ехидна. Пазач на подземното царство. Пускало всеки да влезе, но не пускало никой да излезе. Погледът му бил страшен като погледа на горгоната Медуза, който вкаменявал. Било укротено от песента и лирата на Орфей.

ЦИКЛОПИ– еднооки великани, синове на Уран и Гея. Били груби и недодялани, но сръчни ковачи. Най-известни от тях били Аргес, Бронтес и Стеропес. Били хвърлени от баща си в Тартар, но Зевс ги освободил, за да помагат на бога Хефест в ковачницата му. От благодарност изковали мълниите на Зевс и станали негови съюзници в битката му с титаните.

ХеракълНа гръцки Херакъл означава “прославен чрез Хера”. Римското (латинското) му име е Херкулес. Беотийски и общогръцки народен герой, най-храбрият от всички елински герои, син на смъртната Алкмена и на Зевс, брат-близнак на Ификъл, съпруг на Деянира, а след обожествяването му – на Хеба. Когато предстояло да го роди Алкмена, Зевс се заклел, че детето, което през този ден види бял свят, ще владее над целия род на Персей. Но Хера, която преследвала сина на своята съперница още от утробата на майка му, забавила неговото раждане, а вместо него се родил преждевременно друг потомък на Персей – Евристей. Още докато Херакъл бил в люлката, Хера му пратила две отровни змии, но младенецът удушил всяка от тях с по една ръка. Бил възпитаван от герои и мъдреци. Веднъж по невнимание наранил с отровна стрела учителя си, кентавъра Хирон и му причинил такива болки, че раненият пожелал да се откаже от безсмъртието си в полза на Прометей и да умре. Херакъл напредвал в упражненията си в борбата, лъка и стрелите, но изоставал с музикалните занимания, заради което учителят му по музика старият Лин го плеснал за немарливостта. Буйният ученик, не осъзнавайки силата си отвърнал, като го ударил с лирата по главата и го убил. Освободил тиванците от тежкия данък, който им наложил Ергин, затова цар Креонт му дал дъщеря си Мегара за съпруга. Но Херакъл в пристъп на безумие, изпратено му от Хера, убил Мегара и децата й. За да спечели Деянира за съпруга, надвил в двубой съперника си речния бог Ахелой. Убил със стрелата, потопена в кръвта на лернейската хидра кентавъра Нес, когато се опитал да отвлече жена му. За отмъщение кентавърът дал на Деянира своята вече напоена с отрова дреха, уж като средство за възвръщане на разколебана любов. След време тя решила да си послужи с нея пред Херакъл и така причинила мъчителната му смърт – от нетърпими страдания той се самоизгорил, след като хвърлил в морето Лихас, преносителя на убийствения подарък. Главното унижение, на което бил подложен от Хера, била неговата служба при Евристей, по чиято заповед той извършил прочутите дванадесет подвига:
1. Удушил с голи ръце немейския лъв, който бил иначе неуязвим. Кожата му взел за мантия, а главата му – за шлем;
2. Умъртвил лернейската хидра като отсякъл с един замах деветте й змийски глави, от които едната била безсмъртна и потопил стрелите си в отровната й кръв, за да станат смъртоносни;
3. Уловил в Партенийския лес в Аркадия бързата като вятъра керинейска кошута, която гонил цяла година;
4. Избил или прогонил с подареното му от Атина Палада кречетало стимфалийските птици;
5. Уловил в мрежа еримантския глиган, който се криел в планината Еримант и опустошавал полята на Аркадия. Героят го гонил до върха на планината, където звярът затънал в дълбокия сняг. На път за Еримант бил нападнат в пещерата на кентавъра Фол от неговите събратя – родените от Нефела, но прогонил едни от тях със запалени главни, а другите – със стрелите си;
6. Изчистил пословично замърсените Авгиеви обори в Елида, като пуснал да тече през тях реката Алфей (Пеней);
7. Укротил дивия критски бик и на гърба му преплувал морето до Маратон;
8. Надвил войнствения тракийски цар Диомед, който давал за храна на кръвожадните си кобили попадналите на неговия бряг чужденци. Него хвърлил на животните, а тях откарал в Микена, където Евристей ги пренесъл в жертва на Хера;
9. Грабнал златния пояс, (колан) на царицата на амзонките Хиполита и го поднесъл на Адмета, дъщерята на Евристей;
10. Отвлякъл от западния край на света стадата крави на триглавия великан Герион. На връщане от него, гостувал на Кротон и обещал да издигне на мястото на дома му град, което по-късно извършил чрез Мискел;
11. Отнесъл трите златни ябълки от градината на хесперидите, които пазел вечно зрящ дракон. С хитрост накарал гиганта Атлант да му ги откъсне, докато самият той поел за малко на раменете си небесния свод;
12. Най-тежкият подвиг – вързал и извел от подземния свят триглавото куче Цербер, което пазело вратите на Тартар. На входа му се изпречил самият Аид, но героят го наранил със стрела по рамото и така сломил неговата съпротива. Междувременно Херакъл убил кръвожадния египетски цар Бузирис, освободил прикования Прометей, удушил във въздуха либийския великан Антей, синът на Гея.
След дванадесетте си подвига бил освободен от служба при Евристей. По-късно убил изпратеното от Посейдон морско чудовище, спасил от него дъщерята на цар Лаомедонт Хезиона и завладял Троя, когато царят не изпълнил обещанието си да го възнагради с конете си, които получил от Зевс. Участвувал в похода на аргонавтите и на връщане загубил приятеля си Хилас. Преди да легне на кладата на върха на планината Ета, поверил лъка и стрелите си на Филоктет, сина на Пеант, а пленницата си Иола дал за жена на сина си Хил. От пламналата клада героят бил възнесен от Атина Палада на Олимп. Там Зевс го дарил с безсмъртие и го ощастливил с нова съпруга – миловидната си дъщеря Хеба, а Хера престанала да враждува с него. Преди това в миг на безумие, което му изпратила Хера, хвърлил от високата кула на Тиринс приятеля си Ифит и заболял от тежка болест. Помолил пилоския цар Нелей да го пречисти от престъплението, но той отказал и Херакъл убил него и всичките му синове (без Нестор). Потърсил очищение от жрицата на оракула в Делфи, но и тя го отблъснала. Тогава Херакъл откраднал от храма триногата, от която се произнасяли предсказанията, за да си направи собствен оракул. Но тук се явил самият Аполон да му попречи. Между двамата синове на Зевс, единия смъртен, другия безсмъртен, пламнала жестока борба, която щяла да свърши зле, ако Зевс не ги разделил с мълнията си. След като се помирили, оракулът обявил, че престъплението на Херекъл може да бъде изчистено с нова тригодишна робска служба, този път при лидийската царица Омфала. Тя наметнала лъвската кожа и с неговия боздуган в ръце, му възлагала да изпълнява в женски дрехи чисто женски работи, заедно с другите й робини. На Херакъл били издигнати много храмове из цяла Гърция. Неговите празници, наречени “хераклеи”, били чествани на много места. Четвъртият ден от всеки месец бил негов свещен ден, защото вярвали, че бил роден на четвърто число.

ХЕРАКЛИДИ– така били наричани децата и потомците на Херакъл, които Евристей, като заклет враг на баща им, след неговата смърт, прогонил от родния им град и никоя държава не смеела да им помогне. Хераклиди били синът му Хил, неговият внук Аристомах, неговите синове Темен, Кресфонт и Аристодем, синовете на Аристодем – Прокъл и Евристен. Още Хил се допитал до делфийския оракул, как да си възвърне Пелопонес. Оракулът отговорил, че това ще стане, след като изчака третата реколта. На третата година Хил настъпил, но войската му била напълно разбита. Същия опит направил след 100 (50) години внукът му Аристомах, но и той претърпял неуспех. Едва хераклидите от третото поколение на Хил (“третата реколта”) нахлули заедно с дорийците в Пелопонес и го завзели. Преди похода и те се допитали до оракула. Той ги посъветвал да поставят начело на войската първия срещнат триок ездач. Това бил етолийският цар Оксил, който яздел на едноок кон. След победата хераклидите си поделили властта – Темен получил Аргос, синовете на Аристодем, който бил убит – Лакедемон, а Кресфонт – Месена, заедно с царската дъщеря Меропа за жена. Всъщност, борбата на хераклидите да си възвърнат Пелопонес, била митологично отражение на едно историческо събитие – дорийското преселение.

ПрометейПрометей бил титан, син на титана Япет и на океанидата Климена, а негови братя били Атлант, Менойтий и Епиметей, бащата на Девкалион. В страшната борбата между рода на титаните и боговете, Прометей поддържал Зевс. Гърмовержецът мразел титаните, защото се боял да не му отнемат властта и въпреки, че Прометей бил на негова страна, той мразел и него. Намразил го даже още повече, когато титанът започнал да защитава смъртните, щом разбрал, че Зевс иска да ги унищожи. Прометей обичал хората и ги научил на разни изкуства и занаяти, и им дал знания. Титанът откраднал и им дал даже божествения огън от Олимп. Така животът им станал по-щастлив. Тогава разгневеният Зевс наредил на сина си Хефест да извае от влажна глина красивата Пандора, вдъхнал й живот и я изпратил при прометеевия брат Епиметей. Въпреки предупрежденията на мъдрия си брат, Епиметей бил запленен от красотата на Пандора и се оженил за нея. В неговия дом имало голяма, плътно затворена урна, в която били скрити всички злини, нещастия и болести. Веднаж, когат останала сама, любопитната Пандора тайно отворила урната. Тогава всички злини и нещастия се разпръснали по земята и животът на хората станал туден и изпълнен със зло. Когато капака бил затворен отново, на дъното останала само Надеждата. Само тя не успяла да излети, защото Зевс не желаел това. Разгневен затова, че Прометей дал на хората божествения огън, гърмовержецът заповядал на Хефест да прикове Прометей на непристъпна скала в дива местност, на края на земята, в безлюдната Скитска пустиня. Хефест, който обичал приятеля си Прометей, против волята си, забил железен кол в могъщите му гърдите, извил ръцете му назад и оковал цялото му тяло в неразкъсваеми вериги. В тази работа му помагали зевсовите слуги Кратос (Власт) и Биа (Сила), които не знаели що е милост. Човеколюбивият Прометей увиснал на скалата, подложен на нескончаеми мъки – денем огромен орел разкъсвал черния му дроб, който всяка нощ израствал отново. Мъките на титана не преставали, но гордият му дух оставал непреклонен и тогава извикал гневно: “Мъчи ме, колкото искаш, гърмовержецо Зевс, но ще дойде ден, когато ще се изпълни проклятието на баща ти Кронос! Никой от боговете не знае как може да се отклони от тебе злата орис. Само аз знам това! Безсилен си ти пред неизбежната съдба.” Минавали векове, титаните отдавна се помирили със Зевс, покорили му се и признали властта му. Те дошли грамадни и могъщи на края на земята, до скалата, където лежал прикованият им събрат и започнали да го убеждават да се подчини на гърмовержеца. Самият Зевс забравил вече предишния си гняв. Властта му била силна и вече не се страхувал от нищо. Вече не управлявал света като тиранин, а зачитал законите и покровителствал хората. Само едно нещо го безпокояло – тайната, която знаел единствен Прометей. Затова бил готов да го помилва, ако му разкрие съдбовната тайна. В това време, търсейки градината на хесперидите, откъдето трябвало да откъсне златните ябълки, край скалата, на която бил прикован титана, минал великият герой Херакъл. Той бил ужасен от мъченията, на които бил подложен Прометей и душата му се изпълнила със състрадание. Изведнаж, високо в небето размахал криле огромният орел, който се спускал към скалите, за да се отдаде на кървавия си пир. Херакъл грабнал своя лък, поставил смъртоносна стрела и опънал тетивата. Високо се извила стрелата и пронизаният орел паднал в морето. В същият миг, от Олимп долетял бързоходният Хермес. Той обещал незабавно освобождение на титана, ако разкрие тайната си на Зевс. Най-сетне могъщият Прометей се съгласил и казал: “Нека Зевс не встъпва в брак с морската богиня Тетида, защото прпрокуващите мойри са предрекли, че който и да е мъжът й, от него ще роди син, който ще е по-могъщ от баща си. Нека боговете дадат Тетида за жена на героя Пелей и техният син ще бъде най-големият измежду смъртните герои на Гърция.” След като разкрил тайната, Херакъл разбил с тежкия си боздуган оковите му и изтръгнал острието от гърдите му. Изправил се освободен могъщият титан. В същото време, отказвайки се от безсмъртието си в негова полза, в подземното царство на мъртвите слязъл мъдрият кентавър Хирон, за да се избави от страданията, които му причинила случайно нанесената от Херакъл рана.

ПерсейПерсей бил златородният син на Зевс и Даная, дъщерята на Акризий. На краката си носел крилати сандали, а за оръжие му служел сърповидния меч, получен от Хермес. Понеже на Акризий било предсказано, че ще загине от бъдещия си внук, скрил Даная в желязна кула под земята, но Зевс я посетил във вид на златен дъжд. Така родила от него Персей. Изплашеният Акризий затворил младенеца, заедно с дъщеря си Даная в голям сандък и ги хвърлил в морето. До скалистия остров Сериф вълните ги изтласкали в мрежата на рибаря Диктис, който ги отвел при брат си Полидект, царят на този остров. Там Персей отрасъл и станал силен и строен младеж. който блестял като звезда с красотата си. За да може спокойно да задиря майката и да се ожени за нея, въпреки волята й, Полидект изпратил Персей да му донесе главата на горгоната Медуза, чийто поглед вкаменявал всеки, който я погледнел. Дълъг бил пътят на Персей, но накрая стигнал в далечната мрачна страна на брега на Океана, в западния край на Земята, където живеели трите граи. Те заедно имали само един зъб и едно око, което си предавали една на друга, за да виждат. С помощта на Атина и Хермес, Персей откраднал единственото око и зъб от трите сестри и ги върнал едва, след като му показали пътя към обиталището на горгоните. Продължавайки пътя си, той стигнал при нимфите, от които получил три подаръка – шлема на владетеля на подземното царство Хадес, който правел всеки невидим, щом го сложел на главата си; крилати сандали, с които можело да се лети във въздуха и вълшебна торба, която се разширявала или свивала, според големината на това, което се слагало в нея. Персей сложил веднага шлема-невидимка на главата си, обул крилатите сандали, метнал вълшебната торба на гърба си и потеглил бързо към острова на горгоните. Преди това Атина Палада му дала щита си, който бил излъскан като огледало, а Хермес му подарил острия си сърповиден меч, който режел като мек восък и най-твърдата стомана. Като орел се стрелнал от небето Персей над спящите горгони. За да не се вкамени от погледа им, той пристъпвал гърбом, гледайки отражението на Медуза в огледалния щит и с един замах й отсякъл главата със сърповидния меч. От кръвта, която бликнала от тялото на й се родили безсмъртният крилат кон Пегас и великанът Хризаор. Персей бързо сложил отсечената глава на Медуза във вълшебната торба и невидим за побеснелите горгони, които търсели убиеца на сестра си, излетял в небето с крилатите си сандали. По-късно, затова, че му отказал гостоприемството си, героят вкаменил титана Атлант (Атлас), който поддържал на края на земята върху плещите си небесния свод. Брадата и косата на вкаменения титан се превърнали в гъсти гори, ръцете и раменете му – във високи скали, а главата му – в планински връх, който се издигал до самото небе. От тогава планината Атлас поддържа целия небесен свод. Морските растения, върху които оставил главата на Медуза, се втвърдили и се превърнали в корали. На връщане, когато летял към Етиопия, Персей съгледал красавицата Андромеда, дъщерята на цар Кефей (Цефей) и жена му Касиопея, окована на скала и оставена за жертва на морското чудовище Кет (Кит). Персей го убил, освободил Андромеда и се оженил за нея. На сватбения пир, нейният чичо и бивш годеник Финей разпалил ужасна битка, на която Персей вкаменил с главата на Медуза своя противник и оцелелите му съюзници. От брака си с Андромеда станал баща на Горгофона и Перс, Амфитрион, Алкей, Стенел, Електрион и Местор. Вкаменил също Прет, който успял да отстрани дядо му Акризий от престола, и възстановил властта му. Но в крайна сметка, все пак се изпълнило старото предсказание за Акризий – на спортно състезание в Аргос дискът, хвърлен от ръката на внука му Персей, се отклонил и го наранил смъртоносно. Героят наказал и Полидект, който не преставал да задиря Даная, и направил брат му Диктис цар на Сериф. Персей подарил главата на Медуза на богинята-войн Атина Палада, която я поставила в средата на егидата си. А боговете превърнали главните участници в тези митологични приключения в съседни съзвездия: Персей, Андромеда, Кефей, Кит, Касиопея.

Орфей бил най-великият певец, поет и музикант на древността. Негов баща бил речният бог Еагър, владетелят на Хемус (Стара планина), а негова майка и учителка – музата на епическата поезия Калиопа. Той затъмнявал със славата си дори водача на музите Аполон. Вълшебните му песни и лира омайвали птици и животни, горите се свеждали клоните си, скали и планини се раздвижвали и планинските преспи се разтапяли. Орфей участвал в похода на аргонавтите за златното руно и с песните си отмервал ритъма на гребците, а край брега на морските сирени, заглушавал с вълшебния си глас омайните им песнопения. Кратка и трагична била любовта на сладкогласния тракийски певец. След сватбения ден, змия ухапала крака на неговата невеста, дриадата Евридика и вляла отровата си в в крехкото й тяло. За да си я върне, Орфей слязъл в подземния свят, където срещу печалната му лира и затрогващата му песен, никой не устоял. Развълнували се дори суровите богове на безплътните сенки Аид и Персефона и трогнати от безкрайната му любов, позволили на певеца да изведе любимата си, при условие, че няма да се обръща към нея, докато стигне светлината. Но Орфей не издържал на изкушението и вървейки по стръмната и мрачна пътека, извърнал с копнеж поглед към своята Евридика. В същия миг, тя полетяла завинаги обратно в подземното царство. Тъжен се завърнал Орфей в родната Тракия и понеже вече не искал да погледне друга жена, след време бил убит някъде по билото на Хемус от развилнели се поклоннички на Дионис. Главата и лирата му били отнесени от водите на тракийската река Хебър (Марица) до Лемнос, острова на сладкогласата Сафо. От този момент, всички поети и художници от древна Елада и Рим славели магията на песните му

ТезейТезей бил атически герой, създател на единството на атинската държава. Син на атинския цар Егей (Посейдон) и на троизенската царска дъщеря Етра. Когато Егей се разделял с Етра, за да се върне в Атина, скрил меча и сандалите си под грамадна скзла и поръчал на Етра, щом синът им заякне дотолкова, че да може да вдигне скалата, да го прати с тези опознавателни знаци при него. Тезей расъл при дядо си Питей, възпитаван от мъдрия кентавър Хирон и когато навършил шестнадесет години, лесно повдигнал скзлата и въпреки съвета на майка си и дядо си да пътува безопасно по море, поел по суша за Атина. Пътят бил труден и вървейки по него Тезей извършил множество подвизи. Още на границата между Троизена и Епидавър срещнал великана Перифет, син на Хефест, който убивал със страшния си железен боздуган всеки, който минавал през планините, които обитавал. Но Тезей победил великана, убил го и взе боздугана му. След това, до самия Истъм, срещнал разбойника Синид, който убивал всички пътници като огъвал два бора, докато се допрат върховете им, завързвал пътника и пускал боровете, които го разкъсвали. Тезей също завързал Синид за върховете на два бора и свирепият разбойник загинал така, както убивал невинните пътници. В Кромион убил дивия кромионски глиган, чиито родители били чудовищата Тифон и Ехидна, защото опустошавал цялата местност, влизал по къщите и отвличала обитателите им. Край границите на Мегара, където отвесни скали се издигали в небето, живеел разбойникът Скирон. Щом някой минел покрай него, жестокият разбойник го хвърлял в бездната. Когато Скирон се опитал да бутне Тезей, той го хванал за краката и метнал самия него в пропастта. Недалече от Елевзин, Тезей трябвало да се пребори с великана Керкион. Той го хванал в железна хватка и го удушил, както направил това Херакъл с Антей. Когато наближил долината на река Кефис в Атика, героят дошъл до мястото, където върлувал разбойниът Дамаст, наречен Прокруст (опъвача). Той имал легло, на което карал да легне всеки, който успявал да залови. Ако леглото се ожело дълго, разтягал нещастника, докато му стане по мярка, а ко било късо – отсичал му краката. Тезей хвърлил Прокруст в леглото и понеже то било късо за великана, го убил. След този последен подвиг, Тезей пристигнал в Атина и влязъл в двореца на баща си като непознат, пленяващ всички с красотата си. Не се открил веднага пред стария Егей, защото разбрал, че той е изцяло под влиянието на магьосницата Медея, която, след като побягнала от Коринт, обещала на стария цар да възвърне младостта му. Медея обаче познала кой е красивия пришелец и решила да го погуби, за да не изгуби властта си. Тя успяла да убеди Егей да го отрови, казвайки му, че чужденесът е шпионин. Но тъкмо, когато Тезей поднасял чашата с отровното вино към устата си, Егей разпознал меча и сандалите си, бутнал чашата и разлял виното, а Медея била принудена да избяга позорно и от Атина. Старият Егей бил извън себе си от радост и обявил тържествено радостната вест на ликуващия народ. Сега обаче, мълвата стигнала и до синовете на Палант, брата на Егей. Понеже надеждите им да властват след смъртта на чичо си рухнали, петнадесетте палантиди (синове на Палант), които смятали чичо си за бездетен, се вдигнали срещу Тезей, начело с баща си. Но героят ги надвил, като избил една част от тях, а останалите прогонил от града. Веднага след това Тезей се отправил срещу Маратонския бик, който Херакъл веднъж укротил в Крит, но Евристей го пуснал на свобода. Младият герой го хванал жив, превел го през града и го принесъл в жертва на Аполон.

Когато се завърнал в Атина видял, че градът е потънал в скръб, защото пратениците на могъщия критски цар Минос били дошли за данъка, който той им наложил, защото убили сина му Андрогей. На всеки девет години атиняни трябвало да изпращат седем младежи и седем девойки, които били затваряни в Лабиринта, за да ги изяде ужасното чудовище Минотавър – с човешко тяло и глава на бик. Като видял дълбоката печал, Тезей решил да замине за Крит, заедно с отредените за кръвна дан на Минотавъра атински юноши и девойки, да убие чудовището и сложи край на този ужасен данък. Когато пристигнали на острова, Ариадна, дъщерята на Минос, се влюбила в него и решила да му помогне. Тайно от баща си му дала остър меч и кълбо прежда. Когато завели обречените в Лабиринта, Тезей завързал края на кълбото за входа и вървейки по преплетените коридори, размотавал преждата, за да може след това да излезе обратно, следвайки конеца. Когато стигнали до Минотавъра, той се хвърлил със страшен рев към тях, но след страшната битка, която последвала, героят успял да го хване за рога и го пронизал с меча си. След това, водейки се по конеца, извел всички от Лабиринта, а там ги очаквала радостната Ариадна. Трябвало обаче бързо да отплуват от Крит, за да се спасят от гнева на Минос. Ариадна заминала с Тезей, но когато спрели на остров Наксос, Дионис се явил на Тезей и му казал, че трябва да изостави Ариадна на брега, защото боговете са я определили да бъде негова жена. Дълбоко натъжен, младият герой отплувал, остаяйки любимата си на острова. Преди да замине за Крит, Тезей обещал на баща си, че ако победи Минотавъра, ще смени черните платна на кораба с бели. Егей чакал с тревога сина си, застанал на висока скала, край атинския бряг. Но опечален от загубата на Ариадна, Тезей забравил за уговорката и когато старият цар видял, че на хоризонта се появяват черни платна, помислил, че синът му е загинал и отчаян се хвърлил в морето. От тогава морето се нарича Егейско. Като разбрал какво се случило, съсипаният от скръб Тезей погребал с големи почести баща си, поел управлението на Атина и успял да обедини различните части на Атика. Той управлявал мъдро, но освен това извършил и много подвизи. Участвал в калидонския лов, в похода на аргонавтите за златното руно и в Херкулесовия поход срещу амазонките. След победата над амазонките, отвел със себе си царицата им Антиопа, която се влюбила в героя и станала негова жена. Амазонките обаче мислели, че царицата им страда като пленница, решили да я освободят и нахлули в Атика. В решителната битка, заедно с Тезей се сражавала храбро и Антиопа, срещу предишните си поданички. Изведнаж във въздуха блеснало копие, което пронизало гърдите й и тя паднала мъртва в краката на мъжа си. Кървавата битка била прекратена и двете войски гледали ужасени мъртвата царица. Обзети от дълбока печал, атиняните и амазонките погребали царицата, а след това войнствените поданички на Антиопа напуснали Атика. След време, когато Иполит, синът на Тезей от амазонката Антиопа, отблъснал греховната любов на мащехата си Федра (последната съпруга на героя), тя разгневена наклеветила момъка пред баща му. В гнева си, заблуденият Тезей проклел и прогонил от дома си собствения си син. Тезей участвал и в битката с кентаврите (кентавромахия), която се разразила по време на сватбата на приятеля му, царя на войнствените лапити Пиритой с прекрасната Хиподамея. Великолепна била тази сватба, но изведнаж Евритион – най-силният и най-дивият измежду кентаврите, които също били поканени, опиянен от виното скочил и се опитал да отвлече невястата. Следвайки неговия пример, събратята му се нахвърлили върху другите жени. Тезей, Пиритой, Пелей, Нестор и другите присъстващи герои скочили да защитят жените и в завързалата се кървава битка, кентаврите били победени, а тези от тях, които успяли да се спасят, се укрили в горите на високия Пелион. Хиподамея, хубавата жена на Пиритой не живяла дълго. След време, овдовелият Пиритой решил да се ожени повторно и предложил на Тезей да му помогне да отвлече прекрасната Елена, чиято слава се носела из цяла Гърция. Тайно пристигнали двамата приятели в Лакония, похитили Елена и я пренесли през планините на Аркадия, през Коринт и Истъм в Атика, където я заключили в Атинската крепост. След като укрили Елена, двамата хвърлили жребий на кого да принадлежи чудната хубавица. Елена се паднала на Тезей, но според клетвата, която си дали предварително, този, на когото се паднела красавицата, трябвало да помогне на другия да си намери жена. Тогава Пиритой поискал от приятеля си да му помогне да отведат от подземния свят Персефона, жената на страшния бог Хадес. Тезей изтръпнал от ужас, но нямало какво да прави – бил дал клетва, която не можел да наруши. Двамата се спуснали в царството на сенките и се явили пред Хадес. Щом чул искането им, мрачният бог се разгневил, но сподавил яростта си и ги поканил да седнат на скамейка, издялана в скалата. В мига, в който се отпуснали на скамейката обаче, те се сраснали с нея и не могли да помръднат. В това време, докато Тезей бил в подземното царство, братята на прекрасната Елена – Кастор и Полидевк (Полукс) намерили отвлечената си сестра, превзели Атина, освободили Елена и откарали в плен Етра – майката на Тезей. Властта над Атина и Атика била предоставена на Менестей, заклет ваг на Тезей. Минало много време, но накрая Херакъл освободил Тезей от мъките му в света на сенките. Героят видял отново светлината на слънцето, но връщането му в Атика не било радостно. Непристъпната Атина била разрушена, Елена – освободена, майка му – в плен, синовете му -прогонени, а цялата власт – в ръцет на омразния му Менестей. Отчаяният Тезей напуснал Атика и се оттеглил на остров Евбея, но Ликомед – царят на Скирос, отказал да върне тамошните му владения, примамил героя на една висока скала и го блъснал в морето. Така загинал най-големият герой на Атика и един от най-големите герои на Елада