ГУСТАВ ЛЬО БОН (ЛЬОБОН)
/1841 Г. – 1931 Г./
Автор на „Еволюция на цивилизациите”, „Психологическите закони за развитието на народите”, „Психология на тълпите”, „Създаване и уничтожаване на материята”, „Политическа психология” и др.
Лекар по образование, но предпочел да изследва и да лекува доколкото е възможно душите, Льо Бон скоро заменя попрището на практикуващ лекар с онова на социолога, публициста, а може би най-точно — на социалния психолог. Археолог, антрополог, етнограф, народопсихолог, историк арабист и индолог, изследовател на културата (изкуството) на Изтока, през своя деветдесетгодишен живот Льо Бон проявява много и различни дарби, написва десетки съчинения, претърпели десетки издания и преведени на десетки езици, но несъмнено, неговата първа муза е социалната психология и не случайно с най-голяма слава и досега се ползва произведението му „Психология на тълпите”, появило се тъкмо на границата между двата века (1895), то в някакъв смисъл се оказва и мост между тях.
Според Густав Льо Бон ебропейското общество влиза в нова ера и новият век ще бъде век на тълпите, на ирационална масова психология, заменяща разумно-критичното начало, което се осъществява и може да се осъществява единствено от силната, талантливата, мъдрата личност, която обаче, именно защото е индивидуалност, неминуемо принадлежи към избраните, единиците и е противопоставена на масата и особено на тълпата.
В социалната философия на Густав Льо Бон лесно се долавят не отделни тонове, а цели мелодии от Шопенхауер (всемогъщата ирационална воля), от Ницше (в театъра господства съседа, там сам се превръщаш в съсед, а всички съседи стават маса, стадо, тълпа) и разбира се, от Дарвин, чието влияние в извънбиологическите сфери, например в социологията, е колкото критикувано, толкова и неоспоримо. Льо Бон обосновава идеята, че в действията на човека, делът на несъзнаваното е по-голям от този на съзнаваното (ум, разум, разсъдък, интелект).
Като социален психолог Льо Бон търси отличителното на социалната психология, онова, което я прави социална психология за разлика от индивидуалната психология. И без да се позовава на Хегеловия закон за преминаването на количеството в качество, ръководната идея на Льо Бон е, че индивидът в множеството, личността в тълпата престава да бъде индивид, личност, че бива обзета от друга психика, става друга, преодолявайки естествените отлики от другите личности и подчинявайки се на общия закон на масата, различен от законите и правилата на индивидуалността. Според Льо Бон тълпата не е прост, механичен сбор от хора, тя не се свежда до знака плюс (+), означаващ елементарното аритметическо действие. Сборът от хора става тълпа, когато се включи и подчини на определени механизми на функционирането й именно като тълпа. А когато тълпата има решаващата дума и придобие сила, определяща посоката, тъкмо сляпата сила на числото се оказва единствената философия на историята.
Льо Бон обяснява механизмите на действането на тълпата с превеса на несъзнаваното над съзнаваното. Именно несьзнаваното е в много по-голяма степен общо, недиференцирано, стихийно нивелирано, то е гняв, омраза, възторг, опиянение, чувства еднакво достъпни и в почти еднаква степен на мнозина.на множеството, на тълпата, докато съзнаваното, обратно – много по-голяма степен индивидуално, диференцирано, обмислено, критично, познаващо цялата гама на индивидуалните нюанси. Несъзнаваното в много по-голяма степен подлежи на манипулация, на възбуда и насочване в едно направление, докато съзнаваното именно в качеството си на съзнавано включва всички степени на критическите дистанции.
Тълпата не води, а се води, не увлича, а се увлича, не манипулира, а бива манипулирана, тълпата следва личността, лидера, героя, кумира, който в зависимост от качествата си и от направлението, към което принадлежи, може да я тласка и дърпа, насам и натам. За тълпата са характерни анонимността, психическото заразяване, внушаемостта, човекът в тълпата е импулсивен, нетолерантен, агресивен, груб, екзалтиран и тези качества са очевидни в явленията на масовата психоза от модата през паниката до колективната ярост – все едно дали е обоснована или не, но във всеки случай умело подклаждана и разпалвана. несъзнаваното, лишено от критичния контрол на съзнаваното, се предава много по-бързо, то е лесно съобщимо, а оттук и буквално мигновението, в което може да възникне паника и без достатъчно основание. Стига някой да извика „Пожар!!” в една затворена зала и хората да се втурнат към изходите без да са видели огън и дори без да са усетили дим. Но този превес на несъзнаваното обяснява също така и крайната лабилност, променливост и бързопреходност на настроенията, чувствата и действията на тълпата, възможността те да приемат съвсем противоположни насоки, преминавайки и цялата гама от „Да живее!” до „Долу!”.
С превеса на спонтанното, интуитивното, импулсивното, емоционалното, изобщо на несъзнаваното в мотивите и поведението на тълпата, Льо Бон обяснява магнетичната и сякаш магическа сила на думите върху нея. Такава сила имат думи като свобода, демокрация, социализъм, справедливост, равенство. Те са в състояние да въодушевят до крайност една тълпа и да я импулсират за всякакъв род, стигащи до крайност действия.
Мислещата личност не може да не си даде сметка, или най-малко да не се усъмни в обещанията, които сьпровождат съблазнителните лозунги. И без осъзната историческа практика, и без достатъчен личен опит, мислещият, свикналият всичко да разчленява и анализира, не може да не се изправи пред разрешими и неразрешими дилеми.
Тълпата няма нито време, нито възможности за решение на антиномии. Те изобщо не стоят пред нея, тя е обагьосана от сякаш магическата сила на думите, съпроводе единствено от надеждата и непоучила се от вековния опит. Според Льо Бон онова, което се отнася за тълпата, стихийно действаща на улицата и площада, в някаква степен важи и за парламента, за свободно избраните народни представители. И тук ДЕМАГОГИЯТА е в стихията си, и тук действат импулси и афекти, и тук магията на словото има по-голямо значение от реалността на действието, и оттук приетите множество закони често ограничават личната свобода, и оттук тръгва могъщата бюрокрация, която колкото и да е необходима за разумното управление на обществото, толкова и стеснява попрището на отделния индивид. Модерната демократична държава също е Левиатан.
Тълпата много често иска, незнаейки какво иска и действа, незнаейки какво прави. Каквито и да са недостатъците, каквито и да са несъвършенствата на съзнаваното, на критически мислещата личност, на гения и светеца, неговите пътища и пътищата, които той сочи, са за предпочитане пред несъзнаваното, пред стихийните, непредвидими и неконтролируеми афекти и основаните на тях действия на тълпата.
„Сборът от общи черти на характера, наложени от средата и наследствеността на всички индивиди от даден народ, съставлява душата на този народ. Тези характерни черти са много трайни, тъй като са потомствени. Когато обаче, под различни влияния, определен брой хора се окажат събрани заедно в даден момент, наблюдението доказва, че към наследствените им характери се добавят цяла порадица от нови характери, понякога доста различни от тези на рода.
Техният сбор образува една колективна душа – могъща, но нетрайна. Тълпите винаги са играли важна роля в историята, и все пак, никога толкова важна, колкото днес. Неосъзнатото им действие, подчинено на съзнателната дейност на отделните хора е една от характеристиките на настоящата ЕПОХА”.