МАРТИН ХАЙДЕГЕР
/ 1889 Г. – 1976 Г./
Роден в бедно католическо занаятчийско семейство, учи в йезуитския колеж в Констанц и гимназия във Фрайбург с помощта на стипендии от католичски организации, след което записва Теологичния факултет във Фрайбургския университет. По-късно се премества във философския факултет, който завършва през 1913 г. По време на следването си посещава лекции по математика, физика и история. Защищава дисертация, посветена на проблема за съждението в психологизма. Освободен от военна служба, по време на Първата световна война се хабилитира с труд върху учението на Дънс Скот за категориите и става частен доцент първоначалано в теологичния факултет във Фрайбургския университет, а по-късно – във философския, където се сближава с Хусерл и става негов асистент. След публикуването на основния си труд Битие и време” през 1927 г. за кратко време получава всеобщо признание и международна известност. През 1929 г. поема катедрата по философия във Фрайбургския университет. Става член на Националсоциалистическата германска работническа партия и ректор на Фрайбургския университет през 1933 г. , като в продължение на година в някои свои речи се изказва в подкрепа на националсоциализма. През тази една година Хайдегер не назначава двама евреи след конкурси с оправданието, че били по-слаби по подготовка от другите кандидати. Маха също надслова на книгата си, който представлява посвещение на учителя си по философия Хусерл, който е евреин (надсловът обаче е върнат в следвоенните издания). Хусерл е получил покана и позволение за неприсъствие в университета, преди Хайдегер да стане ректор. Двамата прекъсват своето близко познанство, за което Хайдегер твърди, че вече е било развалено. Хайдегер охладнява в личните си отношения и с Карл Ясперс, чиято жена е еврейка.
При все това, след като се отказва за по-малко от 1 год. от ректорството, той поддържа дългогодишна връзка със своята докторантка Хана Аренд, също еврейка, и не участва в никакви нацистки прояви, горене на книги и пр. През 1934 г. напуска ректорския пост и се оттегля от политическа дейност. След краха на Третия райх е отстранен от преподавателска дейност от френските окупационни власти заради връзките му с нацистите и през 1952 г. се пенсионира.
Хайдегер е изключително плодовит автор. Общият обем на съчиненията му надхвърля 60 тома. Между най-важните му трудове се открояват „Учението за съждението в психологизма”, „Битие и време”, „Кант и проблемът за метафизиката”, „Що е метафизика”, „Самоутвърждаването на немския университет”, „Платоновото учение за истината”, „За същността на истината”, „Що е това – философията”, „Към въпроса за битието”, „Идентичност и различие”.
Философското формиране на Хайдегер е повлияно от Киргегор, Ницше, Достоевски, Хьолдерлин, Новалис, Шелинг, Дилтай и особено от феноменологията на Хусерл, както и от своеобразния собствен прочит на античната философия. Своята основна философска концепция, изразена най-вече в „Битие и време”, Хайдегер разглежда като радикален поврат в поставянето и решаването на фендаменталния въпрос за философстването – „за битието като битие”. Цялата европейска философска традиция от Платон до съвременността или забравя този проблем, или разглежда битието в неговата външна привидност. Отговорът на въпроса за смисъла на битието определя всичко и най-вече възможността за всяка онтология. Ето защо според Хайдегер фундаменталният въпрос на философията за същността и смисъла на битието изисква нейното превръщане във фундаментална онтология. От тази гледна точка той отхвърля обозначаването на собствената му философия като екзистенциализъм, независими от това, че употребява в своите трудове понятието „екзистенция”.
Философията на Хайдегер оказва силно влияние върху формирането и развитието на екзистенциализма, особено на френския и на философската херменевтика като течение, както и на съвременната философска антропология. Определението Das Man е на Мартин Хайдегер, който го дава, за да посочи заплахата от масовидно и обезличено съществуване. То произхожда от неопределителното немско местоимение, членувано като съществително от среден род. На български език няма точен превод. На английски се превежда като they, а на френски като le on.
Das Man или човекът-маса – това е онзи, който е като всички други. Онзи който говори за нещата, както „се говори” за тях, чете книги, които „се четат” от другите, мисли за нещата така, както „се мисли” за тях.
Das Man е онзи, чийто речник е съставен от клишета и празни приказки. Онзи, който не напуска баналното. Das man e повърхностен и с удоволствие се плъзга по повърхността. Често е хронично депресиран, а може би дори и невротизиран, от някакво важно отсъствие, което изпитването на удоволствие не може да му осигури.
Das Man е онзи, който иска да наложи своята невзрачност и обикновеност навсякъде, да я узакони като единствен стандарт за всички. За Das Man да си различен от другите е неприлично. Das Man цени не своите отлики, а еднаквостта с останалите. Das Man е онзи, който вижда смисъла на своя живот в това да имитира повечето хора.
Das Man е не личност, а индивид – единичен представител, екземпляр на общността, на масата. Das Man е онзи, който автоматично се съгласява с нормите на мнозинството и на който му липсва критичност към неговото собствено битие. Движи се само в посоката на общите течения и така не му се налага да полага усилия за своето усъвършенстване.
Чрез Das Man говори анонимният глас на всекидневието. Той обича да решава кръстословици – знае много неща, за които не знае друго освен броя на буквите. Той е любопитен, интересува го сензацията, екзотиката. Докато вглъбеният човек избира дълбоки книги и ги чете по няколко пъти, Das Man не обича да се вглъбява. Das Man не подлага никое мненние на съмнение и критика. Той обича слуховете и мълвата – тези анонимни мисли са точно за него. Те са анонимните мисли на анонимния Das Man, лишени от ясна и отговорна лична позиция. Das Man е всеки и никой.
Това е и единствената чест за Das Man – че е особен философски персонаж. Иначе той е безлична маска, която човек всекидневно носи. Обществата, доминирани от такива човеци, не търпят изключения от масата и се опитват да смажат и санкционират всеки, който е оригинален, различен. Господството на човека-маса в обществото означава потискане на творческите малцинства и на хората, принадлежащи на квалифицирания елит. В такива общества диктатор e безликото и анонимното, а жертва е човешката уникалност.