let’s make something together

Give us a call or drop by anytime, we endeavour to answer all enquiries within 24 hours on business days.

Find us

PO Box 16122 Collins Street West
Victoria 8007 Australia

Email us

info@domain.com
example@domain.com

Phone support

Phone: + (066) 0760 0260
+ (057) 0760 0560

Тотемизъм

тотемизъм - Световни религии от iKant

МАГИКО – РЕЛИГИОЗНО ПОВЕДЕНИЕ НА ХОРАТА В ПАЛЕОЛИТА: “ОДОМАШНЯВАНЕ НА ОГЪНЯ”; СИМВОЛИ; ОБРЕДИ

Тотемизъм

В повечето австралийски племена е открита група, която заема привилегировано място в колективния живот: клана. Две са съществените черти, които го характеризират. На първо място, индивидите, които го съставят, се въз­приемат като свързани чрез роднинска връзка с твърде спе­цифична природа. Роднинството не произтича от това, че ед­ните и другите поддържат определени отношения на кръвно родство; те са роднини само защото носят едно и също име. Те не са бащи, майки, синове или дъщери, чичовци или пле­менници едните на другите в смисъла, който ние понастоящем придаваме на тези изрази; и все пак се приемат като съставящи едно семейство, в което са повече или по-малко според размерите на клана, само поради това, че са колек­тивно означени чрез едно и също име. И ако казваме, че те се възприемат като семейство, това е, защото признават ед­ни спрямо други задължения, идентични на тези, за които винаги са били отговорни родствениците: задължения за подпомагане, отмъщение, траур, задължение да не сключват брак помежду си и т. н. По тази първа отличителна черта кланът не се различава от римските фамилии; защото роднинството на разномислещите произтича предимно от това, че всички са членове на групата, носеща едно име. И без съмнение в един смисъл е клан; но е вариант, който не бива да бъде смесван с австралийския клан. Това, което отличава последния, е, че името, което носи, се отнася също и до определен вид от материални неща, с които се приема, че поддържа твърде своеобразни отношения, чиято същност ще разгледаме по-късно; това са именно отношенията на роднинство. Нещата, които служат за колективно определяне на клана, се наричат негов тотем. Тотемът на клана е тотем на всеки от неговите членове. Всеки клан има свой тотем, който му принадлежи; два различни клана от едно племе не могат да имат един и същ тотем. Всъщност принадлежността към клана се дължи на определеното име, което се носи. Всички, които носят това име, са негови членове поради еднаквото название; по какъвто и начин да са попаднали на племенната територия, те всички поддържат едни с други еднакви отношения на роднинство. Възможно е забраната за бракове между членове на един и същ тотем да е интернационална. В резултат двете групи, които имат еднакъв тотем, биха могли да бъдат само две отделения на един клан. Без съмнение често се случва един и същ клан да не обитава изцяло една територия, но да включва представители от различни места. Неговото единство се чувства и без географска основа.

НОтносно думата тотем тя е тази, която описва вида на нещата, на които един клан би могъл да носи името. Въпреки че в изразът няма нищо австралийско и че се среща само в едноединствено племе в Америка, етнографите окончателно са го възприели и си служат с него, за да назовават най-общо институцията, която искаме да опишем. Разширяването смисъла на думата води до формулирането на „тотемна система”. Това разширяване, за което има достатъчно на брой примери в етнографията, не е безпроблемно. Не е нормално за една институция от такава важност да носи случайно име. Днес този начин на употреба на думата е универсално възприет. Предметите, които служат за тотеми, принадлежат в по-голямата част от случаите или към растителната, или към животинската сфера, но основно към последната. Що се отнася до неодушевените неща, те се използват много по-рядко. Сред повече от 500-те тотемни имена, открити между югоизточните австралийски племена, има само около четиридесет, които не са имена на растения или животни: облаци, дъжд, градушка, поледица, луна, слънце, вятър, есен, лято, зима, някои звезди, гръмотевица, огън, дим, вода, червена охра, море. За отбелязване е твърде обширното място, отделено на небесните тела и дори пообщо на големите космически феномени, които при това са пред­назначени за велика съдба в хода на религиозното развитие. Между всички кланове, има само два, имащи за тотем луната, два – слънцето, три – звезди, три – гръмотевицата, две – светкавиците. Дъждът единствен прави изключение; напротив, той се среща твърде често. Такива са тотемите, които биха могли да бъдат наречени нормални. Но тотемизмът има своите аномалии. И така случва се, че тотемът е не един цял предмет, а част от предмет, факт, който се появява твърде рядко. Все пак това става с определена честота в такива тотемни племена или групи, които са прекалено подразделени; бих казал, че самите тотеми е трябвало да се фрагментират, за да снабдят с имена множеството си подразделения. Открити са общества, които описват не животински вид, а отделен орган на животно от този вид, напри­мер опашка, стомах на опосум, мас от кенгуру и т. н.

Видяхме, че нормално тотемът не е отделен индивид, а вид или разновидност: не конкретно това кенгуру, този гар­ван, а кенгуруто или емуто като такива. Понякога все пак е конкретен предмет. Най-напред такъв е случаят винаги ко­гато нещото е уникално като слънцето, луната, дадено съз­вездие и т. н. Но се случва кланът да извлича своя тотем от тази гънка или онази падина на географски определен те­рен, от този мравуняк и т. н. Причините, които пораждат тези анормални тотеми, показват, че те са с относително по-съвременен произход. Наистина онова, което обуславя вграждането на определено местоположение в тотема, е, че древен прароди­тел е пребивавал или извършил там някакво действие в своя легендарен живот. Тези прародители са ни представени са­мите те като принадлежащи към клана, имащ перфектно за­коносъобразни тотеми, т. е. взети от животински или расти­телни видове. Деноминацията на тотема, която почита фак­ти и жестове на тези герои, не би могла да бъде първична, тя съответства на вече разклонена и развита форма на тотемизма. Позволен е въпросът дали метеорологичните тотеми не са от същия произход; защото слънцето, луната, звездите често са идентифицирани с прадеди от приказна епоха. Понякога, един прародител или група от прародители пряко служат за тотем. Кланът се назовава тогава не според едно нещо или вид от реални неща, а на чисто митично същество. Например клан, който носи името на приказна, чудовищна змия, на която кланът се приема за потомък. Различните несъобразности, колкото и интересни да са, с нищо не ни задължават да променим дефиницията си за тотема. Те не съставляват, както понякога се приема, друг вид тотеми, повече или по-малко несводими едни към други и към нормалния тотем, такъв какъвто го определихме. Това са само второстепенни форми, понякога произлезли от едно и също понятие, което е по-общо и е напълно възможно да се разглежда също като по-първично. Начинът, по който се придобива тотемното име, е свързан по-скоро със събирането и организацията на клана отколкото с религията; отнася се повече към социологията на семейството, отколкото към религиозната социология. В зависимост от племената се използват три различни правила. Би могло да се каже, че в по-голямата част от племената, детето има за тотем този на своята майка, по право на рождение: това става в центъра на Южна Австралия. В други случаи, както въз основа на екзогамното правило, майката задължително има различен тотем от своя съпруг, от друга страна, тя живее на територията на последния, така членовете на един и същ тотем са разпръснати по необходимост на различни територии според случайността на браковете, които се сключват, за да се избегне инцеста. В резултат тотемната група няма териториална основа. По други места тотемът се предава по бащина линия. Този път децата остават при баща си, локалната група е формирана предимно от хора, които принадлежат към еднакъв тотем; само омъжените жени представят чужд тотем. Всяка локалност има свой отделен тотем. Възприето е, че има тясна връзка между тотемната система и филиацията по едноутробна линия. Накрая трета комбинация е тази, при която тотемът на детето не е нито на майката, нито на бащата; а този на митичния прародител, който чрез методи, предавани от изследователите по различни начини, е оплодил мистично майката в момента на зачеването. Определена техника позволява да се открие кой е прародителят и към коя тотемна група принадлежи. Но тъй като от случайността зависи дали даден прародител се намира в близост до майката, а не друг, оказва се накрая, че тотемът на детето зависи от случайни обстоятелства.

Извън и над тотемите на клановете има тотеми на фратриите, които не се отличават по същност от първите, но изискват да бъдат разграничавани. Фратрии се наричат групи от кланове, които са свързани помежду си чрез особени връзки на братство. Нормално едно племе може да е разделено на две фратрии, между които са разпределени различни кланове. Несъмнено има племена, където тази организация е изчезнала; но всичко сочи, че тя е типичната. Почти всеки път, когато фратриите носят име, чийто смисъл би могъл да бъде установен, това е име на животно; изглежда, това е тотемът. В едно австралийско племе например фратриите се наричат едната „бяло какаду”, втората – „черно какаду”. В друго племе едната фратрия се нарича „сокол” , другата – „гарван”. Така се достига до виждането, че фратрията е древен клан, който се е разчленил; настоящите кланове са продукт от разчленяването и единството, което ги свързва, е споменът за техния примитивен съюз. Вярно е, че в определени племена фратриите, изглежда, нямат вече определени имена; в други, където тези имена съществуват, смисълът е малко познат дори на местните жители. Но тук няма нищо, което би могло да изненада, фратриите определено са първични институции, защото навсякъде регресират; клановете, произлезли от тях, излизат на преден план. Естествено е впрочем, че имената, които носят, са се изтрили малко по малко от паметта или са престанали да бъдат разбирани; защото те принадлежат към твърде архаичен език, който вече не се употребява. Това, което го доказва, е, че в повечето случаи, когато се знае фратрията на какво животно носи името, думата, която описва това животно в говоримия език, е изцяло различна от тази, която служи за назоваването й.

Между тотема на фратрията и тотема на клановете съ­ществува отношение подобно на субординацията. Всеки клан принадлежи към една единствена фратрия; изключение би било да включва представителство в друга фратрия. Този случай се среща рядко. Правилото е, че двете фратрии не се взаимопроникват; следователно кръгът от тотеми, които може да приеме индивидът е предопределен от фратри­ята, към която принадлежи. Тотемът на фратрията е като род, на който тотемите на клановете са видове. Ще видим по-нататък, че това сравнение не е чисто метафорично. Освен фратриите и клановете например в австралийските племена има и друга вторична група със своя определена индивидуалност: това са брачните класи. Така се наричат подразделенията на фратрията, които имат различни имена в зависимост от племето: откриват се понякога две, понякога четири на фратрия. Тази по-голяма стабилност е позволила дори на архаичната система на фратриите да се прояви в Америка с яснота и релефност, които никога не е имало в Австралия. Моралната дистанция, която разделя клановете, е нищожна в сравнение с тази, която разделя фратриите. Името на всяка от тях не е само дума, която може да се забрави или смисълът й да се знае твърде слабо; това е тотем с цялата сила на думата; той има всички съ­ществени признаци. Тотемът не е само име; това емблема, това е истински герб, аналогията на който с хералдичния герб е често отбелязвана. Тотемът на практика е едно изображение, съответстващо на хералдичните емблеми на цивилизованите нации и което всяка личност е оторизирана да носи като доказателство за идентичността на семейството, към което принадлежи. И така, когато индианците влизат в отношения с европейците и между тях се оформят споразумения, със своите тотеми всеки клан подпечатва така сключените договори. Благородниците от феодалната епоха оформят, гравират, очертават по всякакви начини своите гербове върху стените на своите замъци, оръжия, върху предмети от всякакъв вид, които им принадлежат: чернокожите в Австралия, индиан­ците в Северна Америка правят същото за своите тотеми. Индианците, рисуват тотеми върху своите щитове, преди да отидат на битка. Някои индиански племена по време на войната са имали истински фирми (надписи), в края на една стрела, направени от парчета от кора на дърво, върху която са били представени тотемите. Когато избухне конфликт между два клана, победителите на двете вражески групи носят на главата си каска, върху която са изрязани техните съответни тотеми. При ирокезите поставят върху всеки вигвам като марка на клана кожата на животното, което служи за тотем или пред вратата се поставя препарирано животно. Всеки клан има своите собствени орнаменти и своя отличителна окраска. При сиуксите, тотемите са изрисувани върху вигвама.

Там, където обществото е уседнало, вигвамът е заменен с къща и пластичните изкуства са вече развити, тотемът се гравира върху дърво, върху стена. Възможно е също животински форми, комбинирани в дадени случаи с човешки форми да бъдат изваяни върху стълбове, които се издигат встрани от входната врата и са високи 15 м; обикно­вено те са оцветени с твърде ярки цветове. Със своите многобройни скулптирани стълбове, които се изправят от всички страни понякога на голяма височина, едно селище би могло да прави впечатление на свещен град, обсипан с камбанарии или малки джамии. Тотемът може да бъде ткрит върху канута, върху сечива от всякакъв вид и върху погребални паметници. Примерите по-горе бяха подбрани предимно сред индианците на Северна Америка. Защото тези скулптури, тези гравюри, постоянното изобразяване са възможни само там, където техниката на пластичните изкуства е преминала в такава степен на усъвършенстване, каквато австралийски­те племена още не са постигнали. В резултат тотемните представи от вида на тези, които ще бъдат посочени, са по-рядко и по-малко срещани в Австралия отколкото в Амери­ка. В края на някои погребални церемонии погребват костите, изсуше­ни и стрити на прах; встрани от мястото, където те са разположени, има изображение, което представя тотема, очертано на земята. При някои племена телата са поставени на част от издълбано дърво, което също е декорирано с харак­терната окраска на тотема. В други племена ги на­мираме гравирани върху дървета, съседни на гроба, където туземният жител е бил погребан. То­темните рисунки са били може би повече отколкото изглеж­да; защото невинаги е било лесно да се забележи какъв е действи­телният им смисъл. Тези различни факти вече дават усещането за значител­ното място, което тотемът заема в социалния живот на при­митивните. Все пак досега той ни изглежда относително външен спрямо човека; това е така, защото сме го виждали представен само върху нещата. Тотемните картини не са само изображения върху стените на къщите, стените на лод­ките, оръжията, инструментите и гробовете; откривани са дори върху човешките тела. Примитивните поставят своя знак не само върху предметите, които притежават, те го носят върху себе си; той е отпечатан на тяхната кожа, на част от самите тях и точно начинът на представянето е най-съществен. Наистина правилото, че членовете на всеки клан дават външен израз на своя тотем, е универсално. На определени религиозни празници персонажите, на които е възложено направляването на церемонията, носят дреха, която представя като цяло и на части тялото на животното, чието име носи кланът. Специални маски се използват за тази цел. Подобна практика се открива навсякъде в американския североизток. Другаде, ако тотемът е птица, индивидите носят на главата си пера от тази птица. Всеки клан би могъл да има специален начин да подстригва косата си. Например два големи кичура са направени върху предната част на главата, а другият пада на задната; при други косата е обръсната без шест плитки, по две от всяка страна на главата, една отпред и една отзад, по начин, който имитира лапи, глава и опашка на животно. Най-често върху самото тяло е нанесен тотемният знак: този начин на представяне преминава и в по-развитите общества. Понякога се питаме дали ритуалите, които се състоят в това да се изкъртят двата горни зъба на младия човек във възрастта на пубертета, не са имали за цел да възпроиз­ведат формата на тотем. Този факт не е установен; но е за отбелязване, че понякога самите туземни жители обясняват така този процес. Например изваждането на зъби се практикува само в клана на дъжда и водата; следвайки традицията, тази операция има за цел да направи физиономиите подобни на някои черни облаци, със светли краища, които преминават, за да покажат скорошното идване на дъжда, и по тази причина са определени като неща от същото семейство. Това е доказателство, че самият туземец осъзнава, че тези деформации имат за цел да му придадат, най-малкото условно, вида на неговия тотем. В провеждането на ритуалите по обрязването определени прорези се правят и върху сестрите и бъдещата жена на новака; това резултира в белези, чиято форма е представена също върху свещен предмет, лини­ите, които са така очертани са емблематични за тотема. Хората от клана на дъжда носят на ушите си малки обици, направени от зъбите на животни. По време на посвещението нанасят на младия човек определен брой прорези, които оставят белези: броят и формата на тези белези варира според тотемите.

Що се отнася до индианците от североизток, приложението на татуирането на тотема по самите тях е много раз­пространено. Татуировките, направени по начина на прорязването или посичането, невинаги са тотемно означение, а само просто изображение, направено по тялото: но най-общо те са представителни за тотема. Вярно, че туземецът не ги носи всекидневно. Когато е отдаден на чисто икономически занимания, в малки семейни групи, разпръснати, за да ловуват или ловят риба, за по-удобно той се освобождава от този костюм. Но когато клановете се съберат, за да живеят колективно и да честват заедно религиозните церемонии, той задължително се украсява с тях. Както ще видим, всяка от тези отделни церемонии засяга отделен тотем и по принцип ритуалите, които се отнасят до тотема, могат да бъдат извършвани само от хора от тотема. Или тези, които действат, които изпълняват ролята на свещеника и дори понякога тези които присъстват като зрители, носят винаги върху тялото си рисунки, които изобразяват тотем. Един от основните ритуали на посвещението, който въвежда младия човек в религиозния живот на племето, съдържа точно нанасяне на тотемния символ върху тялото му. Връзките, които свързват индивида с неговия тотем, са толкова тесни, че в племената от североизток в Северна Америка емблемата на клана е нарисувана не само върху живите, но и върху умрелите: преди да погребат трупа, поставят върху него тотемния знак. Тотемните декорации позволяват вече да предусетим, че тотемът не е само име, но и емблема. По време на религи­озните церемонии е тотем, но заедно с това той е колективен етикет, имащ религиозен характер. На практика именно по отношение на него нещата се класират на свещени и профанни. Племената в Централна Австралия, постоянно си служат в своите ритуали с някои инструменти – това са парчета от дърво или парчета от полиран камък с различни форми, най-общо овални или издълже­ни. Всяка тотемна група притежава повече или по-малко внушителна колекция от тях. Върху всеки от тях е гравирана рисунка, която представя тотема на същата тази група. Определен брой от тези камъни са пробити в единия край с отверстие, през което минава конец, човешка коса или косъм от опосум. Онези от предметите, които са от дърво и са пробити по този начин, служат точно за същите цели както култовите инструменти. Чрез нишката, към която са прикрепени, те се въртят бързо във въздуха така, че да произвеждат вид бучене; този оглушителен шум има ритуален смисъл и придружава всички церемонии от някаква важност.

I. ТОТЕМНОТО ЖИВОТНО И ЧОВЕКЪТ

ИТотемните изображения не са единствените свещени неща. Съществуват реални същества, които също са обект на ритуали поради връзките, които поддържат с тотема: това са преди всички други съществата от тотемен вид и члено­вете на клана. Най-напред, тъй като рисунките, които представят тотема, събуждат религиозни чувства, естествено е нещата, чий­то вид тези рисунки възпроизвеждат, да имат в някаква сте­пен същото качество. Повечето са животни и растения. Профанното предназначение на растителността и на животните обикновено е да служат за прехрана; признава ли се свещеният характер на животното или на тотемното растение чрез факта, че той е забранен за консумация. Без съмнение като свещени неща те могат да влязат в съставянето на определени тайни вече­ри и на практика служат за истински освеща­вания; но нормално не могат да бъдат използвани за профанна консумация. Който премине отвъд тази забрана, се излага на най-сериозни опасности. Групата невинаги се намесва, за да отстрани изкуствено извършеното наруше­ние; но се счита, че светотатството води автоматично до смърт. Приема се, че в тотемното растение или животно е залегнало несъмнено начало, което, ако проникне в профанния организъм, ще го дезорганизира или разруши. Единствено възрастните, най-малкото в определени племена, са освободени от тази забрана. И все пак, ако забраната е стриктна в голям брой племена, безспорно е, че тя се омекотява в степента, в която старата тотемна организация се разклаща. Но ограниченията, които се провеждат, показват че тези смекчавания не са били приети без трудности. Например там, където е позволено да се яде растение или животно, което служи за тотем, това не се прави напълно свободно; възможно е да се консумира веднъж само в малко количество. Да се пренеб­регне тази мярка представлява ритуално прегрешение със сериозни последствия. Другаде забраната се отнася изцяло за частите, които се определят като най-ценни, т. е. най-све­щени; например яйца или мас. На друго място консумаци­ята се толерира само ако става дума за животно, което не е достигнало още до пълна зрялост. Без съмнение в този случай се приема, че свещената природа не е още постигната. Бариерата, която отделя и пази тотемното същество, се пов­дига бавно и не без живо оспорване, което доказва, че тя би трябвало да е била първична. Според някои автори неограничената консумация е била пълна в началото, имитациите, към които предварително я отнасят, са относително съвременни. Те мислят, че намират доказателство за своята теза в следните два факта. Първо, има тържествени случаи, когато хората от клана или техният водач не само могат, но се налага да ядат тотемно животно и растение. След това митовете разказват, че великите прадеди, основатели на кланове, са яли периодично от техния тотем: тези разкази могат да бъдат разбрани само като ехо от едно време, когато настоящите забрани не са съществували. Но фактът, че консумация, наистина умерена, в процеса на определени религиозни тържества на тотема е ритуално задължителна, никак не означава, че той никога не е бил сервиран като профанна храна. Напротив, храната, която се яде по време на тези митични срещи, е определено свещена и в резултат на това е забранена за простосмъртните. Традициите, според които прадедите от приказната епоха са яли своя тотем, са в пълно съгласие с вярванията и ритуалите, които все още важат. Старците, персонажите, постигнали високо религиозно достойнство, са освободени от забраните, на които е подчинена общността от хора: те биха могли да ядат свещено нещо, защото те самите са свещени; това впрочем е правило, което не е присъщо само на тотемизма, открива се и в други религии. Героите прадеди са били почти божества. Би трябвало да е по-естествено те да са можели да се хранят със свещена храна; но това не е основание същата способност да се придава на обикновените простосмъртни.

Все пак не е нито сигурно, нито дори вероятно, че забраната някога е била абсолютна. Тя, изглежда, винаги е била подчинена на необходимостта, например ако местният жител е изгладнял и няма нищо друго, с което да се нахрани. По-силно основание е, когато тотемът е храна, без която чо­векът не може. Сред голям брой племена съществува тотем на водата; стриктната забрана е в случая очевидно невъзможна. Все пак дори в този случай допусканата възможност е подчинена на условия, които ограничават употребата и по­казват ясно, че тя произлиза от установен принцип. Човек от този тотем не може да пие свободно вода; забранено е дори да я източва самият той; може да я получава само от ръцете на трети, който задължително принадлежи към фратрията, на която той не е член. Сложността на този процес и притесненията, които следват, са още един начин да се признае, че достъпът до свещеното нещо не е свободен. Трябва ли още да се добави, когато тази формалност е неизпълнима, т. е. когато един индивид е сам или е заобиколен само от членове на своята фратрия, ако е спешно, той би могъл да не ползва посредник. Видно е, че забраната е подчинена на относителна промяна. Понякога тя почива върху толкова силно вкоренени идеи в съзнанието, че те надживяват своите първи основания. Ние видяхме, че по всяка вероятност различните кланове на една фратрия са само подразделения на начален клан, който се е разчленил. Имало е впрочем момент, когато всички тези кланове, събрани заедно, са били с един тотем; в резултат, там където споменът на тази начална общност не е изцяло изтрит, всеки клан продължава да се чувства солидарен с другите, да приема, че техните тотеми не са му чужди. По тази причина един индивид не може да яде напълно свободно тотемите, предназначени за различни кланове във фратрията, на която не е член; той може да ги докосва само ако забраненото растение или животно са му предоставени чрез член на друга фратрия. Друга приемственост от същия вид е тази, която засяга майчиния тотем. Налице са сериозни причини да се вярва, че по произход тотемът се предава по едноутробна линия. Впрочем, където филиацията по бащина линия е приложена, това вероятно е било след дълъг период, по време на който е бил прилаган противоположният принцип: така детето има тотема на своята майка и е подчинено на всички забрани, които му са придадени. В дадени племена, където при това детето наследява днес тотема на бащата, е останало нещо от забраните, които първоначално са протежирали тотема на майката: не е позволено да се консумира свободно. Има дори племена, в които е забранено да се ловува за собствени нуж­ди животното, на което носят името, при това е разрешено да се убива за други.

Други фундаментални забрани визират няколко случая на забрана за контакт между човека и неговия тотем. Например в някои племена човек не трябва да докосва която и да е част от тялото на мъжкия лос; в един под-клан не е разрешено да се докосва главата на това животно, при друг никой не може да се облича с кожа от животното тотем. Но това са редки случаи; естествено е те да са изключения, защото нормално човек би трябвало да носи в себе си образа на своя тотем или нещо, което да напомня на него. Татуировката и тотемните костюми биха били неупотребими, ако всеки контакт е забранен. Митичните сили, понякога схванати под формата на животни, са били въведени после и са трансформирали в хора тези безформени и неопределими същества, които представляват „преходна фаза между човешкото състояние и това на животното”. Тези трансформации са представени като продукт от насилствени и квазихирургически операции. Чрез удар с брадва или когато извършителят е птица, удар с клюн, човешкия индивид е бил изваян от аморфната маса с отделни крайници, отворена уста, пробити ноздри. Понякога това е някакъв легендарен персонаж, който чрез акта на своето могъщество е метаморфозирал в човек животното епоним на клана. Понякога митът се опитва да обясни как чрез редица почти естествени събития и един вид спонтанна еволюция животното от само себе си се е трансформирало малко по-малко и накрая е приело човешка форма. Съществуват общества, където вече не е прието, че човекът е произлязъл от животно или растение: идеята за обвързаност между животните от тотемния вид и членовете на клана при това е останала и тя се обяснява в митове, които, за да се различават от предходните, не ги повтарят в същественото. Ето една от фундаменталните теми. Прародителят епоним е представен като човешко същество, което поради различни приключения е било отведено да живее известно време, повече или по-малко дълго, сред приказни животни от вида, който е дал своето име на клана. В резултат от това интимно и продължително общуване той се превърнал в толкова подобен на своите нови събратя, че когато се върнал сред хората, те не го познали. Дали му впрочем името на животното, на което приличал. От своето пребиваване в митични страни той пренесъл тотемната емблема с мощта и доблестта, които му били приписани. Така в този случай, както в предходния човекът е смятан за участник в природата на животното, въпреки че това участие е било приемано под леко различни форми.

В него също има нещо свещено. Разпространено из целия организъм, това качество изглежда по-особено в някои привилегировани пунктове. Има органи и тъкани, които са специално белязани с него: това са преди всичко кръв и коси. Човешката кръв е нещо толкова свещено, че в племената на Централна Австралия твърде често служи за посвещаване на най-уважаваните инструменти на култа. Няма религиозна церемония, където кръвта да не играе някаква роля. По време на посвещението се случва възрастните да прерязват вените си и да оцветяват с кръвта си покръствания; тази кръв е нещо толкова свещено, че на жените е забранено да присъстват, докато тече. Кръвта, която губи младият новопосветен по време на насилствените операции, се събира в особени съдове: тя служи за различни причестявания. Тази, която изтича по време на прорязванията, грижливо се събира и заравя на място, на което поставят парче дърво, показващо на минаващите свещеността на мястото; никаква жена не трябва да го приближава. Впрочем чрез религиозната природа на кръвта се обяснява религиозната роля на червената охра, която също е с твърде честа употреба при церемониите или я използват в ритуални декорации. Поради своя цвят тя е приемана като сродна на кръвта субстанция. Дори многото запаси от червена охра, които се намират на различни места, минават за коагулирала кръв, която някои героини от митичната епоха са оставили да изтече на земята. Косата има подобни качества. Местните жители от центъра носят колани, направени от човешки коси, чиито религиозни функции вече показахме: те служат за панделки при обвиване на някои култови предмети. Когато един човек предлага на друг някакъв дар в знак на признателност вторият прави на първия подарък от коси; тези два вида неща се приемат като еднопорядкови и с еквивалентна стойност. Операцията по отрязването на косите е също ритуално действие, придружено с определени церемонии: индивидът, който я понася, трябва да е клекнал на земята, с лице, обърнато в посоката на мястото, където е прието, че са лагерували приказните прадеди, от които кланът на неговата майка е произлязъл.

II. КОСМОЛОГИЧНАТА СИСТЕМА НА ТОТЕМИЗМА И ПОНЯТИЕТО ЗА РОД

Предугаждаме, че тотемизмът е много по-сложна религия, отколкото изглежда на пръв поглед. Ние вече разграничаваме три категории от неща, които той в различна степен признава за свещени: тотемната емблема, растението или животното, образа на което тази емблема възпроизвежда, членовете на клана. Все пак тази картина още не е пълна. Една религия на практика не е само колекция от фрагментарни вярвания относно твърде специалните обекти като тези, за които става въпрос. Всички познати религии имат повече или по-малко своя система от идеи, която се стреми да обхване универсалността на нещата и да даде цялостна представа за света. За да може да бъде възприет тотемизмът като религия, сравнима с другите, той също би трябвало да предложи концепция за света. Необходимо е да удовлетворява това условие. За австралиеца, самите неща, всички неща, които населяват универсума, са част от племето; те са негови конститутивни елементи и, така да се каже, негови установени членове; те имат, точно както хората, определено място в рамките на обществото: дивакът от Южна Австралия, оп­ределя универсума като голямо племе, към едно от подразделенията, на което той принадлежи, и всички неща, одушевени и неодушевени, подредени в същата група както неговата, са части от общото, на което той самият е член. Въз основа на този принцип, когато племето се разделя на две фратрии, всички познати неща се разпределят между тях. Цялата природа е разделена според имената на фратрията… Слънцето, луната и звездите… принадлежат на тази или онази фратрия подобно на сами­те хора. Хората от всяка фратрия са разпределени на свой ред между определен брой кланове; също така нещата, предназначени за всяка фратрия, са разпределени на свой ред между клановете, които я съставят. Едно дърво например ще бъде придадено на клана и самото ще има следователно също както човешките членове на този клан кенгуру за тотем; друго произлиза от клана на змията; облаците ще са подведени под един тотем, слънцето под друг и т. н. Всички познати същества се намират така разположени в таблица на систематична класификация, която обхваща цялата природа. Но това, което доказва още по-добре, че всички неща, прикрепени към един тотем, не са със същност, различна от неговата, и следователно имат религиозен характер, е, че при случай те играят подобна роля. Те са допълнителните, второстепенните тотеми, или според израза, който днес е приет за употребата им, подтотемите. Непрестанно се случва в един клан под влиянието на симпатията, на особено привличане на най-отдалечени групи да се образуват по-ограничени обединения, които се стремят да водят относително автономен живот, така се формира ново подразделение, един подклан в лоното на първия. Този подклан, за да се разграничи и индивидуализира, има нужда от специален тотем, от подтотем. Между различните неща, класирани под основния тотем, се подбират тотемите на второстепенните групи. Те са впрочем буквално действащи тотеми и най-малкото обстоятелство е достатъчно да преминат в действие. В тях има латентна тотемна същност, която се проявява, когато условията го позволяват или изискват. Случва се даден индивид да има два тотема: един основен тотем, който е общ за целия клан, и един подтотем, негова част. Това дава основания на различни изследователи да твърдят, че в страните, населени с туземци, не съществува предмет, одушевен или неодушевен, който да не е дал своето име на някаква тотемна група от индивиди. Това множество от тотеми, което е изумително в сравнение с броя на населението, произлиза от факта, че под влиянието на специфични обстоятелства примитивните кланове са се разделяли и подразделяли до безкрайност; поради това почти всички подтотеми са преминали в състояние на тотеми.

ОСъстоянието на относителна зависимост вероятно е отзвук от времето, когато днешните „роднини” са били подтотеми и в резултат племето е наброявало малък брой кланове, подразделени на подкланове. Много находки потвърждават тази хипотеза. Често се случва две групи, така обединени, да имат еднаква тотемна емблема: общността на емблемата само обяснява, че първоначално двете групи са били една. На друго място роднинството между два клана се проявява чрез участието и интереса, които всеки от тях има към ритуалите на другия. Двата култа все още не са разделени напълно; твърде вероятно е те да са започнали, като са били смесвани напълно. Традицията обяснява връзката, която обединява двата клана, с това, че някога са заемали съвсем близки обиталища. В други случаи митът сочи, че единият е произлязъл от другия. Разказва се, че асоциираното животно в началото е принадлежало към вид, който още е служел за основен тотем; то се е разграничило в по-късна епоха. Така птиците, които са асоциирани днес към гъсеницата, трябва да са били в приказните времена гъсеници, които след това са се трансформирали в птици. Двата вида, които са прикрепени понастоящем към тотема на мравките, хранещи се с мед, би трябвало да са били първоначално медени мравки и т. н. Преобразяването на един подтотем в тотем става впрочем неусетно, така че в някои случаи ситуацията е съмнителна и е трудно да се твърди дали имаме работа с основен или с второстепен тотем. Кръгът на религиозните неща се разпростира впрочем много отвъд границите, в които първоначално изглежда затворен. Той не включва само тотемните животни и човешки­те членове на клана; защото не съществува нищо познато, което да не е класирано в клан или под един тотем, не съ­ществува нищо, което да не получава в различни степени отблясък от религиозност. Когато в религиите, които се об­разуват по-късно, се появят истинските богове, всеки от тях ще бъде отнесен към специална категория на природните феномени, един към морето, друг към въздуха, трети към жътвата или плодовете и т. н., и всяка от тези области на природата ще бъде разбирана като получаваща своя живот от бога, от който зависи. Точно това разпределение на при­родата между различни божествености е, което съставлява представата, че тези религии обхващат универсума. Докато човечеството не е отминало фазата на тотемизма, различните тотеми на племето играят точно същата роля, която ще се прехвърли по-късно на божествените персонажи. Точно като гръцката религия тотемната поставя свещеното навсякъде.

Из Дюркейм, Емил „Елементарни форми на религиозния живот”