Заратустра (Зороастър) и Зороастризъм
Из „История на религиите”, Ваклуш Толев, И. „Виктория В”, С. 1992г.
Зооастризъм
Зороастризъм, т.е. учението на Заратустра. Заратустра е неговото европейско название, Зороастър е гръцкото му наименование, а ведно с това той има и своето персийско – Зердуш.
Аз бих я нарекъл “религия на живия огън”, не защото огненото начало е в основата на тази религия, а защото тя се избистря от многопоточието на езическите религии, и ние я виждаме – ако не в две реки, то все пак в една река с два бряга, доста отдалечена от онзи многопоточен свят на многобожието.
Казано е: Стани звезда и небе ще се намери! Пътят на За¬ратустра е същият – раждането, прекосяването небосвода на една земя, ставането, получената благодат, осветения път на един хоризонт на Древна Персия или днешния Иран. Разбира се, териториално-географските граници не се покриват напълно.
Това е една нова символика, едно преобразяване на света и, бих казал, една духовна вълна – една висша, образна сила, която внася промяна в биологичната проекция, в биологичния статут на човечеството. Това е съвършено новото, което те поднасят на света. Тази религия всъщност става една ос на света, една ахis mundi, около която започва едно ново движе¬ние. Тя заема своя разряд в историята или взема своите енергии от онова, което се нарича при тях Мировото дърво – аrbar mundi.
Това Мирово дърво е много известно на всички – то е изворната сила, то е духовния знак на човечеството и има няколко имена. В Старозаветието ще го намерите като дърво на живота. Във всички религии ще го намерите като дърво на центъра на Земята, като дърво на знанието. (Много рядко е даван и отрицателния знак – дърво на злото, дърво на смърт¬та.) Ще го намерите илюстрирано почти във всички древни изкуства и в средата винаги ще има едно слънце. Ще го наме¬рите и със змиите, но в него трябва да отчетем онова, което е характерно — вертикалната и хоризонталната страна по самия ствол и около самия ствол. Какви енергии лежат? И мисля, че тук съм казвал, че главата на дървото е в корените и короната не е неговата глава.
И в една от тези легенди (аз съм казвал, че легендите са повече истини, отколкото погребалните факти на историята) в корените лежи змията. И ако ние, които сме говорили за змията знаем, че тя е вели¬ката сила Кундалини или преведено за нас – Мъдростта, Змия-огън – тогава ще разберем, защо персийската религия на Зороастризма приема Ахура Мазда в неговия превод – Мъдрият Господар или Господарят на Мъдростта, който низпостира своята светла сила върху избраника, върху изведения за жи¬вот и път пророк Зороастър. Тази вертикална и хоризонтална плоскост, на която се развива човечеството или от която чове¬чеството черпи своето развитие, създава основата на онзи дуализъм, който в тази религия, бих казал, си слага своята корона. Няма по-релефно-образно и по-дълбоко разработен дуализъм от учението на Зороастър, въпреки че там в дълбо¬чина намирам първите наченки, основни наченки на един мо-нотеизъм. Но това е въпрос на един по-тънък анализ, тъй като основното или изповяданото е дуализмът. Там има един основен конфликт – между съзерцанието и действеността – и това е съществено в този дуализъм.
Персия (която по еврейските книги намираме като Парс, като Фарси или Фарсите, като Фарсистан), когато вече Мохамеданството завладява тази земя, има своите велики истори¬чески моменти. Всеизвестен е на всички прочутият цар Кир, и както и във всички истории все има по някой Велики, и той с наречен Велики. Както имаме Александър Велики, Карл Вели¬ки, Константин Велики и пр., така и те имат своя Кир Велики – основател на Персийската държава, който дава нейната ис¬торическа присъственост във величие и успехи. Какво е голя¬мото, какво той научава? Той побеждава прочутия цар Крез (Крез – богаташ) – големият, богат, всеизвестният цар Крез. При цар Крез като гостенин е бил един от седемте мъдреци на Гърция – Солон. Солон казал на Крез, който е прочут, със своето богатство и със своята необоздана свобода за властничество, като щастлив цар, че не може да се нарече един човек честит в своето приживе време. И когато Крез е пленен от цар Кир, осъден е и доведен до кладата – той споменава тази фраза: “Не е честит човек в своето земно битие.” Великият Кир чува този мълвеж, спира присъдата и го пита защо, а той му казва мъдростта на Солон. Тогава Крез е освободен.
Персия ражда своя син, наречен Зороастър. Това племе се счита, че носи своето потекло или идва по потеклото от внука на Ной – Елам, по линия на Сим. Затова много често в исто¬рията персийците са наречени еламяни. Те раждат Зердуш – персийското име на Заратустра, европейското име, Зороас¬тър — елинското име. Зердуш — това е светлина на посветения или обилна светлина – светлина, дадена от незамръкващия вечен Бог Ахура Мазда.
Различни са датите на неговото раждане, пребиваване – едни считат, че той е роден 660 г. пр. Хр. в Мидия, и изхождайки от тази дата, приключват неговия живот и дело до 583 г., когато е убит във военен поход, придружавайки своя цар Витаспа. За да не правим историчес¬ки прегледи и географски подробности – споменато е в Пехливийските анали, тъй като и оригиналът на “Зенд Авеста” не е запазен и информациите не всякога са така достоверни.) Дру¬ги считат, че той е роден около 1000 г. пр. Хр. Това са различни изчисления.
Така Зердуш започва своето битие и преповторени са някои неща в последните наши религиозни изповедания. Той също на 12 години учудва мъдреците, с които разговаря. Нещо, което е от Евангелието – това е Иисус Христос, момчето, което тогава прави това и това. Учудва ги със своята мъдрост и след това е призван на едно усамотяване, където ще получи и своето посвещение.
В метафизиката на Зороастризма трябва да кажем, че има две божества, за да вървим по релсите на дуализма; първото Ахура Мазда. Различни са оценките – едни считат, че това са две различни имена и че Ахура е едно старо божество, което след това се пренася в митологията или в учението на Зороастър, но повечето от изследователите считат, че това е едно божество. Той е изобразяван като Слънцето и е Творец на Небето, и с това име – Ахура Мазда – в европейската транскрипция го наричаме Ормузд, което значи и “живея на Небе¬то”, а Той самият е и Сътворител на Небето. Ахура Мазда или Ормузд е заобиколен от 6 Светли Духове – Амеша спенти, които правят Неговия облик. И тук също има разномислие и определения – дали тези 6 Светила, тези 6 Духа на доброто са негови качества, атрибути, или са персонифици¬рани ангелски сили, както ние в Християнството ги наричаме. И пак няма единно мнение по въпроса – едни приемат, че това са природни сили; други приемат, че това са атрибути на Не¬говото битие, че това са сателити в Неговия божествен бит, които вземат дял в Сътворението на света. Затова някои от тях дори наричат Митра – божество на правдата и на верността. Ведно с това божество което е съпроводено от божествата, наречени Амеша спенти или Безсмъртни светила има още едно
– Спента Мойню, или Светия Дух – творческата ипостас на Ахура Мазда. Това е много съществено и то в тяхната мито¬логична, творческа сила е Ипостасност – образ на самия Ахура Мазда, както ние в Християнството твърдим, че Свитият Дух е Третата Ипостас на Троица Единосъщна. Още много други сили съпровождат тяхното битие: има сили на властите; има сили на благочестието; има сили за физическата цялост, срещу които отстоява както физическото Ви битие, така и вътрешната Ви лоялност; има сили на безсмъртието, което го намираме като тотем в растенията.
Другото божество на тази дуалистична доктрина е Ариман или Злият Дух; или омразата, която в битието на отделния човек намираме или тялото, което носим. Защото в сътворе¬нието на света, в тяхната космогония е казано, че човекът е сътворен или е изведен от Аримановото начало. Ариман е тъм¬нината, тя има битие, равно с Ахурамаздовото, но е от пре¬делното време изведена, а не от безпределното. За да може човечеството или сътвореният човек да се развива, за да може да победи Ариман в себе си трябва да имаме протяжността или времето, в което той да победи злото, защото на Ариман е определено крайно битие, а на Ахура Мазда – безкрайно. Злото значи може да бъде изживяно и победено, но доброто е нескончаемо, защото неговият извор е Ахура Мазда. Това в известна степен е много близо до онова начало, което много пъти преди сме казвали – че злото е едно нееволюирало добро. Ето, че там го има вложено, макар и в борбата на двете начала. При сътворението на света в тяхната космогония (както преди това разглеждахме другите космогонии, винаги света се извеждаше ex nihilo и след това започва) нямаме нищо¬то, от което е всичко. Имаме една дадена материя, която е устроена, и Ахура Мазда като Демиург изгражда поредицата на Сътворението. Това е много интересен факт, ако трябва върху метафизичната страна да говорим, но това са вече по-други неща. Така ролята фактически на Строителя е роля на Демиурга в гръцката митология. Нямаме го Нищото, всичко се приписва вече на Ахура Мазда. Разлнчните фази в които преминава човечеството са свързани с противодействието от страна на Ариман.
Така че Ахура Мазда, съществувайки от вековете без огра¬ничението – е вездесъщност, а Ариман е ограниченото време, той е едно крайно време. Но между крайното и безкрайното стои това време и крайното с безкрайното не се докосват. В такъв случай двубоят, който имаме да видим между двете начала, мисля че е предопределен, дефиниран – че победата ще бъде на доброто. Защото изходността, изхабеността на край¬ното е логична, а безкрайното не може да бъде изхабено. За¬това с това прозрение, което носи Ахура Мазда – Създателят, Господарят на света, предлага двубоя между двете начала. И в този двубой Ахура Мазда прави своето предречение. (Това всичко е в Свещената книга на персите “Зенд Авеста”, дадена като излив от Ахура Мазда на Зороастър.) Така че предложе¬нието, което прави за двубоя – доброто срещу злото, е дефи¬нирано от самия Ахура Мазда. И той ще трае 9 000 години. Това е много интересна презумпция в теологията – да се при¬еме “Така ще бъде!” и се разделя на три периода плюс четвърти – следователно пълната ликвидация на злото ще бъде за 12 000 години, а трите кръга в тази борба са определени по 3 000 години.
Първата фаза на тази борба от 3 000 години се води между доброто и злото с превес на злото, победата над духовността. Ако не така подчертано кажем, че нашето материализиране е зло – много ясно е, че победата е на слизането; на духовното, което се материализира. И в такъв случай, логичен е изводът, че една такава виделина, каквато е имал той в своите виждания, не може да не знае логиката на събитията. Безспорен е изводът, че победата в първия кръг от 3 000 години ще бъде на Ариман – т.е. на материализирането ни. Нека за момент само се абст¬рахираме от злото!
Във втория кръг, във втората трихилядна дейност, борбата е безпощадно равна в този двубой между Дух и материя, докато се извърши великото разпятие, докато Духът, привършвайки своя инволюционен период, пре¬мине в еволюционната си фаза. Това е страшно като битие. То е жив живот, но само с тази илюстрация на познаването на тези неща ние можем да кажем, колко властно духовно проз¬рение е имал Заратустра върху света, върху космогонията, вър¬ху свършека.
Третата фаза е победата на Светлите сили или на Светли¬ната, която унищожава Тъмнината, която е победа на Творе¬нието над Антитворението.
В тази борба – последната, как е извършена победата от Ахура Мазда над Ариман? Води се една много жестока борба, синът на първия цар Гайомарс – Сиямак е унищожен от сина на Ариман. Жестоки са всички битки, но в третата фаза, когато трябва да стане победата на Духа над материята – Ахура Мазда чрез своите пророци, чрез своите синове, започва песента или “Химна на вярата”! Той се е със¬тоял от 21 думи или това, което се нарича молитвата – 21 думи. Забележете онази скала на 7-ците – три по седем. Първи период – З 000 години; втори период – 3 000 години; трети период -З 000 години; 21 думи в “Химна на вярата” – и победата е осигурена, победата е налице. При всяка дума Ариман е полу¬чавал своите смъртни рани, своята гибел.
Ахура Мазда създава първо божествената природа и понеже вижда, че чадата имат неговата искра – те са включени в армията на сътрудничеството в борба срещу злото. Така те започват сво¬ето отстояване чрез доброто за освобождаване от Ариман, за да могат да намерят своето битие. И тогава се ражда нуждата от време, което се простира от Бога до човека и което ние извървяваме от човека до Бога, като казахме за безкрайното и крайното време. После Ахура Мазда създава Светлината. Светлината като действеност, като енергия. Нямаше никакво светило друго, а после, чак на четвъртият ден, се създава Слънце, Луна, звезди и пр. “Да бъде Светлина!” – това е активността, която ражда и която прави битие – дру¬гото е сътрудничество. Именно Той създава Светлината, от нея извежда Правдата и от тази правда Той извайва фигурата на жреца, от когото се излива по благоволение след това вя¬рата, молитвата, въобще – Словото.
Сътворението върви в една особена йерархия. След като е създадена Светлината, от която е създадена Правдата — идваме до сътворението на Не¬бето. Сътворява се Сънят, сътворява се Вятърът, сътворява се Законността, Праведността, Мира и Святостта. Неотместим е никой камък от тази стълба на възземането: ако Вие нямате Небе; ако Вие нямате Съня – това присъствие в другото поле; ако Вие нямате Словото, което се разнася; ако Вие нямате Законността, Правдата – Вие не можете да имате Мир и Святост. Но Духът никога не може да бъде измерван, той се излива – той не може да бъде мерен, както някои мислят, че получават своите благоволения на дни.
Тази йерархия е страшна и тя сама от себе си извежда всичко. От нея после Той създава водата, създава Земята. Водата е, която може да създаде Земята, а не Земята – водата; и в йерархията ще трябва да го знаете, че другото поле може да създаде плътта, но не плътта може да създаде водата. Създава растенията, създава животните, създава човека! А от Безкрайната Светлина сътворява Огъня – това е тай¬ната на персийската религия, затова се наричат и огненопоклонници.
Огънят…
От огъня обаче създава вятъра.
Страшна последователност има в Дървото на Живота в историята на религиите. Никой не може да ги разкъса, ако е влязал в сърцевината на божественото слизане на религиозни¬те битиета. Небето се сътворява, за да защити доброто от лошото. Земята се сътворява, за да имат устойчивост неговите деца. След това водата е създадена, за да може чрез жаждата да накаже представителите на злото. Странна философия, но в дълбочина ще видите другата тайна – защото водата е астралния образ на Светлината, а без Светлина няма път.
След като създава всичко това, Той създава т.нар. Древен бик – една образност, която слага в центъра на Земята, и този Древен бик е направен от пръстта на единия бряг на реката Дайти, а от другия бряг взема пръст и създава първия човек – Гайомарс с всички сетива, които трябва да притежава, защото тяхната космогония е в епоха доста по-късна. Например устата е създадена да плаши злото и проповядва Словото на Ахура Мазда. По този образ – Гайомарс – се раждат следващите хора. Така Ахура Мазда сътворява света. Ахура Мазда създава оплодителното семе на първия човек и на Древния бик от огъня, не от водата! Водата може да под¬държа живота, но не създава живота; а семето, което ражда живота е от огъня. Огънят пък е висшия божествен излив на Духа.
След това е дадена схемата, за колко време сътворява съ¬ответните елементи на света. Небето за 40 дни, водата за 55 дни… Това може да се намери в техните космогонии. За първия човек, Гайомарс, може да намерите много добри описания в книгата “Шах-наме”, авторът е Фирдуси. Преводът на “Шах-наме” е “Книга на царете”. Тъй като Той – Ахура Мазда, много е обичал Гайомарс, решава да му даде знание. Гайомарс толкова много е бил близо до живота, че всяко животно е имало към него благоразположение – нещо, което срещаме при Орфей – както знаете всяка живина – от лъва до змията, щом са чуели неговата флейта, са отивали при него и той е могъл спокойно да говори с тях. Това е правил и първият човек на персийското сътворение Гайомарс. Той води тежката бор¬ба, неговият син загива в борбата с принципа на злото, но въпреки всичко по предсказанията на Ахура Мазда, светът на доброто ще победи.
След като боговете са свършили своята работа, идва чове¬кът, идва пророкът, който трябва да даде живот и да направи от човека Син Божий. Така Заратустра започва своето призоваване към служението – Заратустра се усамотява, и в това усамотение търси обяснение кое е добро и кое зло.
Така го намира божеството, което Ахура Мазда праща при него, наречено Баман, и го пита: “Защо си в своето вечно усамотение?” Зердуш му казва, че иска да получи знание за добро и зло. Тогава Баман го взема и го завежда при трона на Ахура Мазда, за да получи това обяснение. Ахура Мазда му отговаря: “Аз съм Чистотата и Светлината, Доброто и Вечното; Ариман е изкусителят, омразата, злостта. И знай, че злото ще падне!”
Тогава Заратустра поисква да бъде безсмъртен – вечната съблазън. Ахура Мазда му дава един много странен отговор – много поучителен за всички бързащи пътници. Казва му така: “Заратустра, не ти трябва Безсмъртието! Ти трябва да умреш, за да вкусиш Възкресението!” Затова ще ти дам едно питие – хаома (хаума) – питието, което ще отвори очите ти, да видят зад завесите на смъртното – в Царството на Без¬смъртието.”
Хаома – преводът е малко труден, в смисъл че, това е питие, което се изцежда от нещо. Намираме го в много рели¬гии, неизвестно за мнозинството от хората. Изцежда се от нещо и според търсенето на думата това е хмела!
Така че там някъде от подобни треви или дървесини се изцежда това питие, то е от рода на опиатите. А както знаете, и в триножника на Делфийската Пития варят треви, които носят своето упоечно действие. Той пие от питието и тъй има своето прозрение и започва своя посветен на Ахура Мазда живот в борба срещу Ариман. Получава свещените закони и един сборник от свещени слова на Ахура Мазда, който сборник се нарича “Зенд Авеста” или “Зендското знание” (защото “зенд” – племе) и започва своите проповеди.
За него започва гонение, минава през различни места, но той изпълнява задължението, което получава като посвещение. Това дело той свършва със съответното достойнство.
Питието обаче, което получава – някои от тълкувателите не намират, че е питие, а че е персонален божи образ на някоя стихия или на някое божество. Други намират, че и трите неща носи – че е питие, че е образ на божество и че е растение – и търсят аналогията.
В древно-индийската митология тези неща са изразени с едно друго питие, което се намира в “Ригведа”-та – това е сомата. Тя също е питие, но едновременно и персоналност, а също и третото лице на тяхната Триадица: Индра, Агни и Сома. Има и нещо друго – “сома” на гръцки не значи нито питие, нито някакво божествено растение, а значи тяло, значи плът. Оттам са и т.нар. соматични, плътски. Така че когато се срещне тази дума трябва да се уточнява, да се знае – дали се касае за божеството на третото място в индийската митология, дали е тази хаома в персийската религия или се касае за една сома – нашето тяло. Обаче за хаомата имаме и в “Зенд Авеста”, и в някои от другите техни свещени книги доста пояснения и на един от по-старите техни езици, тя се нарича в още и “мада”.
Така посветеният Заратустра започва своето проповедничество и своето жертвено поведение като съветник на царя — разнасят учението и в един поход срещу туранците той е убит от войните на Ариман – така както са ги наричали те “деви”. – не всякога, когато се каже “деви” (и особено индийските “деви”) са висши божества. Ето че и в персийската религия те са чада на Ариман.
Така започнатата всемирна борба в трите цикъла се извър¬шва. Идва се до победата – четвъртият цикъл или четвъртите З 000 години. Те са вече години, когато настъпва блаженството, вечното блаженство от победата на Ахура Мазда над Аримана и това блаженство можем да го намерим без да е скъсана нишката – в Будизма т.нар. Нирвана.
Така че не е скъсана и нишката, че Зороастризмът дава своя цветка върху Бу¬дизма. Това е всепризнато, особено в етично-нормативната страна, защото Зороастризмът в своята етика първи прокламира добрата мисъл, добрата дума и доброто дело – които след това ще ги намерим в скалата на изискванията на Будизма. Така в този миров цикъл – четвъртия, от 3 000 години завършва победата.
За Ахура Мазда освен двете имена, които разграничавам, трябва да кажа, че има още 20 имена кое от кое по-неудобно, по-нечисто, но остава си това, което VI-V век го поднася на културата и се счита, че е едно име.
ФАЕТОН– син на бога на слънцето Хелиос и на океанидата Климена. За да се увери, че наистина е син на слънчевия бог, поискал от баща си да му отстъпи слънчевата колесница за един ден. Понеже Хелиос се заклел, че ще изпълни желанието му, бил принуден да се съгласи. Буйните коне обаче усетили неопитните му ръце, излезли от пътя и опожарили част от земята. За да спаси света, Зевс го поразил с мълнията си и Фаетон паднал в река Еридан, оплакван от баща си Хелиос и сестрите му, хелиадите.
Нещо друго, тъй като той е огненосецът – няма нищо общо с древногръцкия Зевс, гръмовержеца; нито с индийския Индра, не – той е един Бог на добротата, една миротворност.
За него молитвата и мисълта са основни (но всичко е съб¬рано в Свещените книги – “Ясна” 43:7). Святостта е в Свещения огън и се състои в това, че зороастрианците дори не си позво¬ляват да духат огъня с уста – че нашият дъх може да оскверни светостта на огъня. Макар че този огън е физическия образ, но той е прошението на Ахура Мазда.
Огънят за тях е свещен и е тялото, Небесното тяло, на Ахура Мазда. А Небесните води се наричат негова жена – Яшт.
Не си позволяват кремация – изгарянето на телата, за да не се омърси огъня; не си позволяват погребение на телата в Земята, за да не се омърси Земята. Имат един дом, така ако мога да се изразя – дом на мълчаливците, където оставят телата и техните про¬чути лешояди си свършват работата. До такава степен пазят чистотата на огъня, че тези неща за тях са табу.
И досега остатъци от това тяхно религиозно битие нами¬раме у парсите в Индия, тъй като през VII в. нахлуването на Мохамеданството слага край на Зороастризма в Персия. Но религиозното битие и без държави винаги живее.
Храмът на Зороастър има един олтар, в който се извършва всяко свещенодействие като се поддържа огън – вечно и негасимо. Прелива се и това свещено питие хаома. Олтарът им е подвижен – всякъде могат да разпнат шатър и да направят своя обред.
Поддържа се вечно този огън, поднасят се жертвоприно¬шения. Преди е принасяно масло и мляко, цветя и хляб, но никога кръвни жертви.
Моралът на Зороастризма е много строг и много, много скромен: обич към труда, почит към жената и децата, добри мисли, добри думи, добри дела. За Зороастризма всяко лошо дело помага на Ариман. Изкушението се заплаща с равноценна добродетел – добро дело (напр. 1 убит човек – срещу 140 убити вредни животни и пр.)
Най-същественото обаче – всяко нарушение можеш да нап¬равиш, но никога лъжа. Могат да понесат безве¬рие, но не и лъжа.
Двубоят, който се води между Светлината и Тъмнината в това учение, има аналогия във Вавилонската религия между Мардук – Бога на Светлината и Тиамант – Бога на Злото. Имаме го и в Старозаветието, независимо че е монотеистично учение – имате борбата между Йехова и Левиатан. Имаме го до известна степен и в Християнството – онова изкушение, на което е изведен Христос в планината, за да му се предложат трите съблазни.